Чеч: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 37:
Процесът на разпространение на исляма се засилва през 16 век, а в началото на 17 почти всички села от Чеча са изцяло мюсюлмански, както показват документите BOA, MAD5 25; BOA, TD7; BOA, TD70; BOA, TD403; BOA, TD167; Mevkufat Kalemi No 8723 от Истанбул, както и ф.126, а.е. 4 и ф. 126, а.е. 9 от [[НБКМ]] - Ориенталски отдел.
[[Хасан Тахсин Узер|Тахсин бей]], който е [[мюдюр]] в Чечка нахия през 1898 година, пише: {{цитат|70% от народа в Чеч говори български. Помаци са. Много сиромашна, много съсипана общност. Това, което ми направи впечатление в тази нахия е, че [[имам|имамите]] бяха богати и влиятелни. Във всяко село в Чеч имамът беше важна персона, дори имаше и аги между имамите... Във всяко село имаше по един имам и един-двама аги, които правеха всичко да изгорят и унищожат селото.<ref>Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 52-53.</ref>|}}
Имамите, според Тахсин бей, са „катили в тюрбани“, които имат почти пълна власт в селата. В техните възможности са избягването на военна служба, продажбата на тютюна, посредничеството с различни представители на властта. Под 1% от населението на Чеч са грамотни, няма дори едно „истинско училище“.<ref>Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 53-57.</ref>
| |||