Богомилство: Разлика между версии

Въпреки гоненията от страна на църковната и светска власт, появилата се в различни краища на Византийската империя ерес не могла да бъде заглушена и намерила свои идейни поддръжници в самата византийска столица. Един от най-значимите от тях е мислителят '''[[Йоан Итала]]''' — ученик на именития философ, историограф и писател [[Михаил Псел]], свободно проповядвал сходно на богомилството и [[павликяни|павликянството]] [[Платон|платоническо]] учение в края на XI в. до възкачването на престола на [[Алексий I Комнин]]. През 1081 г. бива изправен на съд в Цариград. Възгледите му, противоречащи на църковните догми, били осъдени и проклети с анатема в ''Синодика в неделята на православието''. Десет години по-късно, през 1092, пред същото синодално съдилище бива изправен нов обвиняем — '''Нил''', за когото се предполага, че бил особено популярен сред арменското население [[монофизит]]. Наскоро след това започнал процес срещу свещеника '''Влахернит''', поддържащ връзки с ентусиастите, т.е. евхитите (масалианите), за когото [[Ана Комнина]] твърди, че ''измамил много люде и докарал до гибел знатни семейства в столицата''. Подобно свидетелство дава и за проповядващия из балканските земи '''Василий''', за когото разказва и [[Евтимий Зигавин]] в своята ''Паноплия Догматика''. Други ценни сведения се откриват във византийските хронисти [[Йоан Зонара]] и [[Михаил Глика]], а също и в ''[[Бориловия Синодик]]'' (1211 г.). Задържането и разпитите на богомилския „патриарх“ Василий, послужили на императора за опознаването на основната еретическа доктрина и излавяне, и разправа с по-отявлените и&#768; последователи. След напразните опити да бъде сломен и върнат към правоверието<ref>''Той гледаше с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Докато беше по-далеч от кладата, почна да се надсмива и да говори странни неща, казвайки, че някакви ангели ще го грабнат отсред огъня, и пееше известния Давидов псалм „Но при тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш“'' (Ана Комнина у Д. Ангелов, 1993, с.314-323.)</ref> , се решава, за назидание, да бъде изгорен на клада на хиподрума, в близост до двореца и църквата „Св. София“, ок. 1111 г. Следващата новина за процес срещу богомилски проповеди се появява едва през 1140 г., по времето на [[Мануил I Комнин]]. Споменати са '''[[Константин Хризомала]]''', '''[[Георги Памфил]]''' и други двама монаси. Книгите на Хризомала — ''Господни златни слова'', се ползвали с голямо уважение сред монасите в манастирите „Св. Никола“ и „Св. Атеноген“. Само две години по-късно пред Цариградския синод са обвинени двама висши духовници от Кападокия: епископите на Сазимон и Балибоса '''Климент''' и '''Леонтий'''. Непосредствено след това бил изправен пред същия съд монахът Нифон, от Кападокия. Различни свидетелства за тези събития дават Йоан Кинам и [[Никита Хониат]]. Запазено е и едно известие на правния тълковател [[Тодор Васалмон]] (1170-1180), което гласи, че по онова време в пределите на империята имало ''„цели крепости и области“'', заразени от богомилската ерес.

В старите доктрини преди 1898 г. се твърди, че богомилите са предшественици на Реформацията, борещи се за религиозна свобода, свещенодейно равноправие на половете, реформация на феодалния ред и прочие.<ref> Богомилското учение .Антон Глогов България ISBN 9545781904 . Първо издание през 1915 г., преиздадена през 1935, 1943, 2000 и 2006 </ref>