Коледна песен (новела): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Geno Petrov (беседа | приноси) |
Geno Petrov (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 21:
| бележки =
}}
'''„Коледна песен“''' ({{lang-en|A Christmas Carol}}) е новела от [[Чарлз Дикенс]]. За първи път е публикувана на [[19 декември]] [[1843]] г. Произведението е едно от най-разпознаваемите в творчеството на Дикенс.Главен герой е старият скъперник Ебенизър Скрудж. Той се интересува единствено от парите си. В нощта срещу [[Коледа]] го посещава духът на стария му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават духовете на миналите, настоящите и бъдещите коледи. Скрудж вижда своето минало и настояще променя своя мироглед за заобикалящия го свят.
И в наши дни повестта е изключително популярна - адаптирана е многократно за кино, театър, опера, радио и телевизия.
== Сюжет==▼
== '''История на създаването''' ==
Между 1843 г. и 1848 г. Чарлз Дикенс публикува пет повести, специално посветени на Коледа: "Коледна песен в проза" (1843 г.), "Камбаните" (1844 г.), "Щурецът на огнището" (1845 г.), "Битката за живота" (1846 г.) и "Преследваният човек" (1848 г.). И петте творби съставят сборник, наречен "Коледни песни". На български са преведени всички творби без "Преследваният човек".
Дикенс е смятал, че една трогателна история, показваща бедността и социална несправедливост, ще има много по - голямо въздействие, отколкото полемичен памфлет или есе.
За написването на коледните си истории Дикенс получава вдъхновение от собственото си детство, което е било тежко и унизително. За създаването на образа на Ебенизър Скрудж се е повлиял от този на баща си.
▲== '''Сюжет''' ==
Новелата е структурирана в пет части, наречени строфи, за да бъдат в съответствие със заглавието на сборника.
'''Строфа първа'''
Нарича се още "Призракът на Марли". Историята започва в една студена, мрачна и хапеща зимна вечер на 24 декември, ден преди Коледа и точно седем години след смъртта на Джейкъб Марли, бизнес партньорът на Ебенизер Скрудж - лихвар по професия. Скрудж е човек без добродетели - той е алчен и сребролюбив, скъперничеството му е отличителна черта. Той мрази Коледа и я нарича празник за лицемерните хора. Племенникът му Фред го кани на коледна вечеря, но Скрудж отказва. Отнася се грубо с двама джентълмени, които са дошли да потърсят дарение от него за храна на болни и бедни деца. Единственият "коледен подарък", който прави е към нископлатения си служител Боб Крачит - почивен ден на Коледа.
В същата вечер, Скрудж е посетен от призрака на Джейкъб Марли, който е вечно прокълната да се скита по земята и да плъзга вериги след себе си, ковани в целия си живот заради алчност и егоизъм. Марли казва на Скрудж, че има само един шанс да избегне проклятието на бившия си съдружник. Той е следния: същата вечер ще бъде посетен от три призрака и трябва или да се вслуша, в това, което те му показват или е обречен да получи същата съдба като на бившия си партньор.
'''Строфа втора'''
Нарича се още "Първият от трите призрака". Първият призрак е призракът на отминалите Коледи. Той пренася Скрудж в детството му и му напомня, че и той на времето е бил мил и невинен. Сцените обрисуват самотното детство на Скрудж; отношенията със сестра му; коледното парти на първия му работодател г-н Фезуик, който се е отнасял с него като син. Призракът показва и раздялата на Скрудж с годеницата му Бел, която се разделя с него, защото е осъзнал, че той обича повече парите, отколкото нея.
'''Строфа трета'''
Нарича се още "Вторият от трите призрака." Вторият призрак е призракът на предстоящата Коледа. Той показва на Скрудж как хората с радост купуват продукти за коледната вечеря, как хора празнуват Коледа в миньорска вила или в морски фар, отдалечени от семействата си, но незагубили коледния дух. Привидението пренася Скрудж в бедния дом на Боб Крачит, където въпреки сиромашката вечеря, семейството се радва и се забавлява, че са заедно. Вниманието на Скрудж е насочено към Тими, най-малкият син на Крачит, който е сакат и ако не ме се помогне с финансови средства, няма да живее дълго. Когато Боб иска да вдигне тост за Скрудж, съпругата му го скастря и започва да лепва неприятни етикети за началника на съпруга си. Следващата сцена е в дома на племенника на Скрудж - Фред, където той вечеря с близките. Когато става дума за чичо му, той започва да говори с голяма нотка на състрадание към него. След това Фред и близките му започват да играят на развлекателни игри, а Скрудж гледа отстрани и се забавлява. Преди да изчезне духът показва на Скрудж две измършавели деца, именувани Невежеството и Бедността. Призракът го съветва да се пази и от двете, но най - вече от момчето, защото вижда в него печата на Ориста, освен ако той не бъде заличен.
'''Строфа четвърта'''
Нарича се още "Последният призрак". Третият призрак е призракът на предстоящите Коледи. Това е единствният призрак без образ, а е заметнат с черно наметало. Първото нещо, което той му показва е разговор между местни търговци, които се канят да ходят на погребение, само ако е предвиден безплатен обяд. Следващата сцена ни показва как перачка, чистачка и погребален агент се опитват да изтъргуват вещи, които са били притежание на току-що починалия човек. След това , призракът показва на Скрудж,тъмна стаичка, на която лежи починал човек и е покрит с чаршаф. Скрудж пита призрака дали някой се е развълнувал от смъртта на човека. Привидението веднага го пренася в разговор между съпруг и съпруга, които благодарение на смъртта на въпросния човек, на който са били задължени, ще могат да получат малко време и да си платят заемите. След това Скрудж моли призрака да му бъде показана малко нежност и е пренесен отново в дома на Боб Крачит. Семейството му е в траур заради смъртта на малкия Тими, които въпреки огромната загуба, имат сили да продължат напред, защото са любящи и сплотени. Накрая Скрудж иска да знае две неща: дали това са събития, които ще се случат или биха могли да се случат и кой е бил човекът, който са видяли мъртъв. Призракът му посочва надгробна плоча, на която пише името на Ебанизер Скрудж. Той започва да иска милост и обещава, че ще почита Коледата в сърцето си и ще се опитва да я чества през цялата година, само ако му бъде даден шанс да заличи написаното на надгробната плоча.
'''Строфа пет'''
Нарича се още "Краят". Скрудж се събужда с радост и любов в сърцето си. Вече е Коледа. Той прекарва деня със семейството на Фред и анонимно изпраща пуйка на семейството на Боб Крачит. На следващия ден Скрудж повишава заплатата ба Боб Крачит и му казва, че ще помага на семейството му до края на живота си. Последното изречение от произведението е: "И така, както забеляза Мъничкия Тим, нека господ благослови всички ни!"
== '''Литературни интерпретации''' ==
На дните около Коледа във Великобритания се гледа като на период на добра воля, като на време, когато на човек трябва да си спомни за близките си и за всички други хора, време за веселие, за хапване и пийване. Това се дължи почти напълно на духа на Дикенсовите коледни повести. В тях намираме характерното за този вид произведения - съчетание на действителното и възможното с измисленото и фантастичното. По същество повестите са израз на Дикенсовата мечта за разбирателство и любов между хората.
Те дават също израз на някои идеали, които са били от голямо значение за неговата съвременност. В допълнение към известното ни съчувствие към съдбата на бедните и онеправданите сега намираме нещо ново: няма ги вече добрите, човечни представители на буржоазията като Пикуик (от романа "Посмъртните записки на клуба „Пикуик“"), като Никълъс Никълби и др. Както самият Дикенс обича да казва "само бедните помагат на бедните, а богатите, с изключение на редки и изолирани случаи, се опитват само "да ги държат в подчинение".
Скрудж от "Коледна песен" е типично олицетворение на господстващите икономически идеи на времето, според които главните движещи сили в човека са егоизмът и стремежът към печалба. Целият живот на Скрудж е посветен на касата, тефтерите и сметките. Той си плаща данъците и с това смята, че изпълнява че своите задължения. За него всички безработни са негодни и мързеливи. Това е пресушило естествената човещина у него. Той е самата студенина: от него "бюрото му ставаше мразовито, дори пред горещините".
== '''Българското разбиране на "Коледна песен"''' ==
"Коледна песен" се е превърнала във въплъщение на есенциалния Дикенс за българската читателска публика. Това е най - превежданата, най - често преиздавана творба на Дикенс у нас - това е ултимативният ни рецепционен избор. Изборът не е лишен от логика. Първо "песента" е най - популярното произведение на Дикенс въобще и в този план за българската й рецепция може да се каже, че не прави изключение. Второ, а и по - конкретно, за българската й литературна среда през периода Дикенс почти не успява да си извоюва някакво по - значително рецепционно пространство чрез обемистите си произведения: не е достатъчно сензационен, нито достатъчно сантиментален и патетичен за целта. Елементът "история" също не е сред ярките му творческо - концептуални среди.
Но "песента" е значително кратко произведение, приказно по характер, с което откликва на традиционните български сюжетни очаквания, а в по - конкретния период между двете световни войни се оказва годно да функционира и като детска литература. В добавка, алегорично - притчовото му съдържание го сродява с два силно изразени елемента от новобългарската литературна традиция - нравоучителния заряд и романтичния патос. А споменатото обстоятелство, че и в световен мащаб "Коледна песен" е общо приета за емблематично Дикенсово произведение, показва, че гореизредените черти имат универсално въздействие върху читателската аудитория.
== '''Българските преводи''' ==
"Коледна песен" е първото произведение на Дикенс, преведено на български. От творбите на Дикенс това е най - превежданата и преиздаваната. Първият превод датира от 1859 г. и е поместено в сп. "Български книжици". Преводът е незавършен и неточен. Публикуван е под заглавието "Светлое въскресение или Великден". Трансформацията не е българско дело, а на руски школски първоизточник, от който е превеждано, и вероятно се е наложила заради някакво инцидентно неудобство, получило се вследствие разминаванията в датировката между английската Коледа и източноправославнато Рождество Хростово, а името на Чарлз Дикенс отсъства.
Превода на Нели Доспевска от края на 40 - те се е наложил като "каноничен". Новите преводи не допринася с нищо. Ето сравнение между този на Доспевска и най - новите преводи:
'''''Доспевска''': "Марли беше мъртъв, това като начало. Няма абсолютно никакво съмнение. Документът за регистриране на погребението му беше подписан от пастора, чиновника, собственика на погребалното бюро и главния опечален. Подписа го Скрудж. А името на Скрудж се уважаваше в търговския свят под каквото и да се подпишеше той."''
'''''Aтанас Найденов''': "Марли беше мъртъв - всичко започна с това. Нямаше никакво съмнение. Вписването му в регистъра на починалите беше подписано от свещеника, неговия помощник, погребалния агент и главния опечален, а това бе самият Скрудж. Подписът му имаше тежест в търговския свят, не бяха малко нещата, върху, които той беше сложил дългата си ръка."''
'''''Милена Трендафилова и Венера Атанасова''': "Ще започна с това, че Марли беше мъртъв. Нямаше никакво съмнение. Свидетелствата за смъртта му беше подписано от свещеника, собственика на погребалното бюро и главния опечален. Да, Скрудж го подписа, а неговият подпис се ползваше с авторитет, по какъвто и документ да беше поставен."''
== '''Филмови екранизации''' ==
[[Категория:Романи на Чарлз Дикенс]]
[[Категория:Книги от 1843 година]]
| |||