Гражданска война в Испания: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 42:
| бележки =
}}
'''Испанската гражданска война''' ({{lang-es|Guerra Civil Española}}) е значителен военен конфликт между [[Втора испанска република|Втората испанска република]] (''републиканците и Народният фронт'') и опоцизионнатаопозиционната [[военна диктатура]] (''националисти или метежници'') начело с [[Франсиско Франко|Франсиско Франко,]] в резултат на което е ликвидирана испанскатаИспанската република. Конфликтът трае от [[17 юли]] [[1936]] г. до [[1 април]] [[1939]] г.
 
Войната започва след ''pronunciamiento'' (декларация на опозицията) от страна на група десни генерали под ръководството на Хосе Санхурхо срещу правителството на Втората испанска република, която в този момент е под ръководството на президента [[Мануел Асаня]]. Бунтовническият преврат е подкрепен от редица про-Франко групи - [[монархист]]и, [[фашист]]и, фалангисти, карлисти и алфонисти.<ref name="payne">Payne (1993). pp. 200–203.</ref>
 
След само частично успелия преврат, Испания остава военно и политически разделена. Казармите във важни градове като [[Мадрид]], [[Барселона]], [[Валенсия]], [[Билбао]] и [[Малага]] не се присъединяват към бунта, както и испанско Мароко, [[Памплона]], [[Бургос]], [[Валядолид]], [[Кадис]], [[Кордоба (Испания)|Кордоба]] и [[Севиля]]. От този момент нататък, [[Франсиско Франко]] започна продължителна война с [[правителство]]то, докато лоялистки поддръжници на лявото републиканскоторепубликанско правителство се борят с въстаническите сили за контрол на страната. Генералите получават подкрепата на нацистка Германия, Кралство Италия, както и на съседна [[Португалия]], докато [[Съветският съюз]] и [[Мексико]], а в началото на войната и [[Франция]] дават подкрепата си на републиканското правителство.
 
Жестоки убийства съпътстват завладянитезавладените от националистите триториитеритории.<ref>Beevor (2006). p. 88.</ref> Подобни жестокости следват и в територии, завладянизавладени от републиканците.<ref>Beevor (2006). pp. 260–271.</ref> Гражданската война се води със страст и силно политическо разединение. Десетки хиляди цивилни от двете страни са убивани само заради техните политически или религиозни възгледи, а след края на войната през 1939 г. тези, които са свързани с републиканците, са преследвани от победоносните националисти.
 
Войната завършва с победа на националистите бунтовници, свалянето на републиканското правителство и изгнанието на хиляди испански републиканци, много от които бягат в бежанските лагери в Южна Франция.
Ред 67:
Републиката обявява равенство пред закона, премахва всички видове аристократични титли и звания, дава на гражданите необичайно широк кръг от права и свободи (работа, образование, социално подпомагане, политическо участие и т.н.). Испания се превръща в парламентарна република.
 
Новото правителство встъпва в решително настъпление срещу бившия елит - [[духовенство]], земевладелци и [[офицер]]и. В частност, отчуждена е земята в излишък (повече от 200 хектара), значително са съкратени [[въоръжени сили|въоръжените сили]], [[църква]]та е отделена от държавата, като и&#768; е забранено да участва в [[образование]]то и да провежда служба в [[армия]]та, ликвидиран е договорадоговорът с [[Ватикан]], забранен е [[Орден на йезуитите|Ордена на йезуитите]] и е легализиран [[развод]]а и гражданскиягражданският брак<ref> ''Шубин А. В.'' Великая испанская революция. — М.:URSS, Книжный дом «Либроком», 2011. — С. 8-10, 31-36. </ref>.
 
Неуверената политика на временното правителство въвлича Испания в редица остри политически кризи: от 1931 до 1936 г. републиката преживява повече от 20 правителствени кризи. През август 1932 г. има неуспешен опит на военен преврат, а през октомври 1934 г. - работническо въстание в провинция [[Астурия]], което също завършва с неуспех. Расте влиянието на радикално настроените политически сили — комунисти, анархисти и фашисти. В 1933 г. е образувана ултрадясна партия — [[Испанска фаланга]]<ref>Л. Вышельский. Мадрид, 1936—1937 М.:АСТ, 2003 стр. 15-20</ref>.
 
На 16 февруари 1936 година изборите с минимална преднина печели НароднияНародният фронт. Председател на правителството отново става Мануел Асаня. Министър -председател става Сантяго Касарес Кирога. Те ускоряват аграрната реформа. Повсеместно са организирани стачки.<ref>Шубин А. В. Великая испанская революция. — М.:URSS, Книжный дом Либроком, 2011. — С. 80-81.</ref> През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв [[Народен фронт]] (социалисти, републиканци, каталонци и баски) и дясната опозиция (националисти и монархисти) се засилва значително. Убийството на водача на парламентарната опозиция, монархиста с про-фашистки възгледи [[Хосе Калво Сотело]] на 13 юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните [[метеж]].
 
== Етапи на войната ==