Поведение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.126.184.123 (б.), към версия на Венко Пройков |
м вътр. препратки; форматиране: 3x тире, 2x А|АБ, 4 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
'''Поведението''' е наборът от действия и бездействия на организма, особено във връзка с [[околната среда]]. Отразява способността на организма да изменя действията си под влияние на външни или вътрешни фактори. Притежава огромно приспособително значение, като позволява на организма да избягва негативните фактори на външната среда.
Поведението може да бъде съзнателно или несъзнателно, открито или прикрито, доброволно или принудително. При [[животните]], поведението се контролира от [[ендокринна система|ендокринната]] и [[нервна система|нервната системи]]. Сложността на поведенческите реакции на организма е свързана със сложността на нервната му система. Като цяло, организми с по-сложна система притежават по-голям [[капацитет]] за научаване на нови реакции и по тази начин да приспособяват поведението си според [[среда]]та.
Човешкото поведение (и това на други организми и механизми) може да бъде общо, необичайно, приемливо или неприемливо. Хората оценяват приемливостта на определен тип поведение въз основа на социални норми, които регулират поведението, упражнявайки по този начин социален [[контрол]]. Заради многото значения на термина поведение е невъзможно да се даде характеристика, без да се поясни контекстът, в който е използван. Един такъв контекст би могла да бъде [[Психология|психологията]], която през времената е наричана [[наука]] или учение за поведението.▼
▲Поведението може да бъде съзнателно или несъзнателно, открито или прикрито, доброволно или принудително. При животните, поведението се контролира от [[ендокринна система|ендокринната]] и [[нервна система|нервната системи]]. Сложността на поведенческите реакции на организма е свързана със сложността на нервната му система. Като цяло, организми с по-сложна система притежават по-голям [[капацитет]] за научаване на нови реакции и по тази начин да приспособяват поведението си според [[среда]]та. Растенията и едноклетъчните също притежават способност за активно преместване следствие на действието на външни фактори. Нарича се таксис. Пример за такъв е отварянето и затварянето на цвета в различните части на денонощието.
▲Човешкото поведение (и това на други организми и механизми) може да бъде общо, необичайно, приемливо или неприемливо. Хората оценяват приемливостта на определен тип поведение въз основа на социални норми, които регулират поведението, упражнявайки по този начин социален [[контрол]]. Заради многото значения на термина поведение е невъзможно да се даде характеристика, без да се поясни контекстът, в който е използван. Един такъв контекст би могла да бъде [[психологията]], която през времената е наричана наука или учение за поведението.
Съществуват четири категории човешко поведение, като някои от тях се застъпват, и биха могли да се считат за продължение на поведението на животните.
Line 11 ⟶ 9:
== Форми на поведението ==
=== Хранително поведение ===
Хранителното поведение е присъщо на всички животни и се характеризира с голямо разнообразие. То е неразривно свързано с различните видове активности, свързани с търсенето и запасяването с [[храна]] и [[Обмяна на веществата|обмяната на веществата]]. Поведението за търсене на храна се стимулира от възбудата свързана с отсъствието на храна.
Този тип на поведение се характеризира с голямо разнообразие и зависи от особеностите и [[Екология|екологията]] на вида. Обща за всички животни бива повишената чувствителност към хранителни дразнители. При [[ларва|ларвите]] на [[насекоми]]те например се проявява като вид положителен таксис по отношение на химически дразнители.▼
Животните проявяват избирателност по отношение на
▲==== Търсещо и добиващо поведение ====
▲Този тип на поведение се характеризира с голямо разнообразие и зависи от особеностите и екологията на вида. Обща за всички животни бива повишената чувствителност към хранителни дразнители. При [[ларва|ларвите]] на [[насекоми]]те например се проявява като вид положителен таксис по отношение на химически дразнители.
Ловът представлява особен начин на набавяне на храна. Ловните стратегии зависят от характеристиките на жертвата и особеностите на [[Биология|биологията]] на [[Хищник|хищника]]. Някои хищници като [[богомолки]]те например издебват плячката в засада, а други създават капани. Други хищници като [[калмари]]те
▲Животните проявяват избирателност по отношение на [[храна]]та. Тя може да се прояви като строга специализация като южноамериканската каня ''[[Rostrhamus sociabilis]]'' или като хранително предпочитание, при което животното ако има избор, предпочита определена храна. Екологията на вида определя и хранителните му предпочитания като например предпочитанията към определен хранителен обект съобразно повишената му концентрация в средата. Често обаче животните се стремят да поддържат разнообразие в хранителната си дажба.
Многочислената и неподвижна храна премахва необходимостта от преследването и
▲Ловът представлява особен начин на набавяне на храна. Ловните стратегии зависят от характеристиките на жертвата и особеностите на биологията на хищника. Някои хищници като [[богомолки]]те например издебват плячката в засада, а други създават капани. Други хищници като [[калмари]]те например улавят плячката след преследване. Ловът на бавноподвижна или скрита плячка изисква развити анализатори и специални приспособления за откриване и улавяне на жертвата.
Друг начин на добиване на храната е чрез добиването и по паразитен начин на живот. За някои видове [[Паразитизъм|паразитизмът]] не е единствения начин на осигуряване на храна, но при голяма част от животните той представлява единствен начин на осигуряване на храна.▼
▲Многочислената и неподвижна храна премахва необходимостта от преследването и. Пример за такава е растителната храна, която при паша се оползотворява от различни животни.
▲Друг начин на добиване на храната е чрез добиването и по паразитен начин на живот. За някои видове паразитизмът не е единствения начин на осигуряване на храна, но при голяма част от животните той представлява единствен начин на осигуряване на храна.
▲==== Ситост ====
▲==== Запасяване с храна ====
=== Комфортно поведение ===
=== Репродуктивно поведение ===
[[Файл:Sterna hirundo 2 (Lukasz Lukasik).jpg|thumb|left|Ритуално хранене при речни чайки]]
От двата типа на размножаване –
Животните, които живеят в райони с ясно изразени промени в годишните сезони имат и изразен годишен цикъл на размножаване. При тях половото поведение е вътрешно регулирано от сезонните изменения. При това факторите на външната среда имат коригиращо въздействие. Например сред [[Риби|рибите]] обитаващи водите на [[Умерен пояс|умерения пояс,]] размножаването се извършва в точно определен сезон от годината (пролет, лято или есен), докато при рибите живеещи в тропически води периодът на размножаването не е ясно изразен и дори може да се извършва целогодишно.
При [[бозайниците]] освен със сезонна изразеност размножаването е обвързано и с далеч по-кратък [[естрален цикъл]], определян от физиологическите процеси на организма. Тези фактори определят готовността за [[чифтосване]]. Под действието на половите [[хормон]]и животните стават чувствителни на полови сигнали
Повечето от висшите животни пристъпват към чифтосване след различно дълъг период на ухажване. Ухажването представлява специфичен обмен на специални сигнали. При животните то има ритуален характер и се отличава с изключително разнообразие. Може да се изразява в носене на храна на партньора при [[Голям гмурец|големия гмурец]], демонстрация на ярко или атрактивно оперение при [[Райски птици|райските птици]], строеж на гнездо, токуване. Ухажването се разглежда като механизъм на полов отбор като в най-общи линии то способства за избор на най-подходящ партньор, а така също възпрепятства възможността от междувидова хибридизация.<ref>{{cite web|url=http://hi-bio.narod.ru/lit/grant/g21.html#r3|title=Эволюция организмов|author=Гран В.|accessdate=2010-06-17|archiveurl=http://www.webcitation.org/617Anpny9|archivedate=2011-08-22}}</ref>
▲==== Типове брачни отношения ====
<div style="float:right">
{|class="standard"
Line 55 ⟶ 52:
</div>
Съществуват три основни типа брачни отношения в природата
Моногамията представлява тип на брачни отношения, при които се образуват повече или по-малко стабилни брачни връзки, при които и двамата партньори участват в отглеждането на потомството. Бива най-разпространената форма на брачни отношения при [[Птици|птиците]] като дори сред тях нерядко моногамията се съчетава в рамките на вида с други форми на брачни отношения. Например, моногамните двойки на [[Сивогуша завирушка|сивогушата завирушка]] често развиват полиандрични, полигинични и полигинандрични групировки.
При размножаването животните изчерпват голямо количество енергия. Поради тази причина през размножителния период животните стават доста взискателни към факторите на околната среда. Освен изброените форми към репродуктивното поведение може да бъдат отнесени защитата на територията и грижите за потомството.
=== Родителско поведение ===
Родителското поведение обединява поведенчески реакции, които са свързани с отглеждането на потомство. Такова поведение се наблюдава при бозайници, птици, риби и [[земноводни]]. Свързано е с репродуктивното поведение и често е разглеждано като резултат от него. Например при птиците изграждането на гнездо се осъществява през брачния период, но се явява компонент от ухажването на партньора и място на отглеждане на потомството.
==== При птиците ====
Първата фаза на родителско поведение при птиците се смята, че започва със снасянето на яйцата, следвано от мътенето им. В мътенето участват както женската, така и мъжкият, а например при речната чайка това става само от мъжкия или само от женския индивид. Повечето птици лежат върху яйцата като ги затоплят с помощта на телесната температура, а по-рядко и при някои [[големокраки кокошки]] например яйцата се снасят и затоплят в специални [[Инкубатор|инкубатори]] изградени на земята.
Необходимо условие за начало на мътенето е разпознаването на яйцата. Някои учени отделят разпознаването като отделна фаза на родителското поведение. Избирателноста към яйцата не е еднаква при различните видове. Някои птици например могат да мътят яйца, които дори видимо не наподобяват на яйцата характерни за вида. Други видове обаче отказват да мътят и яйца на собствения си вид.
След излюпване на пиленцата започва статия на отглеждането им. При птиците се наблюдават два типа на поколение:
* При първият тип пиленцата се излюпват голи и безпомощни. Те не могат да набавят сами храната си, а за осигуряването и разчитат изцяло на своите родители.
* Вторият тип новоизлюпени пилета са при видове, които се излюпват като малки копия на родителите си и са способни да търсят храна още в първите часове след излюпването си.
| |||