Ранно средновековие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 37.146.215.159 (б.), към версия на Tropcho
Ред 40:
В средата на 8 век страната изживява дълбока криза, но при хановете [[Телериг]] (768-777) и [[Кардам]] (777-802) България излиза бавно от упадъка. Хан [[Крум]], който е владетел от 802/3 до 814 година, увеличава териториите на държавата на север, запад и юг, като дори [[Битка при Върбишкия проход|убива византийския император Никифор I Геник]] през 811 година. При сина му [[Омуртаг]] завоеванията са затвърдени.
 
През [[864]] година България [[Покръстване на България|приема християнството]] от [[Византия]] през управлението на княз [[Борис I]] (852-889). Освен това той води оживена дипломатическа дейност, като лавира между [[Ватикан|Рим]] и [[Константинопол]], проявявайки се като блестящ дипломат. Пак по време на неговото управление България извоюва църковна самостоятелност и приема учениците на [[Кирил и Методий]]. Въведен е славянският език като език на Църква и държава. Първият син на Борис - Владимир-Расате, прави неуспешен опит за връщане на езичеството, заради което е свален от власт и ослепен. На негово място идва [[Симеон I]] - другият син на Борис, под чиято власт страната изживява Златния си век. България опира на три морета и става хегемон в Европейския Югоизток. Симеон се провъзгласява за "цар на българи и ромеи". При цар [[Петър I (България)|Петър I]], наследил Симеон в [[927]] година, страната отслабва - през 968 и 969 година в пределите на страната нахлува рускияткиевският княз Светослав, а след това и император Йоан I Цимисхий.
 
Византийците завладяват Североизточна България със столицата Преслав, но в непокорените западни земи борбата продължава. Цар [[Самуил]] и неговите братя се опълчват срещу Византия. Водена е близо половинвековна борба с ромеите, но накрая България е завладяна от Византия през 1018 година.