Външна политика на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник |
решението на 7 ВНС от 1990 |
||
Ред 3:
Поради близките им исторически, културни и икономически връзки, България се стреми към взаимно-изгодни отношения с [[Русия]], от която е силно зависима като източник на енергийни доставки. След спорадични преговори (над 10 години) между [[Гърция]], България и Русия в началото на 2007 г. е сключен договор за строителство на [[нефтопровод]] от [[Бургас]] на Черно море до [[Александруполис]] на [[Егейско море]] за транспортиране на руски петрол.
Процесът на [[присъединяване на България към ЕС|присъединяване на страната към ЕС]] започва с решението на [[7 ВНС]] за пълноправно членство на България в съюза (тогава [[Европейски общности]]), прието на 22 декември 1990 г.<ref>[[wikisource:bg:България в ЕС: Решение на ВНС 1990|Проект за решение на ВНС за членството на България в Европейските общности от 9.10. 1990 г.]]</ref>. Споразумението за асоцииране на България с [[Европейски съюз|Европейския съюз]] влиза в сила през [[1994]] и страната официално подава молба за пълно членство през декември 1995. През [[1999]] на срещата на най-високо равнище на ЕС в [[Хелзинки]] България е поканена да започне преговори за членство в Съюза. Те са завършени през [[2004]] и [[1 януари]] [[2007]] е определен като дата за приемане на България в Европейския съюз.
През [[1996]] България се присъединява към [[Споразумение от Васенаар|Споразумението от Васенаар]] за контрол на износа на оръжие и чувствителни технологии за проблемни страни. През същата година тя е приета в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]]. България е член и на [[Комитет Зангер|Комитета Зангер]] и на [[Група на ядрените доставчици|Групата на ядрените доставчици]].
| |||