Краище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Уточняване на границите |
Уточняване на границите |
||
Ред 12:
* Южно от Руйско-Верилската планинска редица се проследява подобластта на на '''Дивлянско-Радомирската котловинна ивица'''. Тя се състои от малката хълмиста [[Дивлянска котловина]] (800 м) и значително по-просторната [[Радомирска котловина]] (650 м).Обширното и равно дъно на последната има характер на типично поле, което се отводнява от река [[Струма]] и левият ѝ приток [[Арката]].
* Южно от Дивлянско-Радомирската котловинна ивица в посока от северозапад на югоизток се простира подобластта на '''Милевско-Конявската планинска редица'''. По нейното протежение от запад на изток се открояват 8 планини: [[Милевска планина|Милевска]] (1733 м), [[Изворска планина|Изворска]] (1243 м), [[Кобилска планина|Кобилска]], [[Чудинска планина|Чудинска]] (1497 м), [[Лисец (планина)|Лисец]] (1500 м), [[Земенска планина|Земенска]] (1295 м), [[Рудина планина (Краище)|Рудина]] (1172 м) и [[Конявска планина|Конявска]] (1487 м). Тук между [[Земенска планина|Земенската]] и [[Конявска планина|Конявската планина]] и на юг от добре изразеното Земенско долинно разширение се очертава дълбокият и живописен [[Земенски пролом]] на река [[Струма]].
* В най-южната част на Краището почти по паралела, на допира с [[Осоговска планина|Осоговска планина, Влахина]] и [[Рила]] се простира подобластта на '''Каменишко-Дупнишката котловинна ивица'''. Тя включва от запад на изток три добре обособени котловини: [[Каменица (котловина)|Каменишката]] (900 м), [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската]] (500 м) и [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] (650 м). Те се отводняват съответно от реките [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]], [[Струма]] и [[Джерман (река)|Джерман]] и техните притоци.
В пределите на Краището централно положение заема сложната морфохидрографска мрежа на река [[Струма]]. Тук с нейната долина и с поречието ѝ последователно от север на юг са свързани поредица от котловинни полета, долинни разширения и проломи. Това са [[Пернишка котловина|Пернишкото]], [[Радомирска котловина|Радомирското]] и [[Кюстендилска котловина|Кюстендилското котловинно поле]], които заедно с Батановското и Земенското долинно разширение и проломите [[Кракра (пролом)|Кракра]], [[Чардакски пролом|Чардакски]], [[Прибойски пролом|Прибойски]] и [[Земенски пролом|Земенски]] представляват гръбнакът на подчертано изразената асиметрична долинна мрежа на [[Струма]]. Към нея принадлежат добре развитите десни приточни долини на реките [[Конска река|Конска]], [[Светля (река)|Светля]], [[Треклянска река|Треклянска]], [[Драговищица (река)|Драговищица]] и [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]]. В северозападната част на областта заедно с широката долина на река [[Ерма]], която е свързана с морфографското изражение на [[Трънска котловина|Трънската котловина]], се откроява нейното живописно ждрело и дълбокият, труднопроходим пролом на десния ѝ приток — река [[Ябланица (река)|Ябланица]].
| |||