'''Програмна музика''' e термин в [[музикознание]]то, с който се обозначават творби, които се отличават от съществуващите и утвърдени [[музикална форма|музикални форми]] ([[соната]], [[симфония]], [[сюита]] и др.).
Като ярки примери за програмна музика могат да се посочат ''Фантастичната„Фантастичната симфония''симфония” на [[Ектор Берлиоз]], ''Картини„Картини от една изложба''изложба” на [[Модест Мусоргски]], ''Пер„Пер Гинт''Гинт” на [[Едвард Григ]], „Матис ''Матис - художникът'' художникът” на [[Паул Хиндемит]] и др. Общото при тези произведения е, че те не се съобразяват с някоя утвърдена музикална форма, а създават своя собствена, в рамките на самото музикално произведение. Така например „Фантастичната симфония“симфония” на Берлиоз не се вписва в музикалната форма, наречена симфония„симфония”, а създава цикъл, който е подчинен на [[сюжет]]а. Именно сюжетът, преобразен в [[музика]], стои в основата на програмните произведения.
В разноезичните музиковедски среди обикновено в понятието се влага различен смисъл, същото се отнася и до конкретните музиковеди, които имат различни [[интерпретация|интерпретации]]. Някои музиковеди причисляват към програмната музика например религиозните произведения ([[Пасионпасион]]ите на [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], „[[Реквием]]а” и [[меса|месите]] на [[Моцарт]]). В краен случай дори [[опера|оперните]] творби се възприемат като „програмни“„програмни”.
