Коледна песен (новела): Разлика между версии

| корица-текст = Първото издание

| издадена-държава =[[Великобритания]]

| вид =[[повест]]

'''„Коледна песен“''' ({{lang-en|A Christmas Carol}}) е новела от [[Чарлз Дикенс]]. За първи път е публикувана на [[19 декември]] [[1843]] г. Произведението е едно от най-разпознаваемите в творчеството на Дикенс.Главен герой е старият скъперник Ебенизър Скрудж. Той се интересува единствено от парите си. В нощта срещу [[Коледа]] го посещава духът на стария му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават духовете на миналите, настоящите и бъдещите коледи. Скрудж вижда своето минало, настояще и променя своя мироглед за заобикалящия го свят.

И в наши дни повестта е изключително популярна -  – адаптирана е многократно за кино, театър, опера, радио и телевизия.

== '''История на създаването''' ==

Между 1843 г. и 1848 г. Чарлз Дикенс публикува пет повести, специално посветени на Коледа: "Коледна„Коледна песен в проза"проза“ (1843 г.), "Камбаните"„Камбаните“ (1844 г.), "Щурецът„Щурецът на огнището"огнището“ (1845 г.), "Битката„Битката за живота"живота“ (1846 г.) и "Преследваният„Преследваният човек"човек“ (1848 г.). И петте творби съставят сборник, наречен "Коледни„Коледни песни"песни“. На български са преведени всички творби без "Преследваният„Преследваният човек"човек“.

Дикенс е смятал, че една трогателна история, показваща бедността и социална несправедливост, ще има много по - – голямо въздействие, отколкото полемичен памфлет или есе.

За написването на коледните си истории Дикенс получава вдъхновение от собственото си детство, което е било тежко и унизително. За създаването на образа на Ебенизър Скрудж се е повлиял от този на баща си.

== '''Сюжет''' ==

=== '''Строфа първа''' ===

Нарича се още "Призракът„Призракът на Марли"Марли“. Историята започва в една студена, мрачна и хапеща зимна вечер на 24 декември, ден преди Коледа и точно седем години след смъртта на Джейкъб Марли, бизнес партньорът на Ебенизер Скрудж - – лихвар по професия. Скрудж е човек без добродетели - – той е алчен и сребролюбив, скъперничеството му е отличителна черта. Той мрази Коледа и я нарича празник за лицемерните хора. Племенникът му Фред го кани на коледна вечеря, но Скрудж отказва. Отнася се грубо с двама джентълмени, които са дошли да потърсят дарение от него за храна на болни и бедни деца. Единственият "коледен„коледен подарък"подарък“, който прави е към нископлатения си служител Боб Крачит - – почивен ден на Коледа.

В същата вечер, Скрудж е посетен от призрака на Джейкъб Марли, който е вечно прокълната да се скита по земята и да плъзга вериги след себе си, ковани в целия си живот заради алчност и егоизъм. Марли казва на Скрудж, че има само един шанс да избегне проклятието на бившия си съдружник. Той е следния: същата вечер ще бъде посетен от три призрака и трябва или да се вслуша, в това, което те му показват или е обречен да получи същата съдба като на бившия си партньор.

=== '''Строфа втора''' ===

Нарича се още "Първият„Първият от трите призрака"призрака“. Първият призрак е призракът на отминалите Коледи. Той пренася Скрудж в детството му и му напомня, че и той на времето е бил мил и невинен. Сцените обрисуват самотното детство на Скрудж; отношенията със сестра му; коледното парти на първия му работодател г-н Фезуик, който се е отнасял с него като син. Призракът показва и раздялата на Скрудж с годеницата му Бел, която се разделя с него, защото е осъзнал, че той обича повече парите, отколкото нея.

=== '''Строфа трета''' ===

Нарича се още "Вторият„Вторият от трите призрака."“ Вторият призрак е призракът на предстоящата Коледа. Той показва на Скрудж как хората с радост купуват продукти за коледната вечеря, как хора празнуват Коледа в миньорска вила или в морски фар, отдалечени от семействата си, но незагубили коледния дух. Привидението пренася Скрудж в бедния дом на Боб Крачит, където въпреки сиромашката вечеря, семейството се радва и се забавлява, че са заедно. Вниманието на Скрудж е насочено към Тими, най-малкият син на Крачит, който е сакат и ако не ме се помогне с финансови средства, няма да живее дълго. Когато Боб иска да вдигне тост за Скрудж, съпругата му го скастря и започва да лепва неприятни етикети за началника на съпруга си. Следващата сцена е в дома на племенника на Скрудж - – Фред, където той вечеря с близките. Когато става дума за чичо му, той започва да говори с голяма нотка на състрадание към него. След това Фред и близките му започват да играят на развлекателни игри, а Скрудж гледа отстрани и се забавлява. Преди да изчезне духът показва на Скрудж две измършавели деца, именувани Невежеството и Бедността. Призракът го съветва да се пази и от двете, но най - – вече от момчето, защото вижда в него печата на Ориста, освен ако той не бъде заличен.

=== '''Строфа четвърта''' ===

Нарича се още "Последният„Последният призрак"призрак“. Третият призрак е призракът на предстоящите Коледи. Това е единствният призрак без образ, а е заметнат с черно наметало. Първото нещо, което той му показва е разговор между местни търговци, които се канят да ходят на погребение, само ако е предвиден безплатен обяд. Следващата сцена ни показва как перачка, чистачка и погребален агент се опитват да изтъргуват вещи, които са били притежание на току-що починалия човек. След това , призракът показва на Скрудж, тъмна стаичка, на която лежи починал човек и е покрит с чаршаф. Скрудж пита призрака дали някой се е развълнувал от смъртта на човека. Привидението веднага го пренася в разговор между съпруг и съпруга, които благодарение на смъртта на въпросния човек, на който са били задължени, ще могат да получат малко време и да си платят заемите. След това Скрудж моли призрака да му бъде показана малко нежност и е пренесен отново в дома на Боб Крачит. Семейството му е в траур заради смъртта на малкия Тими, които въпреки огромната загуба, имат сили да продължат напред, защото са любящи и сплотени. Накрая Скрудж иска да знае две неща: дали това са събития, които ще се случат или биха могли да се случат и кой е бил човекът, който са видяли мъртъв. Призракът му посочва надгробна плоча, на която пише името на Ебанизер Скрудж. Той започва да иска милост и обещава, че ще почита Коледата в сърцето си и ще се опитва да я чества през цялата година, само ако му бъде даден шанс да заличи написаното на надгробната плоча.

=== '''Строфа пет''' ===

Нарича се още "Краят"„Краят“. Скрудж се събужда с радост и любов в сърцето си. Вече е Коледа. Той прекарва деня със семейството на Фред и анонимно изпраща пуйка на семейството на Боб Крачит. На следващия ден Скрудж повишава заплатата ба Боб Крачит и му казва, че ще помага на семейството му до края на живота си. Последното изречение от произведението е: "И„И така, както забеляза Мъничкия Тим, нека господ благослови всички ни!" “

== '''Литературни интерпретации''' ==

На дните около Коледа във Великобритания се гледа като на период на добра воля, като на време, когато на човек трябва да си спомни за близките си и за всички други хора, време за веселие, за хапване и пийване. Това се дължи почти напълно на духа на Дикенсовите коледни повести. В тях намираме характерното за този вид произведения - – съчетание на действителното и възможното с измисленото и фантастичното. По същество повестите са израз на Дикенсовата мечта за разбирателство и любов между хората.

Те дават също израз на някои идеали, които са били от голямо значение за неговата съвременност. В допълнение към известното ни съчувствие към съдбата на бедните и онеправданите сега намираме нещо ново: няма ги вече добрите, човечни представители на буржоазията като Пикуик (от романа "Посмъртните записки на клуба „Пикуик“"), като Никълъс Никълби и др. Както самият Дикенс обича да казва "само бедните помагат на бедните, а богатите, с изключение на редки и изолирани случаи, се опитват само "да„да ги държат в подчинение"подчинение“.

Скрудж от "Коледна„Коледна песен"песен“ е типично олицетворение на господстващите икономически идеи на времето, според които главните движещи сили в човека са егоизмът и стремежът към печалба. Целият живот на Скрудж е посветен на касата, тефтерите и сметките. Той си плаща данъците и с това смята, че изпълнява че своите задължения. За него всички безработни са негодни и мързеливи. Това е пресушило естествената човещина у него. Той е самата студенина: от него "бюрото„бюрото му ставаше мразовито, дори пред горещините"горещините“.

== '''Българското разбиране на "Коледна„Коледна песен"'''песен“ ==

"Коледна„Коледна песен"песен“ се е превърнала във въплъщение на есенциалния Дикенс за българската читателска публика. Това е най - – превежданата, най - – често преиздавана творба на Дикенс у нас - – това е ултимативният ни рецепционен избор. Изборът не е лишен от логика. Първо "песента"„песента“ е най - – популярното произведение на Дикенс въобще и в този план за българската йѝ рецепция може да се каже, че не прави изключение. Второ, а и по - – конкретно, за българската йѝ литературна среда през периода Дикенс почти не успява да си извоюва някакво по - – значително рецепционно пространство чрез обемистите си произведения: не е достатъчно сензационен, нито достатъчно сантиментален и патетичен за целта. Елементът "история"„история“ също не е сред ярките му творческо - – концептуални среди.

Но "песента"„песента“ е значително кратко произведение, приказно по характер, с което откликва на традиционните български сюжетни очаквания, а в по - – конкретния период между двете световни войни се оказва годно да функционира и като детска литература. В добавка, алегорично - – притчовото му съдържание го сродява с два силно изразени елемента от новобългарската литературна традиция - – нравоучителния заряд и романтичния патос. А споменатото обстоятелство, че и в световен мащаб "Коледна„Коледна песен"песен“ е общо приета за емблематично Дикенсово произведение, показва, че гореизредените черти имат универсално въздействие върху читателската аудитория.

== '''Българските преводи''' ==

"Коледна„Коледна песен"песен“ е първото произведение на Дикенс, преведено на български. От творбите на Дикенс това е най - – превежданата и преиздаваната. Първият превод датира от 1859 г. и е поместено в сп. "„[[Български книжици]]"“. Преводът е незавършен и неточен. Публикуван е под заглавието "Светлое„Светлое въскресение или Великден"Великден“. Трансформацията не е българско дело, а на руски школски първоизточник, от който е превеждано, и вероятно се е наложила заради някакво инцидентно неудобство, получило се вследствие разминаванията в датировката между английската Коледа и източноправославнато Рождество Хростово, а името на Чарлз Дикенс отсъства.

Превода на [[Нели Доспевска]] от края на 40 - – те се е наложил като "каноничен"„каноничен“. Новите преводи не допринасядопринасят с нищо. Ето сравнение между този на Доспевска и най - новитенай–новите преводи:

'''''Доспевска''': "Марли„Марли беше мъртъв, това като начало. Няма абсолютно никакво съмнение. Документът за регистриране на погребението му беше подписан от пастора, чиновника, собственика на погребалното бюро и главния опечален. Подписа го Скрудж. А името на Скрудж се уважаваше в търговския свят под каквото и да се подпишеше той."“''

'''''Aтанас Найденов''': "Марли„Марли беше мъртъв - – всичко започна с това. Нямаше никакво съмнение. Вписването му в регистъра на починалите беше подписано от свещеника, неговия помощник, погребалния агент и главния опечален, а това бе самият Скрудж. Подписът му имаше тежест в търговския свят, не бяха малко нещата, върху, които той беше сложил дългата си ръка."“''

'''''Милена Трендафилова и Венера Атанасова''': "Ще„Ще започна с това, че Марли беше мъртъв. Нямаше никакво съмнение. Свидетелствата за смъртта му беше подписано от свещеника, собственика на погребалното бюро и главния опечален. Да, Скрудж го подписа, а неговият подпис се ползваше с авторитет, по какъвто и документ да беше поставен."“''

== '''Адаптации''' ==

Повестта е адаптирана безброй пъти за филми, опера, балет, спектакли на Бродуей - – мюзикъли, анимации и др.

* '''„Скрудж“'''"Скрудж" (1970) -''' – филм мюзикъл. В ролята на Ебенизер Скрудж е [[Албърт Фини]], а в ролята на духа на Джейкъб Марли - – [[Алек Гинес]]. Режисьор е [[Роналд Неъм]].

"Коледни* песни"„Коледни песни“, Чарлз Дикенс, изд. "Отечество"„Отечество“, 1982 г.