Димитър Добрев (офицер): Разлика между версии

'''Димитър Добрев''' - – български морски офицер, капитан I ранг, е роден в на [[12 март]] [[1868]] г. в [[Русе]].

През [[1883]] г. постъпва във Военното училище в София. Като доброволец участва в [[Сръбско-българската война]] ([[1885]] г.), а като юнкер – в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]]. На 1 януари 1889 г. е произведен в първо офицерско звание “подпоручик”„подпоручик“ и още през същата година постъпва на служба във [[Флотилия]]та и Морската част в Русе.

През [[1896]]–[[1897]] г. Добрев следва и завършва успешно Имперското торпедно училище в [[Пула|Пола]], [[Австро-Унгария]]. През октомври [[1899]] г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на учебния крайцер “Надежда”„[[Надежда (кораб)|Надежда]]“.

Към 1903–19041903 – 1904 г. Д. Добрев е настроен песимистично за кариерата си като офицер в българския флот. “Тук„Тук ще стана един учен, за да гния после пак във Варна”Варна“, пише от Кронщад. Добрев достига дори до идеята да остане на руска служба. С такова убеждение и настроение през [[април]] 1904 г. Добрев изпраща рапорт до Военното министерство с молба да му бъде разрешено плаване в руската Втора Тихоокеанска ескадра. Предварително той получава съгласието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб. В рапорта си лейт. Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде интересна ролята на [[подводница|подводниците]]. Този клас кораби току-що прохожда с много аварии.

През [[август]] 1904 г. му е разрешено да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с руския флот. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с [[броненосец]]а “Николай„Николай I”I“ и [[крайцер]]а [[Владимир Мономах (броненосен крайцер)|“Владимир„Владимир Мономах”Мономах“]]. На 2(15) октомври 1904 г. Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище [[Лиепая|Либава]] на [[Балтийско море]] към [[Владивосток]]. Командир на групата военни кораби е контраадмирал Зинови Петрович Рождественски.

След дългия преход до Далечния изток, на [[15 май]] [[1905]] г. корабът на Добрев влиза в бой с японски миноносци, губи сражението, бива потопен и Добрев попада в плен. На [[30 октомври]] е предаден на руските власти и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където пристига на [[30 ноември]] [[1905]] г. През месец [[февруари]] [[1906]] г. се завръща в България, където е награден с българския орден “Св„Св. Александър”Александър“ IV степен с мечове и с руския орден “Св„Св. Владимир”Владимир“ IV степен с мечове и бант “за„за показани от него особени подвизи на храброст и саможертва в боя с японския флот на 14–1514 – 15 май 1905 г.”“

Димитър Добрев става последователно е началник на Морското училище ([[1906]]-[[1908]] г.), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера "Надежда"„Надежда“. Уволнен е от флота през [[1911]] г.

През [[Балканска война|Балканската война]] ([[1912]]-[[1913]] г.) е върнат на служба като началник на подвижната отбрана. Командва отряда миноносци, който на [[7 ноември]] 1912 г. атакува успешно турски крайцер "Хамидие"„Хамидие“.

* [[:ru:Список офицеров и чиновников Российской империи, вернувшихся из японского плена во Владивосток (1905—1906)#«Владимир» (5 ноября 1905 года)|Список офицеров и чиновников Российской империи, вернувшихся из японского плена во Владивосток (1905—19061905 – 1906)]]

== Източници ==