Надежда (кораб)

„Надежда“ е български кораб, първият и най-големият за времето си в Черноморската флотилия на Военноморския флот.

Надежда
Клас и тип	Крайцер
Производител	„Шантие е Ателие дьо ла Жиронд“, Бордо, Франция
Служба
Заложен	1897 г.
Спуснат на вода	1898 г.
Влиза в строй	1898 г.
Изведен от експлоатация	1930-те
Основни характеристики
Бруто тонаж	717 t
Дължина	67 m
Ширина	9,4 m
Газене	2,2 m
Задвижване	2 парни машини
Скорост	17 възела
Екипаж	97 души
Въоръжение
Артилерия	2 × 100 mm 2 × 65 mm 2 × 47 mm
Торпедно въоръжение	2 × 380 mm
Надежда в Общомедия

Корабът е построен през 1897 – 1898 година в корабостроителницата „Шантие е Ателие дьо ла Жиронд“ в Бордо по проекта на френския кораб „Казабианка“. Въоръжението му е монтирано през 1900 година. По своите характеристики той е авизо-миноносец, но тъй като е най-големият български боен кораб за времето си е наричан крайцер (кръстосвач). Крайцерът „Надежда“ се използва главно като учебен кораб. През 1912 година е повреден при засядане при Анхиало, а започналите войни стават пречка за пълноценното му ремонтиране.

През септември 1918 година, когато черноморското пристанище Севастопол е окупирано от Германия, „Надежда“ е изпратен там за отдавна отлагания ремонт под командването на капитан Борис Стателов. Сепаративното Солунско примирие от 29 септември го оставя в неясно положение, но при демобилизацията капитан Стателов освобождава и изпраща в България запасните чинове. Останалите двадесетина моряци имат затруднения със снабдяването и не получават заплатите си, като групата бързо се деморализира. Междувременно Севастопол преминава под британски контрол и капитан Стателов, който не получава никакви указания от България, се опитва да организира връщането на екипажа в България. На 15 декември се стига до инцидент на борда, при който е убит подофицер, и британското командване арестува и репатрира целия екипаж. Повечето му членове са съдени за бунт, като двама от тях лежат по-продължително време в затвора.

През 50-те години комунистическата пропаганда представя инцидента с „Надежда“ като „революционно въстание“, свързвайки го с Октомврийската революция и Владайското въстание. Тенденциозна преработка на действителните събития стават основа на повестта „Бунтът на крайцера „Надежда“ (1952) от Димитър Добревски и заснетия по негов сценарий филм „Екипажът на „Надежда“ (1956) на Кирил Илинчев.

След изоставянето на кораба в Севастопол той е под контрола на французите, които го предават на руския флот, а след това, заедно с града, е завзет от болшевиките. След установяването на дипломатически отношения между България и Съветския съюз през 1934 година българското правителство прави опити да си върне кораба, но техническото му състояние не позволява той да бъде транспортиран през Черно море. В края на 30-те години „Надежда“ е окончателно нарязан за рециклиране.