Българо-сръбски договор (1912): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 1:
 
[[Файл:Macedonia-borders 1878-1921.png|дясно|мини|200п|Граници в Македония]]
[[Файл:Ligne_de_Partage_d%27après_la_carte_annexée_au_Traité_d%27Alliance.jpg|дясно|мини|200п|„Спорната зона“ в Македония <small>(карта на английскифренски език)</small>]]
'''Българо-сръбският договор''', сключен на [[29 февруари]] (13 март по [[нов стил]]) [[1912]] година, е таен договор за военна взаимопомощ между [[Царство България]] и [[Кралство Сърбия]], един от основополагащите документи на [[Балкански съюз|Балканския съюз]]. Подписан е в [[София]] от българския министър-председател [[Иван Евстратиев Гешов]] и сръбския външен министър [[Милован Милованович]] с посредничеството на [[Русия]]. Съгласно договора задължението за взаимопомощ влиза в сила, в случай че един от съюзниците бъде нападнат или „коя и да е велика сила“ ([[Австро-Унгария]]) направи опит да окупира части от [[Османска империя|Османската империя]]. Според приложение към текста повод за война могат да дадат и вътрешни безредици или външни затруднения на империята, които биха поставили под въпрос териториалното статукво на Балканския полуостров.<ref>Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878-1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11-12</ref> България и Сърбия договарят предварително подялба на османските европейски владения. За България са определени териториите на изток от [[Родопи]]те и река [[Струма]], а за Сърбия – земите на север и запад от [[Шар планина]]. Областта [[Македония (област)|Македония]] е [[подялба на Македония|разделена на две зони]], разграничени една от друга по линия от връх Го&#768;лем (северно от [[Крива паланка]]) до манастира Гъбовци на [[Охридско езеро|Охридското езеро]]. Сръбското правителство се отказва от всякакви претенции към земите на югоизток от тази линия. Ако установяването на самоуправление (автономия) на Македония се окаже невъзможно, тази ''безспорна зона'', включваща [[Кочани]], [[Щип]], [[Кратово]], [[Велес]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Битоля]], [[Охрид]] и други градове, преминава в българско владение. Зоната с градовете [[Скопие]], [[Куманово]], [[Гостивар]], [[Дебър]], [[Тетово]] и [[Струга]] остава спорна между двете държави, но те се задължават да приемат [[арбитраж]]а на руския император за принадлежността и&#768;.<ref>Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878-1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 12-13</ref>