Дребна шарка: Разлика между версии

{{Заболяване

'''Дребна шарка''', '''морбили''' или известна с народното име '''брусница''' е общо [[инфекциозно заболяване]], което се характеризира с обща [[интоксикация]], [[възпаление]] на [[лигавица]]та на горните дихателни пътища, характерен макуло-папулозен обрив по [[кожа]]та и усложнения от страна на [[дихателна система|дихателната система]]. Дребната шарка е детска инфекция, причинена от [[РНК вирус|РНК-вирус]] от род ''Morbillivirus'', ''Measles virus''. Въпреки, че не е [[зооноза]] е доказано, че поради тесния контакт между хора и селскостопански животни, вирусът е еволюирал от този причиняващ [[Чума по говедата|чумата по говедата]]<ref name="ncbi">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2838858/ Origin of measles virus: divergence from rinderpest virus between the 11th and 12th centuries]</ref>. [[Инфекция|Инфекцията]]та се разпространява по въздушно-капков път. През втората половина на [[20 век|XX век]] е въведена [[ваксинация]] против дребна шарка, която рязко снижава високата смъртност сред децата в световен мащаб. Морбили е едно от заболяванията, които според [[СЗО]] поетапно трябва да бъдат изкоренени в [[Америка]], [[Европа]], [[Близък Изток|Близкия Изток]] и в световен мащаб до към [[2020]] г.

Поради тесния контакт между хора и [[одомашняване|одомашнени животни]] вероятно вирусът е [[еволюция|еволюирал]] от този причиняващ чумата по говедата. Окончателното му обособяване става сравнително скоро —– [[XI век|XI]] – [[XII век]]<ref name="ncbi"/>.

Дребната шарка е антропоноза. Най-често боледуват деца на възраст от 2 до 10 години. Кърмачета до 3–63 – 6 месеца не боледуват, защото получават [[антитела]] от майката посредством [[Кърма|кърмата]], при положение, че тя е прекарала заболяването. Деца от 6 до 9 месечна възраст боледуват рядко<ref>[http://www.arsmedica.bg/zabolyavaniya/infektsii/morbili-brusnitsa-drebna-sharka Морбили (брусница, дребна шарка)], arsmedica.bg</ref>.

Източник на инфекцията е болният човек. Той е заразен 1- – 2 дни преди първите прояви на болестта до около 7 дни след това (или 4 дни след появата на обрива). Вирусът се съдържа в лигавицата на дихателните пътища и [[Сълза|конюнктивалния секрет]]. Заразяването става по въздушно-капков път – вирусът се отделя при говор, издишване, кихане, кашляне и плач. Възприемчивостта е много голяма. Обикновено заразяването става при много близък контакт със заразения в закрити помещения, [[градски транспорт]], [[училища]]. Възможно е и проникване на вируса през [[конюнктива]]та.

Контагиозният индекс достига 95- – 100% при неимунизираните лица. Заразоносителство при морбили не съществува. Най-често заболяването възниква в края на зимата и през пролетта. След преболедуване се изгражда траен пожизнен [[имунитет]]. Повторни заболявания се наблюдават рядко.

[[Епидемия|Епидемии]] от морбили се наблюдават периодично през 2–32 – 3 години в различни части на света, където не съществуват ефективни програми за ваксинация срещу морбили. Малки и локализирани взривове от болестта се регистрират и в годините между епидемиите. Епидемични взривове избухват все още и в страни от Европа и [[Съединени американски щати|САЩ]], където се изпълняват добри имунизационни програми. Тези взривове се регистрират обикновено сред неимунизирани деца в предучилищна възраст или други неимунизирани хора.

Инкубационният период е от 9 до 11 дни, рядко е 17–2117 – 21. В протичането на болестта се наблюдават три периода:

* Катарален. Продължава от 1 до 6 дни. Заболяването започва с повишаване на температурата. Проявява се с кихане, серозно-слузести изтечения от носа, сълзотечение и светлобоязън. Появява се груба и неподдаваща се на обичайното лечение [[кашлица]]. Телесната температура достига до 38,5–395 – 39°C. Децата стават апатични, плачливи и загубват апетит. На 2–32 – 3 ден по лигавицата на [[небце]]то, [[Сливици|сливиците]] и [[фаринкс]]а се появява характерен [[енантем]]. Лигавицата на бузите срещу предкътниците изглежда като напръскана с вар. Откриват се малки бели петънца, обиколени от червено венче. Тези петна са патогномичен за морбили признак и са известни като [[петна на Филатов - Коплик]] (петна на Коплик).

* Обривен период. След кратко понижение или нормализиране на телесната температура, към 3–53 – 5 ден от началото тя отново се повишава. Достига до 40°C. През този период се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива поетапно и дисцендиращо като първоначално обхваща [[лице]]то в областта около [[нос]]а и зад [[уши]]те, [[шия]]та и горната част на [[гръден кош|гръдния кош]]. На следващия ден обхваща [[туловище]]то и [[крайници]]те. Обривът по кожата наподобява на [[географска карта]]. Завяхването на обрива е със същата последователност – от лицето към долните крайници. След изчезването му по [[Кожа и кожни образувания|кожата]] остава кафеникава [[пигментация]]. Накрая на местата на обрива се наблюдава лющене на повърхностния слой – т.нар. „трицевидно лющене“. Освен проявата на класическата форма на обрив се наблюдават и варианти на същия. Възможно е обривът да придобие и хеморагичен характер. Органната патология през този период е най-силно изразена. Поради токсични увреждания и съдови разстройства на [[централната нервна система]] (ЦНС) може да се наблюдава и [[енцефалопатия]]. Катаралните прояви също се усилват. Между клепачите се отделя серозно-гноен секрет ([[гурел]]и) и се появява [[блефароспазъм]]. При [[аускултация]] на [[белия дроб]] се чуват сухи, свирещи и влажни хрипове. [[Сърдечно-съдова система|Сърдечно-съдовата система]] реагира с [[тахикардия]], [[хипотония]], глухи сърдечни тонове, [[аритмия]]. Често се наблюдават болки в [[корем]]а и [[диария]].

* Рековалесцентен период. Наблюдава се постепенно понижаване и нормализиране на телесната температура и изчезване на обрива. Този период е към 5–65 – 6 ден от началото на заболяването.