Донатизъм: Разлика между версии

{{факт|След издаването на [[Милански едикт|Медиоланския едикт]] първоначалната реакция на донатистите по отношение на официализирането на християнското учение била подигравателна. Император [[Константин Велики]] свикал три последователни църковни събора  – в Рим, Картаген и Арл  – за борба срещу донатистката ерес. На първите два били реабилитирани Цецилиан и Феликс, а на третия било възбранено да се кръщават вторично от донатистите онези, които вече били кръстени в името на Светата Троица. Също така били отлъчени от Светата Църква онези донатистки епископи, които били изменили на Църквата като съвършени, разкривайки тайнствата ѝ. Недоволни от съборните решения, донатистите не се съобразили с всеобщата воля, което накарало император Константин да започне преследването им и по силата на императорски указ повечето от тях били изпратени на заточение. В края на ІV век, окуражени от подкрепата на [[Юлиан Отстъпник]], донатистите се съюзяват с циркумцелионите (селски разбойници и защитници на бедняците по подобие на някогашните галилейски [[сикарии]]), включвайки се в бунтовете, въпреки че повечето донатисти не участват пряко в грабежите, насилията и зверствата. Главният идеолог на ереста – епископ [[епископ Донат]], с когото се свързва и името ѝ, завършва земния си път в изгнание.|2016|1|15}}