Австро-Унгария: Разлика между версии

Още през 1867 г. е постигнат компромис, наричан Изравняване ({{lang-de|Ausgleich}}; {{lang-hu|kiegyezés}}) за общите правила на управление. Изравняване идва да покаже, че държавата оттук насетне е съставена от две равностойни политически образувания в персонална уния. Монархът остава император на австрийските зами и крал на унгарските и заедно със съветници ръководи външната политика и общите армия и флот. Но двете половини имат отделни парламенти, отделни правителства, отделни бюджети и дори отделни армии (Ландвер в Австрия и Хонведи в Унгария). Двамата премиери и тримата общи министри на външните работи, войната и финансите образуват Министерски съвет, докато представители на парламентите разискват заедно в орган, наречен Делегациите. Парламентът на Австрия има долна камара – Райхсрат – избирана от всички пълнолетни мъже. Унгарският парламент е избиран от силно ограничена избирателна система само от етнически унгарци. В същото време в рамките на унгарското кралство хърватите имат своясвое отделнаотделно асамблеясъбрание със силно ограничени функции{{hrf|Стивънсън|2008|54 – 5}}. Дуалистичната система се отразява и на външната политика, като и двамата премиери трябва да бъдат консултирани по важните въпроси.

Империята в политическо отношение се дели на две половини. –Кралствата наи земите, представени в Имперското събрание, неформално наричана [[Цислейтания]], състоящае сеавстрийската част на дуалистичната монархия. Управлявана е от земитеИмперското насъбрание австрийската(немски: коронаReichsrat), управляванизаседаващо свъв помощта[[Виена]]. Земите на райхсратасвещената маджарска корона, инеформално нанаричани [[Транслейтания]]–са –унгарската включващичаст вна себедуалистичната земитемонархия наи унгарскатаса коронауправлявани иот подчиняващиУнгарското сенационално насъбрание унгарския(''унгарски: парламентMagyar иOrszággyűlés''), правителствозаседаващо в [[Будапеща]].

В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части ([[Земи на Короната]]) – ''Цислейтания'' (австрийска част), ''Транслейтания'' (унгарска част) и ''Босна и Херцеговина'', която е подчинена и на двете:

|[[Крайна (провинция)|Херцогство Крайна]] || [[Любляна|ЛайбахЛюбляна]] (''Любляна'')

|[[Кралство Унгария|Кралство Унгария и Войводство Седмоградско (Трансилвания)]] || [[Будапеща]]

|Кралство [[Хърватско|Кралство Хърватско и]] и [[Славония]] || [[Загреб|Аграм]] (''Загреб'')

| [[Риека|Свободен имперски град Фиуме и област]] || [[Риека|Фиуме]] (''Фиуме'')

|+ '''Земи на короната под общотосъвместно управление'''<ref>http://www.donaumonarchie.com/</ref> '''(кондоминиум)'''

Земите на австрийските провинции [[Бохемия]], [[Моравия]] и Словакия, заедно със Закарпатска Рутения, сформират [[Чехословакия]] – изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. Съгласието за формирането на обща държава e постигнато от [[Томаш Масарик|Томаш Гариг Масарик]], който организира чешките и словашките общности и политически сдружения извън границите на империята преди и по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Съглашението между чехи и словаци е плод на общи интереси. До формирането на общата държава контактите между двете нации не са особено интензивни. Предимно индустриалните Бохемия и Моравия (Чехия) и предимно аграрната Горна Унгария (Словакия) дори не са част от едно и също държавно формирование. Бохемия и Моравия влизат в австрийската част на империята, а словашките земи - в унгарската, както е видно и от официалното им наименование до 1918г. Но обединението на чехи и словаци е разглеждано като преграда пред германския и унгарския национализъм, тъй като значителни общности от австрийски германци и унгарци влизат в границите на новата държава и отказват да се примирят в това обстоятелство. От 13 млн. души 6 млн. са [[чехи]], 3,5 млн. са [[австрийци]], 2 млн. са [[словаци]], 700 000 са [[унгарци]], 500 000 [[русини]] и други по-малки етнически групи.

Словенските, хърватските и босненските земи влизат в състава на [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] (от 1929 г. – [[Кралство Югославия]]), поради заплахата от Италия, но най-вече за да не бъдат третирани като държави, загубили войната на предстоящата мирна конференция. [[Словения]], [[Хърватско]] и [[Босна и Херцеговина|Босна]] днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя като историческа грешка.