Иван Василев (учител): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 30:
Иван Василев учителства до 1910 година в Емборе, където е директор на българските училища. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година е избран за подпредседател на Бюрото на Втория конгрес на Съюза.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref>
От 1910 година работи като учител в Битоля. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], когато [[Вардарска Македония]] попада в Сърбия, на 26 юли 1913 година Иван Василев е екстерниран в България, тъй като отказва да подпише декларация, че не е българин, а [[Сърби|сърбин]].<ref name="История и политическа съдба 34">Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 34.</ref> Установява се във [[Варна]].<ref>Албум-алманах „Македония“, София, 1931.</ref><ref> [[Аспарух поп Исаков|Пописаков, Аспарух]], [http://www.promacedonia.org/ai/ai_1.html„От другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия)“, вестник „Македонска трибуна“, САЩ, 1979 г.)]</ref>
Негови синове са общественикът [[Васил Василев (общественик)|Васил Василев]] и Динката Василев, изтезаван в [[Разложко]] от звенари след [[Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година.<ref>Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр. 942.</ref>
Ред 44:
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]]
[[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]]
| |||