Мавзолей в Халикарнас: Разлика между версии

'''Мавзолеят в Халикарнас''' е огромна ''[[гробница]]'' на цар [[Мавзол]], издигната от съпругата му [[Артемизия]]. Думата „[[мавзолей]]“ произлиза от името на цар Мавзол и днес се използва закато обозначаванеопределение наза голяма [[гробница]], до която живите имат достъп.

Построен е през [[353 г.пр.н.е.]]. Мавзолеят е едно от старите седем чудеса на света. Представлява солиден храм, заобиколен от 36 колони в [[йонийски стил]]. Халикарнас се е намирал на територията на днешен [[Бодрум]], ([[Турция]]). Мавзолеят e бил висок 45 метра (135 стъпки). Бил е богато украсен с релефи и скулптури, дело на 4четирима прочути гръцки майстори - [[Скопас]], [[Леохар]], [[Тимотей]] и [[Бриаксис]]. В|Британския музей]] са изложени много фрагменти, като за 2две от статуите се предполага, че са на Мавзол и Артемизия.

Когато [[Персия|персите]] разширяват своята империя, включвайки в нея [[Месопотамия]], Северна [[Индия]], [[Сирия]], [[Египет]] и Мала Азия, царят им вече не може да контролира цялата тази територия без помощта на местни губернатори - сатрапи. Царството Кария се намира в Западната част на [[Мала Азия]], толкова далеч от столицата на персите, че практически е независимо. Царят на Кария Мавзол царува от [[377 г.пр.н.е.]] до [[353 г.пр.н.е.]] и премества своята столица в [[Халикарнас]] (днешен [[Бодрум]]).

С нищо забележително не може да се отбележи неговото царуване освен с изграждането на мавзолея му. Проектът е на неговата съпруга и сестра Артемизия (в [[Кария]] е прието владетелите да се женят за собствените си сестри) и по всяка вероятност строежът започва, докато цар Мавзол е все още жив. Завършен е през [[350 г.пр.н.е.]] - 3 год. след неговата смърт и 1 год. след смъртта на Артемизия.

Мавзол и неговата царица Артемизия управляват Халикарнас и околностите му 24 годинигод. Цар Мавзол, въпреки че има местен произход, говори гръцки и се възхищава на гръцкия начин на живот и управление. По крайбрежието той основава много градове по гръцки образец и насърчава гръцките демократични традиции.

През 353 г. пр.н.е. Мавзол умира, оставяйки своята съпруга, потънала в скръб. Артемизия изпраща писма до [[Гърция]], за да намери най-талантливите майстори на това време. Това включва и [[Скопас]] - човекът, който ръководи възстановяването на [[Храм на Артемида|Храмът на Артемида]] в [[Ефес]]. Другите скулптори са [[Леохар]], [[Тимотей]] и [[Бриаксис]], които се присъединяват към Скопас, както и стотици други майстори.

В центъра на платформата е самата гробница. Изработена главно от [[мрамор]], тя се издига като квадратен заострен блок с размер приблизително една трета от размера на мавзолея, висок 45- метра. Тази секция е покрита с [[фриз]], показващ сцени от [[гръцка митология|гръцката митология]]. Едната част показва [[кентавър|битката на кентаври и лапити]]. Друга изобразява битката на гърците с амазонките.

Отгоре на гробницата 36 малки колони, по 9девет от всяка страна, се издигат, за да оформят още една трета от височината. Между всяка от тези колони има друга статуя. Зад колоните има масивен блок, който придържа тежестта на масивния покрив на гробницата.

Мавзолеят се издига над град Халикарнас в продължение на много векове. Остава недокоснат когато градът е превзет от [[Александър Велики]] през [[334 г.пр.н.е.]] и след пиратски нападения през [[62 62г.пр.н.е.|62]] и [[58 г.пр.н.е.]]. Около 16 века стои над руините на града, докато поредица от земетресения не пречупва колоните, запращайки каменната колесница да се строши в земята. Към [[1404]] годинагод. само самата основа на Мавзолея е узнаваема.

По това време група от рицари влиза в основата на паметника и открива зала, съдържаща голям саркофаг. Компанията обаче, решавайки че е твърде късно, за да го отварят този ден, се връща на другата сутрин, но съкровищата са ограбени. Телата на Мавзол и Артемизия също липсват. Рицарите обявяват, че селяни са виновни за кражбата, но вероятно и някои от кръстоносците са плячкосвали гробове. Преди счупването и изгарянето на много от останалите скулптори от Мавзолея във вар за мазилка рицарите пренасят няколко от най-добрите творби в замъка в Бодрум. Там те стоят 3 века3в. По това време британския посланик получава няколко от статуите от замъка, които днес са собственост на Британския музей.

През 1846 г1846г. музеят изпраща археолога Чарлз Томас Нютон да търси още останки от Мавзолея. Това е трудна задача, защото той не знае точното местоположение на гробницата и парите, които би дал, за да купи всички парцели и да търси са астрономическа сума. Затова се заема да изучи ръкописите на древните автори, като Плиний, за да придобие приблизителна представа за размера и местоположението на мемориала и купува парцел земя в най-вероятния район. Нютон проучва околната площ, чрез тунели които прокопава под съседните парцели. Така открива някои от стените, стълбище и три от ъглите на основата и вече може да определи кои точно парцели са му нужни.