ХИВ: Разлика между версии

'''ХИВ''' (от [[английски език|английското:]] '''HIV''', - – ''Human Immunodeficiency Virus'', "човешки„човешки имуннодефицитен вирус"вирус“) е често [[мутация|мутиращ]] [[ретровирус]], който атакува човешката [[имунна система]]. Показано е, че вирусът причинява синдрома на придобитата имунна недостатъчност ([[СПИН]]).

Откриватели на ХИВ са [[Франция|французите]] [[Люк Монтание]], [[Франсоаз Бар-Синуси]] (Монтание и Бар-Синуси получават [[Нобелова награда]] за откритието си, през [[2008]] годинаг.), a [[САЩ|американският]] [[учен]] [[Робърт Гало]] разработва схемата, по която действа вируса.

ХИВ е различен по структура от останалите вируси от фамилия ''Retroviridae''. Той е с размери 80- – 120 нанометра в диаметър (1 нанометър е една милионна от милиметъра), около 60 пъти по-малък от [[Червени кръвни клетки|червена кръвна клетка]] и с приблизително сферична форма.

ХИВ-1 е изграден от две копия на единично усукани положителни [[РНК]] вериги, обградени от конусообразна капсула ([[капсид]]), състояща се от протеин ''п24'', типично за вирусите от семейство ''Retroviridae'' с дълъг [[инкубационен период]]. РНК компонентът е дълъг 97499 749 [[Нуклеотид|нуклеотида]] и съдържа 9 [[Ген|гена]], от които 3 структурни (gag, pol, env) и 5 регулаторни (tat, nef, vif, rev, vpr). Те са обградени от [[плазмена мембрана]].

Единично усуканата РНК [[молекула]] е силно свързана с нуклеотидите на протеините ''п7'' и [[Ензими|ензимите]], които са необходими за създаването на вируса. Нуклеотидите (''п7'' и ''п6'') се свързват с [[геном]]агенома на РНК и ги предпазват от асимилиране. Структурата на [[Матрица|матрицата]] е свързване на протеина ''п17'', ограждащ капсулата, осигурявайки целостта на вируса. Също така вътре във вирусната частица има протеини за репликация( (Vif ), [[аминокиселини]] за регулация на атомните взаимодействия ( Vpr ) и негативни регулатори, които влияят на червените кръвни телца. Външната обвивка се формира, когато капсовите пъпки от вътрешността, излизайки, взимат част от [[Мембрана|мембраната]] на вътрешността с тях. Обвивката включва гликопротеините ''гп120'' и ''гр41''.

През [[2013]] г. с помощта на петафлопов [[суперкомпютър]] Blue„Blue WatersWaters“ и [[софтуер с отворен код]], учените успяват да симулират структурата на [[протеин]]оватапротеиновата обвивка на ХИВ. Протеиновите [[атоми]], съставляващи капсида, образуват пента- и хексагонални вериги, придавайки на обвивката форма, сходна с повърхността на футболна топка. В процеса на симулация учените са изяснилиизясняват, че тези вериги са 228, от които 216 имат хексагонална форма, а 12 – пентагонална<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://technews.bg/article-45332.html#.UaxFwNhmP5k | заглавие=Вирусът на СПИН декодиран с помощта на отворен код | достъп_дата = 3 юни 2013}}</ref>.

На [[4 май]] [[1984]] годинаг., Гало и неговите сътрудници публикуват поредица от четири статии в медицински научни списания<ref>Четирите статии са:

''Science'' 224(4648): 497- – 500 (4 May). PMID 6200935

''Science'' 224(4648): 500- – 3 (4 May). PMID 6200936

''Science'' 224(4648): 503- – 5 (4 May). PMID 6200937

''Science'' 224(4648): 506- – 8 (4 May). PMID 6324345</ref>, показващи, че те са изолирали ретровирус, наречен HTLV-III с убеждението, че вирусът е свързан с вируса на [[Левкемия|левкемията]] от тяхна предишна работа, и е причината за болестта СПИН.

Малко по-рано, през 1983 годинаг., [[Франция|френски]] екип от [[Институт Пастьор]]„Пастьор “ в [[Париж]], [[Франция]], воден от професор [[Люк Монтание]], публикуват научен труд, описващи ретровирус, който те наричат LAV (лимфаденопатия-свързан вирус), изолирани от пациенти с повишен риск от СПИН<ref>Barré-Sinoussi F, Chermann JC, Rey F, Nugeyre MT, Chamaret S, Gruest J, Dauguet C, Axler-Blin C, Vézinet-Brun F, Rouzioux C, Rozenbaum W, Montagnier L. (1983) Isolation of a T-lymphotropic retrovirus from a patient at risk for acquired

immune deficiency syndrome (AIDS). ''Science'' 220(4599): 868- – 71 (20 May). PMID 6189183</ref>.

На Гало е връчена за втори път [[награда Ласкер|награда „Ласкер“]] през [[1986]] г. за "Определянето„Определянето на ретровируса, известен като HIV-1, е причина за Синдромасиндрома на Придобитапридобита Имуннаимунна Недостатъчност (СПИН)недостатъчнос."“ Така той става единствения получател на две награди „Ласкер“<ref>http://history.nih.gov/01Docs/about/LaskerAwardees.htm</ref>.

Оттогава има значителни и понякога тежки спорове за това кой е първи в откриването на ХИВ, включително тежки обвинения (които по-късно са снети)<ref name=sumf>[http://ori.hhs.gov/education/products/unh_round1/www.unh.edu/rcr/Misconduct-FraudGoTo2.htm Summary of fraud accusation]</ref>, казващи, че лабораторията на Гало са откраднали проба на ХИВ, произведена в Институтаинститута Пастьор„Пастьор“. През ноември [[1990]] г., американската Служба за цялостни изследвания и Националния институт по здравеопазване, наема група на фармацевтичният гигант „[[Hoffmann-La Roche]]“, който да анализира архивни проби, съхранявани в Институтаинститута Пастьор„Пастьор“ и Лабораторияталабораторията за туморни клетки и Биологиябиология (LTCB), на Националния онкологичен институт между [[1983]] и [[1985]] г. През [[1986]] г. и двете наименования отпадат за сметка на обединеното наименование „Human Immunodeficiency Virus“ - – човешки имунодефицитен вирус (ХИВ).

Групата, водена от Шенг-Юнг Чанг, разглежда архивни екземпляри и прави сложни изследвания, водещи до независимо заключение през [[1993]] г., в който се казва, че пробата с вируса от лабораторията на Гало е дошла от лабораторията на Монтание. Чанг установява, че изолираната от френската лаборатория проба „LAV“, е вирус от един пациент, който заразява култура, от друг. След молба за проба, групата на Монтание е изпратилаизпраща проба от тази култура на Робърт Гало, не знаейки, че има два вируса. След това заразената култура, изпратена на Гало, е тази, по която неговият екип е работил.

* [[Люк Монтание]] и [[Робърт Гало]] — – откривателите на HIV.