Уикипедия

Цариградска конференция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Constantinople Conference.jpg|мини|дясно|400п|Участници в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон [[Хайнрих фон Каличе]], лорд [[Робърт Гаскойн Сесил трети лорд Солсбъри|Солсбъри]], граф [[Жан-Батист дьо Шодорди]]. Седнали: граф [[Луиджи Корти]], граф [[Франсоа дьо Бургоан]], сър [[Хенри Елиът]], граф [[Николай Игнатиев]], барон [[Карл фон Вертер]], граф [[Ференц Зичи]]]]▼
'''Цариградската посланическа конференция''' е конференция на посланиците на [[Велики сили|Великите сили]], акредитирани към [[Високата порта]], провела се в периода [[23 декември]] [[1876]] г. – [[20 януари]] [[1877]] г.
 
Line 5 ⟶ 6:
 
В конференцията участват представителите на [[Велики сили|Великите сили]]:
▲[[Файл:Constantinople Conference.jpg|мини|дясно|400п|Участници в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон [[Хайнрих фон Каличе]], лорд [[Робърт Гаскойн Сесил трети лорд Солсбъри|Солсбъри]], граф [[Жан-Батист дьо Шодорди]]. Седнали: граф [[Луиджи Корти]], граф [[Франсоа дьо Бургоан]], сър [[Хенри Елиът]], граф [[Николай Игнатиев]], барон [[Карл фон Вертер]], граф [[Ференц Зичи]]]]
* [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия]]
: лорд [[Робърт Гаскойн Сесил трети лорд Солсбъри|Солсбъри]], специален пълномощен посланик
Ред 17:
: барон [[Карл фон Вертер]], посланик в Цариград
* [[Австро-Унгарска империя]]
: барон [[Хайнирх фон Каличе]], специален пълномощен посланик
: граф [[Ференц Зичи]], посланик в Цариград
* [[Кралство Италия]]
Ред 34:
В окончателния план на конференцията се налага британското предложение България да се раздели вертикално на две автономни области – Източна, с център [[Велико Търново|Търново]], и Западна – с център [[София]]. На заседанието на [[8 януари]] [[1877]] г. маркиз Солсбъри заявява, че „в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято.“
 
Източната българска автономна област включва [[санджак|санджаците]] [[Велико Търново|Търновски]], [[Русе]]нски, [[Тулча]]нски, [[Варна|Варненски]], [[Сливен]]ски, [[Пловдив]]ски (без казите Султанери и [[Смолян|Ахъчелеби]] в Родопите) и казите Кърклисийска ([[Лозенград]]ска), Мустафапашовска ([[Свиленград]]ска) и Казълагачка ([[Елхово|Елховска]]) от [[Одрин]]ския санджак.
 
В Западната област влизат санджаците [[София|Софийски]], [[Видин]]ски, [[Ниш]]ки, [[Скопие|Скопски]], [[Битоля|Битолски]], част от [[Сяр|Серски]] и казите [[Струмица|Струмишка]], [[Велес|Велешка]], [[Тиквеш]]ка и [[Костур (град)|Костурска]].
Ред 43:
 
== Органически устав на българските области ==
 
{| style="float:right"
|-
Line 53 ⟶ 52:
 
* Главните управители на двете области се назначават от [[Високата порта]] със съгласието на [[Велики сили|Великите сили]]. (Отхвърленият руски проект предвижда главният управител на единната българска област да се избира от местното население). Те може да са турски или чужди поданици, но трябва да са християни.
* Всяка област ще има законодателен орган — – събрание, избирано от всички жители на областта над 25 години, имащи определен имуществен ценз.
* Областното събрание избира административна комисия ([[правителство]]) към главния управител за срок от четири години.
* Областите запазват 70% от приходите си за свои нужди.
Line 64 ⟶ 63:
На [[21 декември]] изготвеният на конференцията план е връчен на [[Високата порта]]. Но междувременно султан [[Абдул Хамид II]] назначава за велик везир привърженика [[младотурци|младотурската партия]] и на конституционното управление [[Мидхат паша]]. И на официалното откриване на конференцията на [[23 декември]] [[1876]] г. [[Сафет паша]] става и прогласява „великия акт на промяна на 600-годишната форма на управление на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с [[Османска конституция|конституция]].“ С това се заявява началната турска позиция, че конференцията е излишна, тъй като конституцията дава на империята нужните реформи.
 
Великите сили отхвърлят турските внушения за ненужност на предложените реформи.<ref>L.S. Stavrianos. [http://www.serbianunity.net/culture/history/berlin78/index.html#Constantinople%20Conference Constantinople Conference,] in: ''The Balkans Since 1453''. Austin: Holt, Rinehart and Winston, 1963.</ref> На последващите пленарни заседания на конференцията Турция представя възражения и контрапредложения които също са отхвърлени от Великите сили, а опитите за преодоляване на различията остават безуспешни.<ref>[http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=990CE5DE103AE63BBC4E52DFB766838C669FDE Turkey and the Great Powers. The Constantinople Conference. The Commissioners' Last Proposals to the Porte. An Ultimatum Presented the Great Dignitaries of State to Decide Upon an Answer.] New York Times, 16 January 1877.</ref> На 18 януари 1877 [[Везир|Великият везир]] Мидхат паша обявява окончатерния отказ на Турция да приеме решенията на конференцията.<ref name="Иванова">Н. Иванова. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/NUSHA_IVANOVA_CARIGRADSKATA_KONF_1876.pdf Цариградска конференция 1876: Позиции на Великите сили по Българския политически въпрос по време на Конференцията.] София, 2007.</ref> Държавите – участнички в конференцията отзовават своите посланици от [[Цариград]].
 
На 19 (31) март 1877 в [[Лондон]] е подписан т.нар. [[Лондонски протокол]] – последен дипломатически опит за въздействие върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на проблема по мирен път. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол слага край на мирните опити за решаването на Източния въпрос, и дава повода за [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската Освободителна война 1877- – 78]]. Заедно с [[Априлско въстание|Априлското въстание]], конференцията е решаваща стъпка по пътя към [[Освобождението]]. С нейните решения международната общност по най-авторитетен начин легитимира българските аспирации за възстановяване на българската държавност, като очертава и естествените граници на българския етнос към втората половина на деветнайстия век.<ref name="Иванова"> </ref>
 
Връх Цариград на остров Смит, [[Южни Шетландски острови]] е наименуван в чест на Цариградската конференция.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136841 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Tsarigrad Peak.</ref>
 
== Вижте също ==
Line 77 ⟶ 76:
 
== Източници ==
* История на България. Том 6. Българско Възраждане (1856- – 1878), стр. 428- – 431.
* R.W. Seton-Watson. ''Disraeli, Gladstone and the Eastern Question: A Study in Diplomacy and Party Politics''. New York: W.W. Norton & Co., 1972. p. 108. ISBN 9780393005943
* George Washburn. [http://books.google.com/books?id=404po9Wa7RoC&printsec=frontcover&dq=constantinople+conference+salisbury+sultan+1876&source=bl&ots=0Fm56PbKmT&sig=2iP1Jmgu9RYbIwywiZAEiqIhC5g&hl=en&ei=S1iqS7m3JJiM_AaA3bSnAQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=65&ved=0CLgBEOgBMEA#v=onepage&q=&f=false ''Fifty Years in Constantinople and Recollections of Robert College''.] Boston and New York: Houghton Mifflin, 1909. p. 115–119115 – 119. ISBN 9781406705300
* H. Sutherland Edwards. [http://www.archive.org/stream/sirwilliamwhite00edwagoog/sirwilliamwhite00edwagoog_djvu.txt ''Sir William White K.C.B., K.C.M.G., For Six Years Ambassador at Constantinople''.] London: John Murray, 1902.
* Buckle G.E., W.F. Monypenny, [http://www.archive.org/stream/lifeofbenjamindi05monyuoft/lifeofbenjamindi05monyuoft_djvu.txt The Constantinople Conference,] in: ''The Life of Benjamin Disraeli, Earl of Beaconsfield''. Vol. VI, p. 84.
* Sneh Mahajan. [http://books.google.com/books?id=Wl7sYKcR6hwC&printsec=frontcover&dq=%22Sneh+Mahajan%22&hl=en&ei=MAiqS8KVMsSK_Ab3wYCyAQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CDMQ6AEwAA#v=onepage&q=&f=false ''British Foreign Policy, 1874- – 1914: The role of India''.] London and New York: Routledge, 2002. p. 40.
* L.S. Stavrianos. [http://www.serbianunity.net/culture/history/berlin78/index.html#Constantinople%20Conference Constantinople Conference,] in: ''The Balkans Since 1453''. Austin: Holt, Rinehart and Winston, 1963.
* [http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?_r=1&res=9C00E7DB1431E53ABC4950DFB467838D669FDE The Eastern Question. The Constantinople Conference. What May Be Expected from the Meeting. The Foreign Representatives and How They Are Treated. The Report of the American Consul General. Various Items of Interest.] New York Times, 31 December 1876.
* [http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=990CE5DE103AE63BBC4E52DFB766838C669FDE Turkey and the Great Powers. The Constantinople Conference. The Commissioners' Last Proposals to the Porte. An Ultimatum Presented the Great Dignitaries of State to Decide Upon an Answer.] New York Times, 16 January 1877.
* Conference de Constantinople. Reunions Préliminaires. Compte rendu No. 8. Scéance du 21 décembre 1876. Annexe III Bulgare. Règlement organique.
* Correspondence respecting the Conference at Constantinople and the affairs of Turkey: 1876–18771876 – 1877. Parliamentary Papers No 2 (1877). p. 140.
* Further Correspondence respecting the affairs of Turkey. (With Maps of proposed Bulgarian Vilayets). Parliamentary Papers No 13 (1877).
* [http://ia700409.us.archive.org/22/items/stranitsaotpoli01balagoog/stranitsaotpoli01balagoog.pdf Балабанов, М. Страница от политическото ни възраждане. София, 1904]
 
Line 95 ⟶ 94:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.encyclopedia.bg/history/3mart/carigradska_konf.jsp Цариградска конференция 1876- – 1877] при електронната енциклопедия „История на България“
* [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/T_Ikonomov_Protokolite_na_Carigradskata_konferencija.pdf Т.Икономов. Протоколите на Цариградската конференция и Лондонскя протокол. Варна. 1885 г. [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/T_Ikonomov_Protokolite_na_Carigradskata_konferencija.pdf]]
* Нуша Иванова. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/NUSHA_IVANOVA_CARIGRADSKATA_KONF_1876.pdf ЦАРИГРАДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 1876. ПОЗИЦИИ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ПО БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС ПО ВРЕМЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА.] С. 2007
 
 
{{Шаблон:Национално-регионални въпроси на Балканите}}
[[Категория:Българско възраждане]]
[[Категория:Политика на Османската империя]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Цариградска_конференция“.