|
[[Файл:Miyagawa Isshô-Spring Pastimes-H.jpg|мини|200п|[[Япония|Японска]] [[рисунка]] от 1750 г., изобразяваща [[мъж]], който вижда своята любима, докато тя чете любовно [[писмо]] от друг.]]
'''Ревността''' е [[емоция]] и типично се свързва с негативни [[мисъл|мисли]] и [[чувство]] на несигурност, [[страх]] и [[притеснение]] относно нежелана загуба на нещо, което [[човек]] цени, като например [[любов]]на връзка. Ревността често е смес от други чувства като [[гняв]], [[тъга]] и дори [[отвращение]]. Ревността се различава от [[завист]]та по това, че ревността се отнася за нещо, което човек се страхува да загуби, докато завистта представлява желание на човек да има нещо, което не притежава, или да попречи на някого другиго да го получи.
Ревността е често срещана емоция в човешките отношения. Тя е наблюдавана впри [[бебе]]та на пет месечна възраст. <ref>Draghi-Lorenz, R. (2000). Five-month-old infants can be jealous: Against cognitivist solipsism. Paper presented in a symposium convened for the XIIth Biennial International Conference on Infant Studies (ICIS), 16- – 19 July</ref> <ref>Hart, S. (2002). Jealousy in 6-month-old infants. Infancy, 3, 395- – 402.</ref> <ref>Hart, S. (2004). When infants lose exclusive maternal attention: Is it jealousy? Infancy, 6, 57- – 78.</ref> <ref>Shackelford, T.K., Voracek, M., Schmitt, D.P., Buss, D.M., Weekes-Shackelford, V.A., & Michalski, R.L. (2004). Romantic jealousy in early adulthood and in later life. Human Nature, 15, 283- – 300.</ref> Твърди се, че ревността се среща във всяка [[култура]] <ref>Buss, D.M. (2000). The Dangerous Passion: Why Jealousy is as Necessary as Love and Sex. New York: Free Press.</ref> <ref>Buss DM (December 2001). "Human„Human nature and culture: an evolutionary psychological perspective"perspective“. J Pers 69 (6): 955–78955 – 78 [http://www3.interscience.wiley.com/journal/118994312/abstract?CRETRY=1&SRETRY=0 10.1111/1467- – 6494.696171], [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11767825 PMID 11767825]</ref> <ref>White, G.L., & Mullen, P.E. (1989). Jealousy: Theory, Research, and Clinical Practice. New York, NY: Guilford Press.</ref>, обаче други имат мнение, че ревността представлява [[феномен]], възникнал в отделните култури като специфична характеристика .<ref>[http://books.google.com/books?id=eEXfY9SD2ycC&pg=PA61&lpg=PA61&dq=lobi+africa+jealousy&source=web&ots=9IoGYkIPeV&sig=K4HcJ7u6vChouLCYR6XBDG52jA8&hl=en&sa=X&oi=book_result&resnum=2&ct=result The Psychology of Jealousy and Envy By Peter Salovey]</ref>.
Ревността като емоция или последиците от ревността са тема на много [[роман]]и, [[песен|песни]], [[поема|поеми]], [[филм]]и и други творби. Тя също представлява интересна [[тема]] за [[наука|учени]], хора на [[изкуство]]то и [[теология|теолози]]. [[Психология|Психолозите]] предлагат няколко модела на процесите, предизвикващи ревност. Те откриват фактори, които създават чувството ревност. [[Социология|Социолози]] демонстрират, че културните вярвания и ценности играят важна роля в определянето на това, което предизвиква ревността, и какво представляват социално приемливите изрази на ревност. [[Биология|Биолози]] определят фактори, които несъзнателно повлияват на изразяването на ревност. Хората на изкуството разглеждат темата за ревността в много свои творби, докато теолозите предлагат [[религия|религиозни]] виждания за ревността, базирани на свещените книги на определените [[Религия|религии]].
== Източници ==
|
