Гражданска война в Испания: Разлика между версии

'''Испанската гражданска война''' ({{lang-es|Guerra Civil Española}}) е значителен военен конфликт между [[Втора испанска република|Втората испанска република]] (''републиканците и Народният фронт'') и опоцизионнатаопозиционната [[военна диктатура]] (''националисти или метежници'') начело с [[Франсиско Франко|Франсиско Франко,]] в резултат на което е ликвидирана испанскатаИспанската република. Конфликтът трае от [[17 юли]] [[1936]] г. до [[1 април]] [[1939]] г.

След само частично успелия преврат, Испания остава военно и политически разделена. Казармите във важни градове като [[Мадрид]], [[Барселона]], [[Валенсия]], [[Билбао]] и [[Малага]] не се присъединяват към бунта, както и испанско Мароко, [[Памплона]], [[Бургос]], [[Валядолид]], [[Кадис]], [[Кордоба (Испания)|Кордоба]] и [[Севиля]]. От този момент нататък, [[Франсиско Франко]] започна продължителна война с [[правителство]]то, докато лоялистки поддръжници на лявото републиканскоторепубликанско правителство се борят с въстаническите сили за контрол на страната. Генералите получават подкрепата на нацистка Германия, Кралство Италия, както и на съседна [[Португалия]], докато [[Съветският съюз]] и [[Мексико]], а в началото на войната и [[Франция]] дават подкрепата си на републиканското правителство.

Жестоки убийства съпътстват завладянитезавладените от националистите триториитеритории.<ref>Beevor (2006). p. 88.</ref> Подобни жестокости следват и в територии, завладянизавладени от републиканците.<ref>Beevor (2006). pp. 260–271.</ref> Гражданската война се води със страст и силно политическо разединение. Десетки хиляди цивилни от двете страни са убивани само заради техните политически или религиозни възгледи, а след края на войната през 1939 г. тези, които са свързани с републиканците, са преследвани от победоносните националисти.

Новото правителство встъпва в решително настъпление срещу бившия елит - [[духовенство]], земевладелци и [[офицер]]и. В частност, отчуждена е земята в излишък (повече от 200 хектара), значително са съкратени [[въоръжени сили|въоръжените сили]], [[църква]]та е отделена от държавата, като и&#768; е забранено да участва в [[образование]]то и да провежда служба в [[армия]]та, ликвидиран е договорадоговорът с [[Ватикан]], забранен е [[Орден на йезуитите|Ордена на йезуитите]] и е легализиран [[развод]]а и гражданскиягражданският брак<ref> ''Шубин А. В.'' Великая испанская революция. — М.:URSS, Книжный дом «Либроком», 2011. — С. 8-10, 31-36. </ref>.

На 16 февруари 1936 година изборите с минимална преднина печели НароднияНародният фронт. Председател на правителството отново става Мануел Асаня. Министър -председател става Сантяго Касарес Кирога. Те ускоряват аграрната реформа. Повсеместно са организирани стачки.<ref>Шубин А. В. Великая испанская революция. — М.:URSS, Книжный дом Либроком, 2011. — С. 80-81.</ref> През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв [[Народен фронт]] (социалисти, републиканци, каталонци и баски) и дясната опозиция (националисти и монархисти) се засилва значително. Убийството на водача на парламентарната опозиция, монархиста с про-фашистки възгледи [[Хосе Калво Сотело]] на 13 юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните [[метеж]].