Човешко тяло: Разлика между версии

[[File:Da Vinci Vitruve Luc Viatour.jpg|right|thumb|''„[[Витрувиански човек|Витрувианският човек]]“'' на [[Леонардо да Винчи]], 1492  г.]]

Видът на човешкото тяло варира в относително широки граници. Средната височина на възрастен мъж (в [[развитите страни]]) е около 170 - – 180&nbsp;cm, а на възрастна жена около 160 - – 170&nbsp;cm, като се наблюдават значителни регионални различия.<ref>{{cite web| url=http://www.human-body.org/ | title=The Human Body | accessdate=12 август 2012|lang=en}}</ref> Тези размери се определят на първо място от [[ген]]ите и на второ място от начина[[Начин на живот|начина -на живот]] – хранене, физическа активност и др. ОбикновенноОбикновено височината на човек е около 7,5 пъти тази на главата му.

Средното тегло на възрастните хора е около 54 - – 64&nbsp;kg за жените и 76 - – 83&nbsp;kg за мъжете.

[[Леонардо да Винчи]] е вярвал, че идеалните човешки пропорции са ръководени от хармонични пропорции, и че идеалният мъж трябва да се вмести идеално в кръг, както той го е нарисувал в известната си скица от [[1492&nbsp;]] г. ''„[[Витрувиански човек]]“''.<ref name="DaVinci">{{cite web| url=http://www.universalleonardo.org/essays.php?id=563 | title=Divine proportions | publisher=Universal Leonardo: Leonardo Da Vinci Online | date=22 April 2010|lang=en}}</ref>

В човешкото тяло има около 70 - – 75 % [[вода]]. В зависимост от много фактори, като възраст, пол и др., пропорцията може леко да се различава. С възрастта процентното съдържание на вода в човешкия организъм намалява. Жените имат по-малко процентно съдържание на вода от мъжете. Също така, дебелите хора съдържат по-малко вода в себе си от по-слабите.<ref>{{cite web| url=http://www.madsci.org/posts/archives/2000-05/958588306.An.r.html | title=What percentage of the human body is composed of water |accessdate=28 март 2009|lang=en}}</ref>

Оцветяването на [[кожа]]та и космите на съвременните хора се определя от наличието на [[пигменти]] ([[меланин]]и). То е географски разслоено и като цяло е в [[корелация]] с нивото на [[ултравиолетово излъчване]] в съответния географски район. Цветът на кожата може да варира от много тъмно кафяво до много бледо розово, а на косата - – от бяло през кафяво и червено до черно.

Нервната система (''Systema nervosum'') е най-сложната и най-обширната система в човешкото тяло. Представлява милиони свързани помежду си нервни клетки ([[неврон]]и). Тя ръководи, координира и интегрира функциите на всички останали органи и системи, благодарение на информацията, която постъпва от [[сетиво|сетивата]]. Състои се от [[централна нервна система]] ([[главен мозък|главен]], [[малък мозък|малък]], [[продълговат мозък|продълговат]] и [[гръбначен мозък]]), [[периферна нервна система]] (мрежа от [[нерв]]и) и [[сетивна система]] ([[зрителна система|зрителназрение]], [[слухова система|слуховаслух]], [[вкусоваВкус система(сетиво)|вкусовавкус]], [[обонятелна система|обонятелнаобоняние]], [[кожнаКожа и кожни системаобразувания|кожнакожа]], [[равновеснаВестибуларен системаапарат|равновеснаравновесие]]).

Ендокринната система (''Sistema endocrino'') се състои от [[жлеза|жлези]] с вътрешна секреция ([[епифиза]], [[хипофиза]], [[тимус]], [[щитовидна жлеза|щитовидна]] и [[паращитовидна жлеза|паращитовидни жлези]], [[надбъбречни жлези]], [[полови жлези]]), които произвеждат [[Химично вещество|химични вещества]], наречени [[хормон]]и. Последните се отделят в [[кръв]]та, и се разнасят до съответните [[орган (анатомия)|органи]] като регулират техните функции.

Храносмилателната система (''Systema digestio'') включва органи, които служат за приемането, раздробяването и транспортирането на храната до пълното осъществяване на нейното смилане. Храносмилателният апарат се разделя условно на две части: горен ([[уста]] и [[устна кухина]], [[слюнчени жлези]], [[фаринкс]], [[ларинкс]], [[хранопровод]], [[стомах]]) и долен ([[тънко черво|тънко]] и [[дебело черво]], [[анус]]), заедно с участващите в храносмилането големи жлези — – [[черен дроб]] и [[задстомашна жлеза]].

Дихателната система (''Systema respiratorium'') е анатомично образувание, имащо за функция да извършва газообмен в организма като осигурява набавянето му на [[кислород]] и отделянето на непотребния [[въглероден двуокис]]. Състои се от дихателни пътища, [[бели дробове]] и [[Мускули|мускулите]] участващи в процесите вдишване и издишване. Кожата заема едва 1 % от обмяната на газовете. Дихателната система започва с [[ноздраНоздра|ноздрите]], които водят в [[носна кухина|носната кухина]]. Следва [[фаринкс]], [[гръклян]] и [[трахея]]. Последната се разделя на два [[бронх]]а, а те на по-малки бронхи и [[бронхиола|бронхиоли]], които формират бронхиалното дърво. Крайните бронхиоли се отварят в [[алвеола|алвеоли]], с които заедно образуват гроздовидни образувания, наречени [[ацинус]]и или ацини ({{lang-la|acini}}). Площта на активната дихателна повърхност при човека е 30 - – 100&nbsp;m³.

Сърдечно-съдовата система (''Systema vasorum'') е изградена от кухи тръбести образувания ([[кръвоносен съд|кръвоносни]] и [[лимфен съд|лимфни съдове]]), изпълнени с циркулираща течност (съответно [[кръв]] и [[лимфа]]), и [[сърце]], което я привежда в движение чрез равномерни движения – - [[Систола|систоли]] и диастоли. Според циркулиращата течност съдовата система се разделя на две подсистеми: [[Кръвоносна система|кръвоносна]] и [[лимфна система]].

Кръвоносната система (''Systema cardiovasculare'') е изпълнена с кръв. Състои се от сърце и кръвоносни съдове - – [[артерии]], [[артериоли]], [[капиляри]], [[венули]] и [[вени]].

Лимфната система (''Systema lymphaticum'') представлява разклонена мрежа от лимфни пътища и разположени по тях лимфни съдове и [[лимфен възел|лимфни възли]]. По-малките съдове имат стени изградени от [[Ендотел|ендотелни]] клетки докато по-големите имат и гладкомускулни влакна и клапи. Лимфните възли имат свойството да произвеждат [[лимфоцит]]и. Лимфните съдове са изпълнени с лимфна течност - – [[лимфа]], която съдържа [[мазнини]], малко [[белтъци]], [[фибриноген]] и лимфоцити. За едно денонощие се образува около 2 - – 2,5&nbsp;l. лимфа.

Костната система (''Systema skeletale'') е образувана от [[кост]]и, които са свързани, чрез [[става|стави]]. Човешкото тяло е съставено от 206 кости. Те са изградени от [[костна тъкан|костна]], [[хрущялна тъкан|хрущялна]], [[влакнеста тъкан|влакнеста]], [[мрежеста тъкан|мрежеста]] и [[съединителна тъкан]]. Скелетът[[Скелет]]ът на човека е съставен от [[череп]], [[ключица|ключици]], [[лопатка|лопатки]], [[гръден кош]], седалищна област и [[крайник|крайници]].

Мускулната система (''Systema musculare'') е анатомична система от [[мускул]]и, позволяваща на човека да се движи. Тя се контролира чрез [[нервна система|нервната система]], въпреки че някои мускули, като например сърдечния мускул, могат да бъдат напълно независими. В човешкото тяло има около 600 мускула. При децата мускулите представляват около 21 %, а при възрастните около 40 % от теглото на тялото. С настъпването на старостта мускулната маса намалява.

Пикочно-половата система (''Apparatus urogenitalis'') включва [[отделителна система|отделителната]] и [[полова система|половата система]].

Отделителната система (''Systema urinarium'') се състои от [[бъбрек|бъбреци]], [[пикочопровод]]и, [[пикочен мехур]], [[пикочен канал]], [[кожа]] и [[жлези с външна секреция]]. Бъбреците са заловени за гръбната част на телесната празнина и са с бобовидна форма. [[Урина]]та се събира временно в пикочния мехур и периодично се изхвърля навън. При мъжете пикочния канал се отваря в [[пенис]]а, а при жените в преддверието на [[влагалище]]то.

Половата система (''Systema genitalis'') е съвкупност от анатомични органи, служещи за [[полово размножаване]] и осигуряващи запазването на вида. Женската полова система се състои от женски полови жлези ([[яйчници]]), [[матка]], [[фалопиеви тръби]], [[влагалище]], [[вулва]] и [[клитор]], а мъжката - – от мъжки полови жлези ([[семенници]]), [[надсеменник|надсеменници]], [[семенни каналчета]], [[простата]], [[кауперова жлеза]], [[уретра]] и [[пенис]].