Славчо Загоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 8x тире-числа, 6x кавички, 3x тире, 10 интервала, 6lokavica, нов ред, число+г. (ползвайки Advisor) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 27:
Роден на 25 ноември 1898 г., в семейството на д-р Димитър Загоров (юрист и политик) и Сева Наумова-Загорова. Завършва гимназия с отличие, и започва да следва в Берлинския университет. Прекъсва следването си през 1917 г., за да вземе участие в [[Първа световна война|Първата световна война]]. След войната продължава учението си по правни науки в [[Берн]] и [[Инсбрук]], а след това държавни науки в [[Лайпциг]], където защитава докторат по икономически и социални науки. Завърнал се в България, става секретар на [[НСИ|Главната дирекция на статистиката]] в периода 1922 – 1924 г. През 1924 – 1942 г. преподава в катедрата по статистика на [[Софийски университет|Софийския университет]], където достига до извънреден професор. Участва в програми по статистика, математика и национално стопанство в Харвард и Чикаго, 1933 – 1934 г. Назначен е за вещо лице по статистически проучвания в [[Общество на народите|Обществото на народите]] (ОН), 1938 – 1939 г. Специализира в Лондонския колеж по икономика и политически науки (London School of Economics), като стипендиант на [[фондация Рокфелер]]. В периода от юни 1934 до 1937 година Загоров е главен директор на статистиката ан Царство България.
Проф. Славчо Загоров е министър е на търговията, промишлеността и труда (23.10.1939 - 11.4.1942) след седмата промяна на кабинета във [[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|второто правителство]] на [[Георги Кьосеиванов]] и в
През 1942 – 1944 г. Загоров е назначен за царски пълномощен министър в Берлин. След прекъсване на дипломатическите отношения с Германия (5 септември 1944) е интерниран в [[Бавария]]. Междувременно, в България през януари-февруари 1945 г. е задочно съден от т.н. „Народен съд“ като „фашистки“ министър и осъден на смърт, конфискация на имуществото и лишаване от права.
След Втората световна война работи като професор по статистика в [[Регенсбург]], Германия. В периода 1950 – 1954 г. е поканен да работи като професор по статистически изследвания в университета Станфорд (Stanford University) в САЩ. През 1955 г. издателството на университета публикува проучванията му в книгата ''„The Agricultural Economy of the Danube Countries“'', в съавторство с Йено Вег и Александър Билимович (Alexander D. Bilimovich,
През 1955 г. се установява във Виена, където става професор по статистика, чак до смъртта си през 1970 г. Проф. д-р Славчо Загоров е председател на Австрийското статистическо дружество, декан на Факултета по право и държавни науки на Виенския университет, 1959 – 1960 г. Той създава университетския електронно-изчислителен център към Виенския университет, който известно време носи неговото име. През 1963 – 1965 г. е директор на Института за висша изследователска дейност към „Фондация Форд“.
Ред 43:
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
*[http://pametbg.com/index.php/bg/razshireno-tursene-na-jertvi/258-2016-01-20-12-42-38 ''Славчо Димитров Загоров'', Pametbg.com, 2016]
*[http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2622 Христов, Христо. ''Български министър, спасил се от „народния съд”, става световно известен учен'', Държавна сигурност.com, 02.02.2016]
*Ташев, Ташо. ''Министрите на България 1879-1999''. София, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, София, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 188-189. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9
{{пост начало}}
| |||