Ейбрахам Линкълн: Разлика между версии

'''Ейбрахам Линкълн''' (също: Абрахам Линкълн; на български името съответства на Авраам; {{lang-en|Abraham Lincoln}} /ˈeɪbrəhæm 'lɪŋkən/) ([[12 февруари]] [[1809]] – [[15 април]] [[1865]]), понякога наричан '''Ейб Линкълн''', известен с прякорите си '''Честния Ейб''', '''Ковача на огради''' (''Rail Splitter'') или '''Великият освободител''' е шестнадесетият ([[4 март]] [[1861]] – [[15 април]] [[1865]]) [[президент на САЩ]] и е първият президент от [[Републиканската партия]].

Линкълн твърдо се противопоставя на [[робство]]то, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през [[1860]] година допълнително поляризира нацията. Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]] като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]], въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът под който преминава управлението му е за обединяване на нацията.

Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза. Той лично направлява военните действия и така води силите на [[Съюз (Американска гражданска война)|Съюза]] до победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претъпява при опита си да прокара кабинета през Конгрес ([[1862]]), в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през [[1864]] година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага [[habeas corpus]] — – правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко човека от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.

Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние в политическите и обществени институции на [[Съединени американски щати|САЩ]]. Може би най-съществено е то при поставянето на прецедент за по-голяма централизация на властта във федералното правителство и отслабването на властта на отделните щатски правителства, макар че това се оспорва понеже федералното правителство се връща към своята обичайна слабост след [[Реконструкция]]та и съвременните, модерни щати ще възникнат едва с [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] седемдесет години по късно. Линкълн е президентът, който обявява [[Ден на благодарността|Денят на благодарността]] за [[национален празник]], създава Департамента на земеделието (макар и не с ранг на част от Кабинета), съживява националното банкиране и банки и приема [[Западна Вирджиния]] и [[Невада]] за щати. Той насърчава усилията за експанзия в [[Северна Америка]] на белите заселници като подписва Закона за участъците земя през [[1862]] г. Но той все пак е най-известен с ролята си при слагане на край на робството в [[Съединени американски щати|САЩ]] с подписването на [[Прокламация за освобождение|Прокламацията за освобождение]] като доста прагматична стъпка по време на войната, което поставя основите за пълно премахване на робския режим.

Покушението срещу него по-малко от седмица, след като [[Робърт Лий]] се предава при [[Апоматокс]], го прави [[мъченик]], който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, той заявява: "Всеки„Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мисия за благото на нацията."“ Той обикновено е посочван за един от великите президенти), макар и да е критикуван за това, че е престъпил традиционните граници на изпълнителната власт.

Ейбрахам Линкълн е роден на [[12 февруари]] [[1809]] година в дървена колиба (log cabin) в голямото 1,4 кв.км. имение Синкинг Спринг Фарм (Sinking Spring Farm), разположено в североизточната част на Хардин Каунти, [[Кентъки]], която по това време се е считала за гранична територия (сега част от ЛаРю Каунти), притежание на родителите му [[Томас Линкълн]] и [[Нанси Хенкс]]. Наречен е на дядо си Ейбрахам Линкълн, убит от индианците. Родителите на Линкълн са били почти напълно необразовани. По-късно, когато той става известен, репортери и разказвачи често са преувеличавали бедността и мрака, в който е бил роден. В действителност бащата на Линкълн е бил уважаван и сравнително влиятелен гражданин на областта, закупува семейната ферма за 200 [[долар]]а в брой и поемане на дълг.

Три години след закупуването на имението иск, оспорващ собствеността, подаден в Окръжния съд на Хардин е причината семейство Линкълн да се премести. Томас води делото, но го губи през [[1815]] г. Парите, похарчени при процеса, водят до семейни трудности. През [[1811]] година успяват да наемат 30 акра от голямото 230 акра имение в Кноб Крийк, която се намира само на няколко мили от предишния им дом, а земята е една от най-добрите по тези места. По това време бащата на Линкълн вече е уважаван член на местната общност, успяващ фермер и дърводелец. Най-ранните спомени на Ейбрахам са от това имение. През [[1815]] година друг ищец предприема действия, чрез които да отстрани семейството от земята им. Разстроен от поредния сблъсък със съда и изгубил всякаква вяра в сигурността на законите на Кентъки, Томас решава да се премести в [[Индиана]], чиято територия е под контрола на федералното правителство и това прави правата на собственост върху земята по-сигурни. Мнозина историци вярват, че всички тези проблеми са причината по-късно Ейбрахам да стане адвокат и да защитава каузата за по строг контрол върху прилагането на законите.

Линкълн почва политическата си кариера през [[1832]] година когато е на двадесет и три години с кампания за избора му за Генералното събрание на Илинойс. Основната му идея е да се извършват подобрения на речната навигация, които да привлекат повече търговски параходи по Сангамон, а това от своя страна ще позволи рядко населената и бедна област да се оживи и да просперира. Служи като капитан в щатското опълчение на Илинойс и участва във Войната на Черния ястреб, като след избирането му на тази длъжност пише, че „подобен изключителен успех в живота ми дава голямо удовлетворение“.

По късно предприема редица търговски и политически дейности и се проваля във всички тях. След като прочита втория том от четирите тома на „Коментари на законите на Англия“ от сър [[Уилям Блекстоун]], започва да следва право и полага изпита си за правоспособност в Илинойс през [[1837]] година, като същата година се мести в Спрингфийлд и започва да развива практика. Превръща се в един от най-уважаваните и успешни [[адвокат]]и в Илинойс. От [[1834]] г. Линкълн служи четири последователни мандата в Камарата на представителите на Илинойс. През [[1837]] г. изразява първото си несъгласие с робството, като заявява в своя реч, че това е „политика, която е доказано незаконна и лоша“.

От [[1837]] до [[1841]] година Линкълн дели легло с Джошуа Фрай Спийд в Спрингфийлд. Някои модерни биографи споделят противоречивата теория, че тяхната връзка е била и сексуална. Този въпрос предизвиква изключителен интерес и наскоро (кога?) [[списание]] [[Тайм]] публикува изследване, в което авторът Джошуа Шенк твърди, че „да се дели едно легло от мъже през средата на 19 век е толкова нормално, колкото и да се дели апартамент от мъже в началото на 21 век“ като обяснява че термините [[хетеросексуалност]] и [[хомосексуалност]] по времето на Линкълн не са съществували. Подобна защита няма за [[Джеймс Бюканън]], който по подобен начин е дели легло с сенатор Кинг. Дори напротив — – приема се , че неговата сексуалност е неизяснена. За подобен вид тълкуване причина може да бъде и широко разпространеното мнение, че Бюканън е най-лошият президент на [[Съединени американски щати|САЩ]], докато от своя страна Линкълн се смята не само за национална икона, но и за икона на [[Републиканската партия]], известна с това, че все още има трудности да приеме изцяло равнопоставеността на хомосексуалните в американското общество.

* Роберт Тод Линкълн ([[1 август]] [[1843]] – [[26 юли]] [[1926]])<ref>Jason Emerson (2012). ''Giant in the Shadows: The Life of Robert T. Lincoln''. SIU Press. p. 420. </ref> - – адвокат, дипломат, бизнесмен

* Едуард „Еди“ Бейкър Линкълн ([[10 март]] [[1846]] – [[1 февруари]] [[1850]]), наречен на близкия приятел на президента, конгресмена Едуард Бейкър; като най-вероятна причина за смъртта се сочи [[туберкулоза]]<ref>Emerson, Jason. „Mary Todd Lincoln“. The New York Times, Dec. 13, 2010. Accessed Nov. 17, 2012</ref>

Само Робърт доживява до старини. От неговите три деца (две дъщери и един син) само най-малката, Джеси Линкълн има две деца (Мари Линкълн Бекуит и Робърт Тод Линкълн Бекуит). Нито Роберт Бекуит, нито Мари Бекуит имат наследници и така кръвната линия на Ейбрахам Линкълн свършва с Роберт Бекуит – неговия правнук, който умира на [[24 декември]] [[1985]] година.

==Пътят към президентството==

През [[1846]] година Линкълн е избран за един мандат в Камарата на представителите, като член на партията на вигите. Верен неин член, Линкълн често гледа на лидера и&#768; – [[Хенри Клей]] - – като на политически [[идол]]. Като новак в Камарата Линкълн не е влиятелен член на Конгреса. Той използва мандата си, за да се изкаже против войната с [[Мексико]] , която според него е предизвикана от желанието на президента [[Джеймс К. Полк]] за „военна слава – тази прекрасна дъга, която се появява след дъждове от кръв“.

Линкълн представлява „Железници Алтън & Сангемон”Сангемон“ през [[1851]] г. при спора на корпорацията с един от нейните акционери – Джеймс Барет, който отказва да плати за освобождаване на залог на компанията с твърдението, че компанията не е изпълнила свое задължение понеже е променила пътят на трасето. Линкълн защитава позицията, че уставът на компанията може да се променя в името на обществения интерес и че новият път предложен от „Алтън & Сангемон”Сангемон“ има значителни предимства и е по-евтин, а от своя страна компанията има право да съди г-н Барет поради нарушени условия по плащането. Той печели това дело пред Върховния съд на Илинойс и след това решението по него е цитирано в други съдилища на [[Съединени американски щати|САЩ]].

Демократът Стивън Дъглас, който е сред тези които прокарват в Конгреса Закона Канзас-Небраска, предлага за да се излезе от задънената улица по въпроса за робството гражданите на щатите сами да решават. Въпреки това много източни републиканци поддържат кандидатурата на Дъглас за Сената понеже виждат в него лидер от Севера, който води опозицията срещу натиска на администрацията на президента Бюканън за прокарване на Конституцията Лекомптън, която ще позволи [[Канзас]] да стане робски щат.

Приемайки номинацията на републиканците за Сената през [[1858]] г., Линкълн произнася прочутата си реч, в която казва, че „Къща, в която царува разкол не може да се задържи на основите си”си“ ([[Исус]], [[Евангелие на Матея]] 12:25). Речта създава траен образ на възможното разделение по въпроса за робството. Линкълн е виждан в политическите среди като възможния кандидат срещу широко популярния Дъглас.

По време на неуспешната си кампания за Сената от [[1858]] г., Линкълн провежда поредица от дебати с Дъглас, на които се спори по въпроси от национален интерес и които въпроси ще разделят нацията на две. По време на дебатите Линкълн принуждава Дъглас да предложи Доктрината Фрийпорт и като последица той губи подкрепата от робовладелците и води до разпад в редиците на [[Демократическата партия]]. Въпреки, че Конгресът на Илинойс преизбира Дъглас за Сената (това става преди влизането в сила на [[17-та поправка]]), красноречието на Линкълн по време на кампанията го превръща в политическа звезда от национален мащаб.

Линкълн е посочен за кандидат на [[Републиканската партия]] понеже се е считало, че неговите възгледи за робството са по-умерени и поради неговите корени от Запада (за разлика от другия основен претендент – Уилям Сюърт, който е от [[Ню Йорк]]) и поради това, че другите претенденти имат врагове в партията. По време на кампанията Линкълн е бил наричан „Ковача на огради”огради“ („Rail Splitter”Splitter“) , за да се подчертае неговият обикновен произход и близост с народа, при все че по това време е доста заможен поради адвокатската си практика.

На [[6 ноември]] [[1860]] година Линкълн е избран за 16-я [[президент на САЩ]] като побеждава Дъглас и двама други претенденти. Линкълн е първият президент от [[Републиканската партия]]. Той печели благодарение на пълната подкрепа, която му дава Севера за разлика от Юга, където печели само в 2 от общо 996 общини. Преди избора на Линкълн лидерите на южните щати дават ясно да се разбере, че ще напуснат Съюза, ако той стигне до победата. Общо седем щата напускат Съюза преди изборите за президент и образуват [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]].

В своята първа реч при встъпване в длъжност, Линкълн заявява „Аз поддържам, че на въз основа универсалния закон и Конституцията, съюзът на тези Щати е постоянен. Постоянността се подразбира, макар и да не е изрична, в основните закони на националните правителства”правителства“. Допълва, че задачата на Конституцията е да „формира по-добър съюз“, за разлика от Договора за Конфедерация, чиито разпоредби създават една наложена постоянност, за разлика от тези на Конституцията. Линкълн риторично пита, дори ако приемем Конституцията за един обикновен договор, то дали трябва взаимно съгласие между страните за неговото прекратяване?

В речта си при встъпването в длъжност Линкълн поддържа Поправка Кроуин към Конституцията, за чието приемане той е движеща сила и чрез която изрично ще се приеме, че робството се запазва в щатите, в които е съществувало към момента. Поправката е приета от двете камари на Конгреса. Линкълн твърдо се противопоставя на Компромиса Критендън, в който се предвижда разрешение за робството в териториите, влизащи в Компромиса от Мисури и в [[Калифорния]]. Макар и да има подкрепа за тези компромиси сред умерените републиканци и сред нацията, Линкълн заявява, че ако се приеме Компромиса Критендън „това ще е причина за война срещу всеки човек, племе и щат, които притежават и един [[фут]] земя от тук до [[Тера дел Фуего]]”“. Линкълн презрително отклонява всички предложения за назначаване на южняци в кабинета му.

Въпреки, че Линкълн е широко известен с това, че слага край на робството в САЩ, а и неговите лични възгледи са, че робството от морална гледна точка е зло, то интерпретирането на робството от конституционна гледна точка според него има по-сложна природа. Той смята, че изразът от [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]], че „всички хора са създадени равни“ следва да се отнася и за черните роби и че това превръща робството в изначално зло, което не следва да се разпространява в новопридобитите територии. От друга страна Линкълн смята, че федералното правителство не разполага с конституционната власт да забрани робството в щатите, където то вече съществува, а и поддържа колонизационното разбиране, че освободените черни роби имат твърде различен начин на живот, който няма да им позволи да живеят заедно, в едно общество с белите американци.

На Линкълн често му се приписва, че е освободил поробените негри [[Прокламация за освобождение|Прокламацията за освобождение]]. Но щатите и териториите, които са били част от Съюза и са допускали робството са изключени от еманципацията. Първоначално декларацията освобождава само неколцина избягали роби, но също така освобождава робите от териториите, които са отнети от Конфедерацията. Линкълн подписва Декларацията като военна мярка, като твърди, че единствено избухването на война дава конституционно право на президента да освобождава робите от щати, където тази система все още съществува. По-късно той казва: „Никога през живота си не съм се чувствал по-сигурен в своята правота, от когато подписвах този документ”документ“. Прокламацията премахва робството в размирните щати, което е и официалната цел на войната и дава тласък за създаването и приемането на [[13-та поправка]] към [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]], която премахва робството. От политическа гледна точка Декларацията за еманципация помага в значителна степен на Севера, изключително силните анти-робски позиции на Линкълн окончателно убеждават [[Великобритания]] и други държави, че не следва да предоставят помощ на Юга.

След Въстанието на [[сиукси]]те през август [[1862]] г. в [[Минесота]] на Линкълн са представени за одобрение смъртни присъди на 303 човека от въстанието. Той одобрява само 39, от които една е отложена за изпълнение. Линкълн е изключително силно критикуван за това свое действие в Минестота и в средите на своята администрация, защото мнозина са считали, че всичките 303 индианци следва да бъдат екзекутирани. Реакцията в Минесота е толкова силна срещу снизхождението на Линкълн, че Републиканската партия губи през [[1864]] г. влиянието си в щата, отговорът на Линкълн е „Не мога да позволя да се бесят хора заради гласове в изборите”изборите“.

Войната е източник на много тревоги за президента и е отнемала почти цялото му време. Линкълн има обтегнати отношения с генерал [[Джордж МакКлелан]] който става командващ на всички армии на Съюза в навечерието на срамната загуба в [[Първа битката при Бул Рън|Първата битката при Бул Рън]] и след оттеглянето на генерал [[Уинфийлд Скот]]. Линкълн е имал огромно желание да вземе дейно участие в планирането на военните операции, въпреки че му е липсвал какъвто и да било опит в това. Основните цели на Линкълн са били две – първо да защити столицата Вашингтон възможно най-добре и второ – да води агресивни военни действия, като по този начин задоволи общественото мнение и пресата на Север за постигане на кратка война с бърза победа. МакКлелан, възпитаник на [[Уест Пойнт]] и железопътен предприемач, призован отново в армията, има по-предпазлив подход. Той подготвя в продължение на няколко месеца Полуостровната кампания, която има за цел завладяването на Ричмънд чрез предвижването на Армията по Потомак чрез лодки до [[полуостров]]а между Джеймс и Йорк Ривър. Забавянето на МакКлелан раздразва Линкълн, като към това се добавя настояването на МакКлелан, че не са нужни повече части за защитата на Вашингтон. Линкълн настоява да се оставят някой части, които да гарантират сигурността на столицата, като това решение се сочи от МакКлелан за основната причина за пълният провал на Полуостровната кампанията.

МакКлелан, отдавнашен демократ, с консервативни възгледи, но едновременно с това и силно избухлив, е освободен като командващ на всички армии, след като изпраща писмо до Линкълн и му дава политически съвет да има по-предпазлив подход във военните действия. Това писмо раздразва радикалните републиканци, които притискат Линкълн да назначи републиканеца [[Джон Поуп]] за командващ на новата Армия на Вирджиния. Поуп се съобразява с желанието на Линкълн да атакува Ричмънд от север, като по този начин да осигури зашита на столицата. Въпреки това, той претърпява оглушително поражение в Втората битка при Бул Рън – лятото на [[1862]] година. Това принуждава Армията на Потомак да бъде върната за втори път във Вашингтон, а Поуп е пратен на запад да се сражава с индианците.

Паникьосан от инвазията на генерала от Юга [[Робърт Лий]] в [[Мериленд]], Линкълн връща Макелан на длъжността командващ всички армии около Вашингтон точно на време за [[битка при Антиетам|битката при Антиетам]] през Септември 1862 година. Победата в тази битка дава възможност на Линкълн да подпише [[Прокламацията за освобождение|Прокламацията за освобождение]]. Линкълн отново освобождава МакКлелан веднага след провеждането на изборите за Конгрес от 1862 година и назначава републиканеца [[Амброуз Бърнсайд]] да ръководи Армията на Потомак, който поема ангажимент да следва визията на Линкълн за агресивен подход срещу Ричмънд и генерал Лий. След като Бърнсайд е победен категорично в [[Битка при Фредериксбърг|битката при Фредериксбърг]], [[Джоузеф Хукър]] поема командването, но и той е сразен [[Битка при Чансълърсвил|при Чансълърсвил]] в май [[1863]] г. и също е освободен от поста.

Линкълн дава право на Грант да използва тактиката на „опожарената земя”земя“, за да подрони морала на Юга и да разруши икономическите му устои, което да не му позволи да продължи войната. Това дава възможност на генералите [[Уилям Шърман]] и [[Филип Шеридан]] да разрушават фабрики, ферми и градове в [[Джорджия]], [[Южна Каролина]]. Разрушенията от Маршът на Шеридън до Морето през Джорджия се оценяват на 100 милиона [[долар]]а.

Линкълн е единствения президент, който се явява на избори по време на [[гражданска война]] – през 1864 г. Дългата война и издадената Декларация за еманципация донякъде накърняват шансовете му за успех и загубата изглежда вероятна пред лицето на кандидата на демократическата партия и бивш генерал Джордж Макелан. Линкълн води кампанията си под Съюзническия флаг и подкрепен от републиканци и демократи. Завладяването от Съюза на Атланта от силите на Шърман през септември драматично променя изборните нагласи и Линкълн печели втори мандат.

„Нека го направим лесно“, казва президентът на своите военачалници – генерал [[Юлисис Грант]] (бъдещ президент), генерал [[Уилям Шърман]] и адмирал [[Дейвид Диксън Портър]] на среща през [[1865]] година. Когато Ричмънд, столицата на Конфедерацията, Линкълн отива там и прави символичен жест като сяда бюрото на [[Джеферсън Дейвис]] като по този начин дава знак на нацията, че президентът контролира цялата страна. Той е поздравен в столицата от освободените роби като завоевател, като тяхното отношение е отразено в една незабравима реплика „Разбрах, че съм освободен когато зърнах лицето на татко Ейбрахам и го почувствах”почувствах“.

Към края на войната Линкълн често се среща с генерал [[Юлисис Грант]]. Двамата мъже планират решаването на проблеми по Възстановяването и било очевидно за всички, че изпитват един към друг изключително уважение. По време на тяхната последна среща на [[14 април]] [[1865]] година ([[Разпети петък]]), Линкълн кани Грант на светско събитие същата вечер. Грант отказва (твърди се{{кой}}, че жена му изпитва изключителна неприязън към Мери Тод Линкълн). Най-големият син на президента Роберт Тод Линкълн също отклонява поканата.

В отсъствието на своя бодигард — – Уард Хил Ламон, на когото е споделил прочутия си сън за своето покушение, Линкълн отива да гледа пиеса във Форд Тиътър. Пиесата е „Нашият американски братовчед”братовчед“, музикална комедия от англичанина Том Тейлър. Когато Линкълн сяда в своята ложа, [[Джон Уилкс Бут]], известен актьор и привърженик на Юга, се промъква зад балкона на президента и изчаква най-смешната реплика в пиесата с надеждата смеха да заглуши изстрела. На сцената актьора Хари Хоук казва последната реплика, която Линкълн чува в живота си. Когато публиката почва да се смее Джон Уилкс Бут се втурва в ложата на президента и произвежда един единствен изстрел от упор в главата му. Куршумът влиза зад лявото ухо на Линкълн и засяда зад очите му. Бут извиква "Sic„Sic semper tyrannis!"“ („Това застига тираните!”“). Изречението е мото на щата [[Вирджиния]] и се приписва на [[Марк Юний Брут]]. <!--[[Тимъти Маквей]] е носил тениска с лика на Линкълн и надписа "Sic semper tyrannis!" по време на престрелката след атентата в Оклахома.--> Според някои Бут извиква и „Югa„Юга е отмъстен!”“ и скача от балкона на сцената долу. След като се приземява шпората на обувката му се закача в американския флаг, той се спъва и чупи крака си.

Въпреки своето нараняване Бут успява да се добере до коня си и да избяга, а смъртно ранения и парализиран президент е занесен до къща от другата страна на улицата, където остава в кома за известно време и след това умира спокойно. Ейбрахам Линкълн е обявен официално за мъртъв в 7:22 на следващата сутрин — – [[15 април]] [[1865]] година ([[Великден]]). След като го вижда мъртъв, военният министър Едувин Стентън промълвява „Сега той принадлежи на вечността”вечността“.

След като тялото на Линкълн е върнато в [[Белия дом]] служителите го подготвят и наскоро откритите фотографии показват Линкълн няколко часа post mortem. Няколко други конспиратори планират да убият по същото време и други политици, но по различни причини покушението срещу Линкълн е единственото, което се осъществява (при все, че държавният секретар Луис Пауел е лошо ранен). Няколко от заговорниците са заловени. Четирима са съдени от военен съд и са обесени — – Дейвид Херолд, Джордж Атзрод, Луис Пейн и Мари Сюарт (първата жена екзекутирана от правителството на САЩ). Трима са осъдени на затвор в размер на 6 години – Майкъл О'Лафинн, Самюел Арнолд и др. Самюел Мъд. Джон Сюарт по-късно е оправдан от граждански съд. Справедливостта на присъдите — – особено тази на Мари Сюарт често е била поставяна под въпрос има основателни съмнения за нейната съпричастност в деянието, ако въобще може да се говори за такава. Бут е застрелян, след като е обкръжен в един хамбар.

==Завет==

Смъртта на Линкълн го превръща в [[мъченик]] за мнозина. Днес е считан за втория най-добър президент, след [[Джордж Вашингтон]]. Неговите поклонници го виждат като фигура с класически ценности - – честност, откровеност, уважение на личните и на правата на малцинствата, а и на човешката свобода като цяло. Много американски организации с различна насоченост продължават да го споменават под една или друга форма – от движението за права на гейовете „Републиканците от дървената колиба”колиба“ (Log Cabin Republicans) до застрахователната компания Линкълн Фейненшъл.

* Самюел Сеймур&nbsp;— – Последният оцелял свидетел на покушението срещу Линкълн, който се появява по телевизията на 96 години. Като пет годишен той помислил, че самият той е прострелян, защото по време на убийството гувернантката му е шиела част от блузата и го набожда.

* Според една от легендите, опонент на Линкълн го нарича двулик, чувайки това Линкълн казва: "Мислите„Мислите ли, че ако имах две лица щях да нося точно това."“