Глобализация: Разлика между версии

Макар контакти между сравнително отдалечени региони да съществуват още от [[Античност]]та, те придобиват наистина глобален обхват едва след [[Велики географски открития|Великите географски открития]] през 15- – 16 век. Бързото развитие на [[транспорт]]ната и [[Общуване|комуникационна]] техника през 20 век водят до бързо интензифициране на процеса на глобализация с разрастване на [[международна търговия|международната търговия]] и трансфер на капитали и създаване на първите политически институции от глобален мащаб.

Терминът произлиза от английската дума ''Globe'' ([[сфера]]), която навлиза в [[английски език|английския език]] от латинското ''globus'': „кръгла форма, сфера, топка“, и от около 1550 г. се използва в смисъла на планетата Земя, или на триизмерната и&#768; проекция. Една от най-ранните известни употреби на съществителното ''глобализация'' е от 1930 г., в публикация, озаглавена „Към ново образование“ — – използвано е с цел да се обозначи цялостния поглед на човешкия опит в областта на образованието.<ref name=oed>{{cite web|title=Globalization|work=Oxford English Dictionary Online|url=http://dictionary.oed.com/cgi/entry/50297775?single=1&query_type=word&queryword=Globalization&first=1&max_to_show=10|date=September 2009|accessdate=5 November 2010}}</ref> Подобен по смисъл термин, „корпоративни гиганти“, е използван от [[Чарлз Тейз Ръсел]] през 1897 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.pastor-russell.com/volumes/V4/Study_07.html |title='&#39;The Battle of Armageddon'&#39;, October, 1897 pages 365–370365 – 370 |publisher=Pastor-russell.com |accessdate=31 July 2010}}</ref> за да опише големите национални корпорации и други големи предприятия по това време.

През втората половина на 1980-те, понятието навлиза в масовата преса. От самото си начало, концепцията за глобализацията вдъхновява създаването на подобни определения и тълкувания, коренящи се исторически в пътищата на търговията и развитието на големите империи в Азия и Индийския океан от 15 век насам.<ref>A.G. Hopkins, ed. "Globalization„Globalization in World History"History“. Norton. (2004). pp. 4–84 – 8</ref>

М. Алброу и Е. Кинг, в труда си от 1990&nbsp; г. ''Globalization, Knowledge and Society'', определят глобализацията като:

{{quote|…всички тези процеси, чрез които народите по света се включват в едно световно общество.<ref>Martin Albrow, “Introduction”„Introduction“, in M. Albrow and E. King (eds.), Globalization, Knowledge and Society (London: Sage, 1990), p. 8.</ref>}}

Журналистът [[Томас Фридман]] популяризира термина „[[плосък свят]]“, твърдейки, че [[международна търговия|глобализираната търговия]], [[Износ на производство|износът на производство]], [[верига на доставки|веригата на доставки]], както и политическите сили, постоянно променят света, за по-добро или по-лошо. Той заявява, че темпото на глобализацията е все по-забързано и че нейното въздействие върху бизнес организациите и практиките ще продължава да расте.<ref>Friedman, Thomas L. "The„The Dell Theory of Conflict Prevention"Prevention“. ''Emerging: A Reader.'' Ed. Barclay Barrios. Boston: Bedford, St. Martins, 2008. 49</ref>

Икономистът [[Такис ​​Фотопулос]], определя „икономическата глобализация“ като отварянето и дерегулирането на пазарите на стоки, капитал и труд, което води към настоящата „неолиберална глобализация“. Той използва термина „политическа глобализация“, за да дефинира появата на транснационален елит и постепенното премахване на държавата-нация. Фотопулос използва „културна глобализация“ за хомогенизирането на културата в световен мащаб. Други негови определения описват термините „идеологическа глобализация“, „технологична глобализация“ и „социална глобализация“.<ref>[http://www.inclusivedemocracy.org/dn/vol7/takis_globalisation.htm “Globalization„Globalization, the reformist Left and the Anti-Globalization ‘Movement’”‘Movement’“], Takis Fotopoulos, Democracy & Nature: The International Journal of Inclusive Democracy, Vol.7, No.2, (July 2001),</ref>

През 2000 г., [[Международен валутен фонд|Международният валутен фонд]] определя четири основни аспекта на глобализацията:<ref>IMF Team. (2000). ‘Globalization: Threats or Opportunity.’ 12th April 2000, IMF Publications. http://www.imf.org/external/np/exr/ib/2000/041200.htm ; Also see, Catarina Kinnvall & Kristina Jonsson (edited). (2002). Globalization & Democratization in Asia: The Construction of Identity. London: Routledge. P.249- – 263.</ref>

* Търговия и сделки: Развиващите се страни са увеличили своя дял от световната търговия — – от 19% през 1971 г. до 29% през 1999 г. Но все още има големи разлики между основните региони. Например новоиндустриализираните икономики в Азия просперират, докато африканските страни като цяло се представят лошо. Структурата на износа на една страна е важен показател за успех. Произвежданите стоки за износ се увеличават, доминирани от развитите страни и новите икономики. Изнасяните основни суровини, като например храни и материали по-често са произвеждани в развиващите се страни: делът на тези материали от общия износ е намалял през периода.

Историческите корени на глобализацията са предмет на продължаващи спорове, дължащи се до голяма степен на различните по обхват дефиниции на самото понятие глобализация. Някои учени поставят нейното начало в [[Ново време|Новото време]], докато други я разглеждат като явление с по-дълга история.<ref>{{cite journal | last = Conversi | first = Daniele | year = 2010 | month = | title = The limits of cultural globalisation? | journal = Journal of Critical Globalisation Studies | volume = 3 | issue = | pages = 36- – 59 | id = | url = http://criticalglobalisation.com/Issue3/36_59_LIMITS_CULTURAL_GLOBALISATION_JCGS3.pdf | lang = en}}</ref> Така [[Андре Гундер Франк]], привърженик на [[теория на зависимостта|теорията на зависимостта]], смята, че глобализацията съществува от появата на търговски връзки между [[Шумер]] и [[Индска цивилизация|Индската цивилизация]] през 3 хилядолетие пр.н.е.<ref>{{cite book | last = Gunder Frank | first = Andre | year = 1998 | title = Reorient: Global economy in the Asian age | publisher = U.C. Berkeley Press | location = | pages = | isbn = | lang = en}}</ref>

Търговските връзки в [[Стар свят|Стария свят]] се запазват и развиват и през [[Златен век на исляма|Златния век на исляма]], когато в международния обмен са въвлечени и части от [[Субсахарска Африка]] и вътрешността на [[Евразия]]. Религиозните изисквания на [[ислям]]а за познаване на [[арабски език|арабския език]] и поклонения в [[Мека]] улесняват и активизират културните контакти в [[Ислямски свят|Ислямския свят]].<ref name=Hobson-29-30>{{cite book | last = Hobson | first = John M | year = 2004 | title = The Eastern Origins of Western Civilisation | publisher = Cambridge University Press | location = | pages = 29- – 30 | isbn = 0-521-54724-5 | lang = en}}</ref> През този период широко разпространение получават нови земеделски култури, като [[захарна тръстика|захарната тръстика]] и [[памук]]а.

Образуването на [[Монголска империя|Монголската империя]] през 13 век също води до улесняване на контактите между отдалечени части на Евразия. По това време е създадена първата трансконтинентална [[Поща|пощенска система]]. Обединяването на обширни части от [[Централна Азия]] е свързано и с бързото разпространение на заразни болести, като [[чума]]та.<ref>{{cite book | last = Weatherford | first = Jack | year = 2004 | title = Genghis Khan and the Making of the Modern World | publisher = Crown | location = | pages = | isbn = | lang = en}}</ref> Тези ранни етапи на междурегионален обмен понякога се наричат [[архаична глобализация]], но до 16 век глобализационните процеси са ограничени в рамките на Стария свят.

Следващият етап, наричан от някои изследователи [[протоглобализация]], се характеризира с възхода на европейските морски империи през 16 и 17 век&nbsp;— – първоначално [[Португалска империя|Португалската]] и [[Испанска империя|Испанската]], последвани от [[Нидерландска империя|Нидерландската]] и [[Британска империя|Британската]]. Епохата на [[Велики географски открития|Великите географски открития]] извежда глобализационния процес до наистина световен мащаб, включвайки в него изолирани дотогава части от света, като [[Америка]], [[Австралия]], [[Океания]] и по-отдалечените части на [[Африка]] и Азия.<ref>{{cite | автор-част = Microsoft | заглавие-част = The Age of Exploration | url-част = http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761552030_3____30/Geography.html#s30 | автор = Microsoft | заглавие = Microsoft Encarta Online Encyclopedia | издател = Microsoft | дата = 2009 | език = en | архив-url = http://www.webcitation.org/query?id=1257036909599733 | архив-дата = 31 октомври 2009}}</ref> Откритията поставят началото на [[Колумбов обмен|Колумбовия обмен]],<ref>{{cite book | last = Crosby | first = Alfred W | year = | title = The Columbian exchange: biological and cultural consequences of 1492 | publisher = Greenwood Publishing Group | location = | pages = | isbn = 0-275-98073-1 | lang = en}}</ref> масовия обмен на растения, животни, храни, общности от хора, заразни болести и култура между Източното и Западното полукълбо. Новите земеделски култури, пренесени от Америка, значително подпомагат последвалия ръст на световното население.<ref>{{cite web | last = McNeill | first = J.R | year = 2011 | url = http://www.learnnc.org/lp/editions/nchist-twoworlds/1866 | title = The Columbian Exchange | work = North Carolina Digital History | publisher = Learn NC | accessdate = 5 август 2011 | lang = en}}</ref> През 17 век в глобализацията се включват и големи частни компании, като основаната през [[Британска източноиндийска компания]] и създадената две години по-късно [[Нидерландска източноиндийска компания]], които получават от своите национални правителства монополни права за търговия с определени части от света.

Процесът на глобализация започва да се забавя в началото на 20 век, но отново се интензифицира след [[Втора световна война|Втората световна война]]. По това време е създадена [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]], започва процесът на [[европейска интеграция]] и получава широко разпространение идеята за засилване на международните контакти като средство за предотвратяване на нов глобален военен конфликт. Предприети са стъпки за премахване на пречките пред международната търговия, а по време на [[Бретънуудска конференция|Бретънуудската конференция]] водещите световни политически лидери се споразумяват за обща рамка на международната търговия и финанси и създават международни институции, които трябва да съдействат за процесите на глобализация - – [[Световна банка|Световната банка]] и [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]].

[[Image:Global Competitiveness Index 2008-2009.svg|thumb|left|[[Глобален индекс за конкурентоспособност|Глобалният индекс за конкурентоспособност]] в света през 2008- – 2009 г. Всеки цвят обхваща една четвърт от целия диапазон на класациите. Зеленият цвят показва най-високите стойности на индекса, а червения - – най-ниските. В сив цвят са неиндексираните икономики.]]

Подобни международни бизнес споразумения са довели до формирането на [[мултинационална корпорация|мултинационалните корпорации]] —  – компании, които имат достъп до пазарите и производството в световен мащаб или такива с операции в повече от една страна. Добре познатите корпорации включват компании за [[бързо хранене]] като [[Макдоналдс]], производители на превозни средства като [[General Motors]], [[Ford Motor Company]] и [[Тойота]], компании за потребителска електроника като [[Samsung]], [[LG]] и [[Sony]], както и енергийни компании като [[ExxonMobil]], [[Royal Dutch Shell|Shell]] и [[BP]]. Повечето от най-големите корпорации работят на множество национални пазари едновременно.

Абсолютно търговско предимство съществува, когато една страна може да произвежда стоки с по-малко разходи за единица продукция, отколкото би могъл да стори това търговския и&#768; партньор. По същата причина, тя трябва да внася стоки, в които има абсолютно неизгодно положение.<ref name="ingham">{{cite book |title= International economics: a European focus |last= Ingham |first= Barbara |authorlink= |coauthors= |year= 2004 |publisher= Pearson Education |location= |isbn= 0-273-65507-8 |page= |pages= 336 |url= http://books.google.com/?id=zIaS9R7HUGIC&printsec=frontcover#PPT37,M1 }}</ref>

[[Специална икономическа зона|Специалната икономическа зона]] е даден географски регион, който има икономически и други закони, които са по-свободно ориентирани спрямо пазарите, отколкото националните закони на страната. Националните закони могат да бъдат преустановени вътре в тези специални зони. Категорията им обхваща много области, включително ''свободни търговски зони'', ''зони за експортна обработка'', ''свободни зони'', ''[[индустриален парк|индустриални паркове]]'' или ''индустриални имоти'', ''свободни пристанища'', ''градски предприемачески зони'' и др. Обикновено целта на структурата е да се увеличат преките чуждестранни инвестиции от чуждестранни инвеститори, обикновено от международния бизнес или мултинационални корпорации. Това са определени области, в които дружествата се облагат с минимални данъци или изобщо не се облагат, с цел насърчаването на икономическата активност.

Азиатско-тихоокеанският регион е описван като „най-интегрираният търговски регион на планетата“, тъй като вътрешнорегионалната търговия формира 50- – 60% от общия внос и износ в региона.<ref>[http://www.theaustralian.com.au/business/economics/asia-pacific-leads-in-integrated-trade/story-e6frg926-1226119214899 Asia-Pacific leads world in integration of trade]</ref> Той също така търгува потребителски стоки за износ извън региона, като например телевизори, радиоапарати, велосипеди, и текстил за САЩ, Европа и Япония.<ref>Vogel, Ezra F. 1991. ''The Four Little Dragons: The Spread of Industrialization in East Asia.'' Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press.</ref>

Зоната за свободна търговия на АСЕАН<ref>[http://www.aseansec.org/4920.htm AFTA & FTAs (ASEAN Secretariat)]</ref> е търговско споразумение на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, в подкрепа на местното производство във всички страни от АСЕАН. Споразумението е подписано на 28 януари 1992 г. в Сингапур. Когато е подписано първоначално, АСЕАН има шест члена — – [[Бруней]], [[Индонезия]], [[Малайзия]], [[Филипините]], [[Сингапур]] и [[Тайланд]]. [[Виетнам]] се присъединява през 1995 г., [[Лаос]] и [[Мианмар]] през 1997 г., а [[Камбоджа]] през 1999 г.

Данъчно убежище е щат, страна или територия, където определени данъци са по-ниски или просто липсват, като по този начин компаниите могат да избегнат или да укриват данъци. Създаването на дъщерни дружества или местенето в региони със занижени или нулеви данъци се счита за привлекателна възможност от частни лица и/или корпорации. Така се създава ситуация на данъчно съревнование сред правителствата. Различните юрисдикции са убежища за различни видове данъци, както и за различните категории лица и компании. Страните, които са независими или автономни по отношение на международния закон теоритично имат неограничени сили да въведат данъчни закони, които имат ефект върху тяхната територия освен ако не са ограничени от предишни международни договори. Основната черта на данъчните убежища е, че законите им и други мерки могат да се използват за избягване или неспазване на данъчните закони или правила в други юрисдикции.

== Критика ==

Критиката на глобализацията като цяло произтича от дискусии, свързани с въздействието на тези процеси на планетата, както и човешките разходи. Те оспорват пряко традиционните показатели като [[БВП]], и други мерки, като например [[Коефициент на Джини|коефициентът на Джини]] или Happy Planet Index, и точка за "множество взаимосвързани фатални последици социалната дезинтеграция, разбивка на демокрацията, по-бързо и екстензивно влошаване на околната среда, разпространението на нови болести, нарастваща бедност и отчуждение , които те твърдят, са непредвидими последици на глобализацията.

Някои противници на глобализацията виждат явлението като насърчаване на корпоратистки интереси. Те също така твърдят, че увеличаването на независимостта и силата на корпоративни субекти оформя политическата политика на страните. Те посочват световните институции и политики, които вярват, че те по-добре отговорят на моралните претенции на бедните и работническата класа, както и грижата за околната среда. Икономическите аргументи от справедливи търговски теоретици твърдят, че неограничената свободна търговска полза, тези с по-голям финансов ливъридж (т.е. богатите) за сметка на бедните.

Слабите синдикати: Излишъкът на по-евтина работна ръка, съчетано с все по-нарастващия брой на компаниите в преход отслабва синдикатите в скъпите райони. Синдикатите губят ефективността си и работниците - – техния ентусиазъм за синдикатите, когато членството започва да упада.

Елена Норберг Ходж, режисьор и основател на ISEC критикува глобализацията по много начини. В книгата си "Древните„Древните фючърси"фючърси“, Норберг Ходж твърди, че вековете на екологичното равновесие и хармонията в обществото са под заплаха от натиска на развитие и глобализация. Тя също така критикува стандартизирането и рационализирането на глобализацията, тъй като не винаги водят до очакваните резултати на растеж. Въпреки че глобализацията предприема подобни стъпки в повечето страни, учени като Ходж твърдят, че не биха могли да бъдат ефективни в някои страни, глобализацията действително премества някои страни назад, вместо да ги развие.

Борбата с глобализацията, и противодействието на глобализацията, се състоят от редица критики на глобализацията, но като цяло, е от решаващо значение е корпоративния капитализъм. Движението е често наричано анти-глобалистко движение, анти-корпоративна глобализация или движение срещу неолибералната глобализация. Въпреки че британският социолог Пол Р. Хърст и политическият икономист Греъм Е. Томпсън твърдят, че терминът е неясен дейностите на антиглобалисткото дижение могат да включват опити за демонстриране на суверенитет, на практика местното демократично вземане на решения, или да ограничи международния трансфер на хора, стоки и капиталистически идеологии, особено свободния пазар дерегулация. Канадският автор и социален активист Наоми Клайн твърди, че терминът може да се обозначи като социално движение или да обхваща множество социални движения като национализъм и социализъм. Брус Подобник, социолог в Луис и Кларк колеж, гласи, че "по-голямата част от групи, които участват в тези протести се възползват от международни мрежи за подкрепа, и те обикновено призовават за форми на глобализацията, засилване на демократичното представителство, правата на човека, и егалитаризъм.

Икономистите Джоузеф Стиглиц и Андрю Чарлтън пишат: Антиглобалисткото движение се развило в опозиция да възприеме негативните аспекти на глобализацията. Терминът "анти„анти-глобализацията"глобализацията“ в много отношения е погрешно название, тъй като групата представлява широк спектър от интереси и проблеми, и много от хората, участващи в антиглобалисткото движение не поддържат по-тесни връзки между различните народи и култури по света чрез, например, помощ, помощ за бежанците, и глобални екологични проблеми.

[[Капиталовите пазари]] трябва да се справят с повишаване и инвестиране на парични средства в различни предприятия. Повишената интеграция на тези финансови пазари между страните води до появата на световния пазар на капитали или единен пазар в света. В дългосрочен план, повишаване на движение на капитали между държавите има тенденция в полза на собствениците на капитали, повече от всяка друга група, в краткосрочен план, собственици и работници в специфични сектори в изнасящи капитал страни носят голяма част от тежестта на регулирането до увеличаване на движение на капитала. Не е изненадващо, че тези условия довеждат до политически разделения за това дали да или да не насърчават или увеличават международната интеграция на капиталовия пазар.

Тези, които са против интеграцията на капиталовия пазар въз основа на въпроси, свързани с правата на човека са особено обезпокоени от различни злоупотреби, които смятат, че са увековечени от глобални и международни институции, които, насърчават неолиберализма, без оглед на етичните стандарти. Общите цели включват Световната банка (СБ), Международния валутен фонд (МВФ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната търговска организация (СТО) и свободните търговски договори като Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA ), зона за свободна търговия на Америките (FTAA), на Многостранното споразумение за инвестициите (МСИ) и Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС). В светлината на икономическата пропаст между богатите и бедните страни, движението на привържениците твърди, че "свободна„свободна търговия"търговия“ без мерки, за да защитава по-капитализирани ще допринесе само за укрепване силата на индустриализираните държави (често са наричани "Север"„Север“ в опозиция на развиващия се свят "Юг"„Юг“).

Филип Гордън споделя, че „(към 2004 г.) по-голямата част от европейците вярват, че глобализацията може да обогати живота им, както и че Европейският съюз може да им помогне да се възползват от ползите от глобализацията, докато ги брани от негативните йѝ ефекти.“ Повечето противници са социалисти, природозащитни групи и националисти.

Международното неравенство е неравенство между страните. Икономическите разлики между богати и бедни страни са изключително големи. Според доклада за човешкото развитие на ООН от 2004 г. БВП на глава от населението в страни с високо, средно и ниско човешко развитие (класификация, базирана на индекса за човешко развитие на ООН) е съответно 24 806, 4 269 и 1 184 долара по паритет на покупателната способност (PPP$) (PPP$ = паритет на покупателната способност, измерен в щатски долара).