Уилям Джоунс: Разлика между версии

67 байтове добавени ,  преди 6 години
факт
({{ref-xx}} → {{икона|xx}})
(факт)
Джоунс се счита за основоположник на сравнително-историческата лингвистика, и за пионер посочил наличието на индо-европейското езиково семейство. В допълнение към общия произход с латински и гръцки, Джоунс съзрява сходство на санскрита с [[готски език|готския]], както и с [[келтски език|келтския език]], което намира и отражение в неговата книга излязла през 1786 г. «Санскритски език» ''(The Sanscrit language)''.
 
{{факт|Тези наблюдения на Джоунс се основават на сравнителния [[исторически метод]]. В допълнение към откритията си, Джоунс пише статията "За боговете на Гърция, Италия и Индия", поради която се и счита за един от пионерите на [[сравнителна митология|сравнителната митология]]. Джоунс не се има само за "филолог", ограничен най-вече до изучаването на чужди езици. Едновременно с това си занимание, той разбира необходимостта от по-строг подход към [[етимология]]та и отхвърля аматьорското езиково строителство, много популярно по него време, и практикувано от ентусиазирани любители на [[лингвистика]]та.|2016|2|11}}
 
{{факт|Съвременният сравнително-исторически метод в и за изучаване на езиците е въведен по-късно в Европа и доста време след кончината на Джоунс. Информацията за сравнително-езиковото място на санскрита в края на 18 и началото на 19 век е получена в Европа главно от работите на Джоунс. Джоунс класифицира основния индийски език комбинирайки наличните знания за класическите и други древни езици в Европа. Първоначален център на санскритологията в Европа е Франция, а по-късно - Германия. В родната му Великобритания, Джоунс не успява да преобърне наложилата се обществена нагласа за индийците като за диваци, които трябва да бъдат цивилизовани и в резултат на този предразсъдък индологията не намира благодатна почва за развитие в родната му страна.|2016|2|11}}
Джоунс не се има само за "филолог", ограничен най-вече до изучаването на чужди езици. Едновременно с това си занимание, той разбира необходимостта от по-строг подход към [[етимология]]та и отхвърля аматьорското езиково строителство, много популярно по него време, и практикувано от ентусиазирани любители на [[лингвистика]]та.
 
Съвременният сравнително-исторически метод в и за изучаване на езиците е въведен по-късно в Европа и доста време след кончината на Джоунс. Информацията за сравнително-езиковото място на санскрита в края на 18 и началото на 19 век е получена в Европа главно от работите на Джоунс. Джоунс класифицира основния индийски език комбинирайки наличните знания за класическите и други древни езици в Европа. Първоначален център на санскритологията в Европа е Франция, а по-късно - Германия. В родната му Великобритания, Джоунс не успява да преобърне наложилата се обществена нагласа за индийците като за диваци, които трябва да бъдат цивилизовани и в резултат на този предразсъдък индологията не намира благодатна почва за развитие в родната му страна.
 
== Значение на делото на Джоунс ==
{{факт|Уилям Джоунс ведно с французина Абрахам Анкетил-Дюперон и германеца [[Макс Мюлер]] формира своеобразната "[[Света Троица]]" в [[ориенталистика]]та на западната цивилизация. Сравнителните му предимно езиковедски проучванията значително подпомагат зачеването на известните [[хайделбергска школа|хайделбергска]] и [[митологична школа]] през 19 век. Благодарение най-вече на научните дирения на Джоунс в Индия, през 1860 г. Мюлер формира обобщеното [[понятие]] "[[арии]]" за основната родово свързана група народи, населяваща географското пространство от Европа до Индия.|2016|2|11}}
 
== Източници ==