|
Теориите на Дж. Буонароти и В. Бертолди (от първата половина на XX век) относно произхода и принадлежността на пеласгийския език са близки до вижданията на Кречмер, според които на територията на Италия е имало два лингвистични пласта – Средиземноморски – протоиндоевропейски, включващ езиците на лигури, рети и етруски и Индоевропейски – включващ латинския и останалите италийски езици.
През 1953 г. Майкъл Вентрис и Джон Чадуик публикуват сензационно лингвистично откритие – разчитнето на т.нар. „Линеар„[[Линеар Б“Б]]“ от крито-микенските надписи и установяват, че езикът му представлява ранен гръцки диалект. Това коренно променя научното статукво за съотношението между неиндоевропейски и индоевропейски езици, говорени в Егейския свят през най-древните периоди на заселването му.<ref>Chadwick, John (1958). The Decipherment of Linear B. Second edition (1990). Cambridge UP. ISBN 0-521-39830-4.</ref> <ref>Ventris, Michael; Chadwick, John (1953) „Evidence for Greek Dialect in the Mycenaean Archives“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 73, (1953), pp. 84 – 103.</ref>
През 501950-те и 601960-те години на XX век лингвистите Фр. Лохнер Хютенбах и Г. Крае популяризират т. нар. „илирийска теза“, според която предгръцкото население представлява част от многобройните илирийски племена, които населявали Балканския полуостров и част от които били както предгръцките племена, така също и тракийските, и дако-мизийските. Още през 1962 г. тази теория е критикувана от австрийския индоевропеист Х. Кронасер, който прилага в доказателство ономастични и лингвистични факти, че западните Балкани не са били населени от носители на предгръцкия език. По-късно и българският учен [[Владимир Георгиев]] стига до убеждението, че илирийската топонимия е специфична и твърде различна от предгръцката и тракийската.
Т.нар. „Тракийска теза“ се опира на безспорната близост между предгръцката и тракийската сравнително-историческа фонетика, като наличието на придвижване на съгласните и в двата езика. Нейни поддръжници през 501950-те години на XX век са българският езиковед Димитър Дечев<ref>Дечев.Д., Характеристика на тракийския език, София 1952</ref> и неговият руски колега Л. Гиндин<ref>Гиндин 1967: Гиндин, Л. А. Язык древнейшего населения юга Балканского полуострова. Фрагмент индо-европейской ономастики. Москва. 1967.</ref>. В своите научни трудове и двамата стигат до извода, че предгръцкият и тракийският език са всъщност един и същ език, а пеласгите са били многобройни племена от общ произход. Пплемената, които обитавали земите на север от древните гърци, по-късно са получили от тях наименованието „траки“. През 70-те подобна теза защитава и гръцкият учен М. Сакелариу, според когото пеласгите и траките споделят обща етнически и езиков произход. В ранните си научни изследвания Владимир Георгиев е поддръжник първоначално на илирийската, после на тракийската теза, но впоследствие се дистанцира от тях и създава теория за пеласгийския като предгръцки език със собствено уникално място сред останалите палеобалкански езици.<ref>Георгиев ВИ. 1958. Исследования по сравнително-историческому языкознанию (Родственные отношения индоевропейских языков). Москва: Издательство Иностранной Литературы.</ref><ref>Михайлова Б. 2008. Етническата ситуация на Балканите през Античността: лингвистични данни. В: Балканите – език, история, култура : Международна научна конференция. Велико Търново: Издателство на Великотърновския университет; с-ци 361 – 369.</ref>
Съветският индоевропеист от руски произход Ю.В. Откупщиков е автор на по-новата т.нар. „Палеобалканската хипотеза“, според която предгръцкият субстрат е представлявал сложен конгломерат от голяма група близкородствени езици, които са се намирали в тесен контакт и взаимни влияния с гръцкия език. Имайки предвид спецификата на предгръцката фонетика, включваща особености на различни палеобалкански езици, Откупщиков приема, че предгръцкият лингвистичен пласт е имал „сборен“ характер, формиран на базата на всички отделни палеобалкански езици. Като най-важен сред тях Откупщиков откроява езика на [[карийци]]те, живели в югозападна Мала Азия, за чиято култура и език има реални сведения.<ref>Откупщиков 1984: Откупщиков, Ю. В. Догреческий субстрат. У истоков европейской цивилизации. Ленинград. 1984.</ref>
|
