Уикипедия

Джеймс Кук: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 46.10.59.32 (б.), към версия на Simin
форматиране: 37x тире, 25x тире-числа, 2x кавички, 5 интервала, 6lokavica, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 21:
}}
 
'''Джеймс Кук''' ({{lang-en|James Cook}}) е английски мореплавател, пътешественик и изследовател - – откривател на множество, непознати дотогава за европейците, острови и територии, учен - – член на [[Британското кралско научно дружество]].
 
== Ранни години ==
Джеймс Кук е роден през [[1728]] година в [[Англия|английския]] град [[Мартън]], Северен Йоркшир в семейство на беден наемен работник. По настояване на бащата, който иска да го направи търговец, на 17 години Кук е назначен за продавач в галантериен магазин. Там любознателният юноша се задържа по-малко от година и през юли 1746 година постъпва като юнга на кораба „Фри Лов“, пренасящ въглища от [[Англия]] за [[Холандия]] и [[Белгия]]. След като служи няколко години като юнга на различни кораби и усилено изучава морски науки, през 1752 година е назначен за помощник-шкипер на търговския кораб „Френдшип“. От този момент нататък започва бляскавата кариера на един от най-видните мореплаватели в световната история.
 
== Във военноморския флот 1755–17681755 – 1768 ==
На 13 юни 1755 година Кук постъпва на служба като доброволец във военноморския флот и взима участие в [[Седемгодишната война]] (1755- – 1763) между [[Англия]] и [[Франция]]. При постъпването си във флота, той е назначен като старши матрос, но месец по-късно е произведен в помощник-щурман, а след половин година — – в боцман. От 29 юни 1756 година, след полагането на съответния изпит, ДжеймcДжеймс Кук е произведен в щурман — – първоначално на малкия кораб „Солби“, а през октомври 1757 година на шестдесет и четири оръдейната фрегатата „Пемброк“. На „Пемброк“ в състава на голяма ескадра Кук участва в обсадата на Луисбърг (1758), както и тази на [[Квебек]], по време на която през 1759 се отличава с проучването, измерването и поставянето на вехи на река [[Сейнт Лорънс]] (1759).<ref>Свет, Яков. М., Джеймс Кук, София 1982, с. 14- – 18.</ref> Картата на Сейнт Лорънс, направена от Кук, издадена от британското Адмиралтейство впоследствие обезпечава успеха на настъпателните операции на британския флот и превземането на Квебек.<ref>Верн, Жул. Великите мореплаватели на XVIII век, София 1978, с. 136.</ref>
 
След падането на Квебек Кук е назначен през септември 1759 година на кораба „Нотъмбърланд“ — – флагман на ескадрата на контраадмирал Александър Колвил. Цялата зима на 1759–17601759 – 1760 година корабът престоява в пристанището на [[Халифакс (Нова Скотия)|Халифакс]] и през този спокоен период Кук основно се занимава с изучаване на математика и астрономия. През есента на 1762 той блестящо изпълнява възложената му задача като прави топографска снимка на залива Пласеншия и цялото западно крайбрежие на остров [[Нюфаундленд]].
 
През 1763 година, след завършването на Седемгодишната война ръководи работите по заснемането и картирането на крайбрежието на островите [[Сен Пиер и Микелон]]. През 1764 е назначен за командир на кораба „Гринвил“, на който продължава заснемането на различни участъци от крайбрежието на [[Нюфаундленд]], а през 1765 за кратко е време е командирован в [[Карибско море]], където съставя лоция на [[Хондураски залив|Хондураския залив]].
 
Тази му дейности, изпълнени блестящо и задълбочено, спомагат за избирането и назначаването му като командир на околосветска експедиция, която [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] решава да проведе в южната част на Тихия океан с цел наблюдаване на преминаването на планетата [[Венера (планета)|Венера]] пред диска на Слънцето и да открие т.н. ''[[Terra australis]]'' (Южна земя) —  – континент, за който се предполагало, че съществува в южното полукълбо.
 
== Околосветски експедиции, 1768–17791768 – 1779 ==
[[Файл:Cook Three Voyages 59.png|thumb|right|600px|Първа (червен цвят), втора (зелен) и трета (син) експедиции на Дж. Кук]]
 
=== Първа околосветска експедиция, 1768–17711768 – 1771 ===
През 1768 година Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 година. През май 1768 г. от околосветско плаване се завръща [[Самюъл Уолис]], който препоръчва наблюдението да се проведе на остров [[Таити]]. Наблюдението на Венера е само повод, а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т.н. „Южен континент“ и присъединяването на нови територии към [[Британската империя]]. След Седемгодишната война [[Англия]] господства над атлантическите пътища и заема здрави позиции в [[Индийския океан]]. Франция обаче не се счита за окончателно победена по моретата. Остава Тихия океан, където през 1767 е изпратена френска експедиция под ръководството на [[Луи Антоан дьо Бугенвил]] и английското правителство е особено разтревожено от този факт. В същия район започват да проявяват активност и испанците, съюзници на французите. Британското адмиралтейство се стреми да възпрепятства завоюването на нови земи от други морски държави и се опитва да създаде по тихоокеанските пътища английски опорни пунктове, които да способстват за установяване на британски контрол и над този океан. Несъмнено, известна роля играе и надеждата за откриване на населен Южен континент или други обитаеми земи в умерената и тропическата зона на [[Тихия океан]]. Там се надяват да намерят злато, суровини и продукти, с които да се търгува в [[Англия]] или в нейните колонии.
 
След известно колебание от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „Индевър“ — – 375 т. Екипажът първоначално се състои от 98 човека, в т.ч. 13 войници. В експедицията се включват двама художника и учени: [[Чарлз Грийн]], астроном; [[Джоузеф Банкс]], млад, много богат човек, впоследствие основател на Британското африканско дружество и председател на [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]]; шведския натуралист Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей. „Индевър“ е снабден с продоволствия за година и половина и въоръжен с 22 оръдия.
 
==== Пътуване към Нова Зеландия ====
Ред 48:
На 3 юни 1769 година при изключително благоприятни условия [[Чарлз Грийн]] произвежда астрономически наблюдения на фазите на преминаването на Венера пред Слънцето. От 26 юни до 1 юли Кук заедно с Банкс с лодка обикалят и картират бреговете на целия остров [[Таити]]. На 9 юли Кук напуска [[Таити]], като взема със себе си таитянина Тупия, който му оказва неоценими услуги по време на плаването му в [[Океания]]. От 16 юли до 6 август вторично открива в Дружествените о-ви островите [[Хуахине]], [[Раиатеа]], [[Тахаа]], [[Бора Бора]] и [[Маупити]]. На 13 август в о-вите [[Тубуай]] Кук открива остров [[Руруту]] ({{coord|22|27|S|151|20|W|}}, 32,75 км<sup>2</sup>).
 
Кук търси първоначално Южния континент на юг от Таити до 40° 22` ю.ш. и, ненамирайки и признак на суша на 2 септември завива на запад и преминава над 2 500 км, преди на 8 октомври 1769 да достигне до земя на 38° 15 ю.ш. и 178° и.д. — – източното крайбрежие на Северния остров на [[Нова Зеландия]].
 
От 8 октомври 1769 до 31 март 1770 година Кук изследва бреговете на [[Нова Зеландия]] и доказва, че тя е съставена от два острова. На 11 октомври 1769 година открива залива [[Поверти]] на източния бряг на Северния остров, на 38º 45` ю.ш., а на 39º 10` ю.ш. — – полуостров [[Махия]], на 12 октомври, на 39º 15` ю.ш. — – залива [[Хокс]]. На 16 октомври достига до нос Тернагейн (40º 30` ю.ш.) и тръгва обратно. От 16 октомври 1769 до средата на януари 1770 година капитан Кук изследва бреговете на Северния остров, като от 17 до 30 октомври изследва североизточното крайбрежие, а от 30 октомври до 30 декември — – северното крайбрежие. На 4 ноември на {{coord|36|38|S|175|50|E|}} открива островите [[Меркюри (острови)|Меркюри]] и залива [[Меркюри (залив)|Меркюри]] на югозапад от тях, а на 15 ноември официално обявява присъединяването на тази страна към британските владения. На 19 ноември открива дълбоко врязващият се в сушата залив [[Хаураки]] ({{coord|36|40|S|175|05|E|}}) и заграждащите го от към океана острови Грейт Бариер и Литъл Бариер. На 19 декември Кук открива нос Северен, на 25 декември достига до островите [[Три Кингс]] и започва да предполага, а след като на 30 декември заобикаля нос [[Мария ван Димен]] ({{coord|34|29|S|172|39|E|}}), окончателно установява, че това е откритата от [[Абел Тасман]] през 1643 земя, която Кук нарича [[Нова Зеландия]]).
 
От нос Мария ван Димен „Индевър“ продължава на юг, като по този начин открива северния полуостров на Северния остров — – полуостров [[Окланд (полуостров)|Окланд]]. На 9 януари 1770, на {{coord|39|18|S|174|01|E|}} открива връх [[Егмонт]] (2517 м), а на 14 януари — – остров [[Капити]] ({{coord|40|52|S|174|55|E|}}). На 8 февруари е открит протока [[Кук (проток)|Кук]] (ширина 25 км), разделящ двата големи острова на [[Нова Зеландия]].
 
От 9 февруари до 1 април Кук обикаля Южния остров на [[Нова Зеландия]]. На 16 и 17 февруари открива полуостров [[Банкс (полуостров)|Банкс]] ({{coord|43|45|S|172|50|E|}}), който приема за остров, а на 6 март, на {{coord|46|46|S|168|30|E|}} — – остров [[Раупуке]]. На 14 март открива залива [[Дъски Саунд]] ({{coord|45|45|S|166|30|E|}}) на югозападното крайбрежие на Южния остров с остров [[Резолюшън (остров)|Резолюшън]] в него. За половин година „Индевър“ описва гигантска, около 4500 км, осморка около двата големи острова на [[Нова Зеландия]]. По този начин Кук открива земя по-голяма от [[Великобритания]] и нейн антипод.
 
[[Image:Australia discoveries by Europeans before 1813 de.png|thumb|300px|Пътищата на изследователите на Австралия: [[Вилем Янсзон]] — – 1606 (черно); [[Абел Тасман]] — – 1642 и 1644 (кафяво); [[Уилям Дампир]] — – 1699 (тъмно синьо); Джеймс Кук — – 1770 (виолетово); [[Матю Флиндърс]] – —1798 – 1798–17991799 (синьо-червено) и 1801–18031801 – 1803 (червено)]]
 
==== Източно крайбрежие на Австралия ====
На 1 април 1770 година Кук напуска Нова Зеландия и взема курс на запад, но природата се разпорежда по друг начин и на 19 април „Индевър“ достига до югоизточното крайбрежие на [[Австралия]] — – нос [[Хикс]] ({{coord|37|48|S|149|17|E|}}), на 550 км северно от откритието на [[Абел Тасман]]. От там Кук продължава на север покрай брега и на 20 април открива залива [[Ботани Бей]] ({{coord|34|00|S|151|10|E|}}), около който през 1788 възниква днешния град [[Сидни]], пренесен малко след това на 8 км на север, около залива [[Порт Джексън]].
 
От 20 април до 6 май 1770 експедицията прекарва в залива Ботани Бей, където на 28 април се провежда първата среща с местните жители. На 6 май „Индевър“ вдига платна, същия ден е открит входа на залива [[Порт Джексън]] и продължава на север. На 13 май, на {{coord|28|40|S|153|40|E|}} открива най-източната точка на [[Австралия]] — – нос [[Байрон (нос)|Байрон]], на 17 май — – остров Моретон ({{coord|27|10|S|153|24|E|}}), а на запад от него залива Моретон. На 23 май „Индевър“ заобикаля остров Фрейзър, зад него открива широкия залив Хървей ({{coord|24|50|S|153|00|E|}}), а на 26 май англичаните встъпват в пределите на [[Голям бариерен риф|Големия Бариерен риф]].
 
Голяма част от този опасен участък са удачно преминати, но на 11 юни в 23 часа, северно от нос Трибюлейшън ({{coord|16|05|S|145|29|E|}}) „Индевър“ засяда на риф. След едно денонощие и с огромни усилия екипажът успява да изтегли заседналия кораб и на 22 юни достигат до залива Куктаун ({{coord|15|28|S|145|15|E|}}), където престояват осем седмици, като през това време ремонтират кораба и отново установяват срещи с местните аборигени. Натуралистите Банкс и Соландер, намиращи се на борда на кораба използват това време за да се запознаят с интересната флора и фауна на Източна Австралия.
 
На 4 август 1770 „Индевър“ е ремонтиран и излиза в открито море и отново се озовава в лабиринт от рифове и плитчини. Налага се да се движат с повишено внимание, като петдесетте мили до външната част на [[Голям бариерен риф|Големия Бариерен риф]] са преминати за девет дни. На 13 август „Индевър“ е въведен в тесен канал на рифа (прохода Кук), но на 16 август корабът отново е подложен на смъртна опасност: течението понася кораба към скалите, в които се разбиват високи вълни. Героичните усилия на целия екипаж спасяват кораба в последния момент, когато той се намира само на 80- – 100 м от скалите. На 21 август на {{coord|10|41|S|142|32|E|}} Кук (вторично след [[Вилем Янсзон]]) открива и заобикаля най-северната точка на [[Австралия]] — – нос [[Кейп Йорк|Йорк]] и група малки острови (Маунт Адолфус {{coord|10|38|S|142|38|E|}}). На следващия ден Кук слиза на малкото островче Посешън ({{coord|10|42|53|S|142|23|35|E|}}) и тържествено въвежда във владение [[Великобритания]] на цялото източно крайбрежие на [[Австралия]], което нарича Нов Южен Уелс. Преминава покрай южните брегове на група острови, които нарича [[Принц ъф Уелс (острови)|Принц ъф Уелс]] и през протока Индевър отделящ ги от континента, навлиза в [[Арафурско море]]. По този начин Кук открива и проследява цялото (около 4000 км) източно крайбрежие на Австралия и целия (2300 км) Голям Бариерен риф.
 
От там Кук се отправя към [[Нова Гвинея]] и на 29 август достига до южното крайбрежие на гигантския остров. Продължавайки на запад корабът преминава южно от островите [[Ару]] и [[Танимбар]], на 10 септември достига до остров [[Тимор]], а на 10 октомври Кук докарва „Индевър“ в пристанището на [[Батавия]], където престоява до 15 януари 1771 г.
 
В [[Батавия]], когато всички мислят, че всички трудности са зад тях, върху екипажа се стоварва ново нещастие. Уморени и измъчени от двугодишното плаване, моряците почти поголовно са покосени от тропическа треска, първа жертва на която се оказва Тупия. След това на кораба се разразява тежка епидемия, която по пътя от [[Ява]] до [[Кейптаун]] покосява 31 човека. Само за една „черна седмица“ (25 януари — – 1 февруари 1771 г.) на „Индевър“ от дезинтерия умират седем човека. Измъчени от болестта, екипажът с огромни усилия превежда кораба през Индийския океан. В Кейптаун „Индевър“ пристига на 14 март, на 11 март отплава и на 13 юли 1771 г. се завръща в [[Англия]]. Първото околосветско плаване на капитан Кук продължава 2 години 10 месеца и 17 дни.
 
==== Резултати от плаването ====
Ред 76:
Резултатите от първото плаване на Кук предизвикват ожесточени дебати в Британското адмиралтейство и в Кралското географско дружество. Те се успокояват едва тогава, когато крал [[Джордж III]] подписва декрет за подготовка на морска експедиция за търсене на Южния континент и организацията и осъществяването на тази експедиция отново е възложено на Джеймс Кук.
 
=== Втора околосветска експедиция, 1772–17751772 – 1775 ===
Резултатите от първата експедиция на Кук не удовлетворяват Британското адмиралтейство, което продължава да твърди, че на юг от Нова Зеландия и Австралия лежат обширни земи, които не са открити по време на плаването. освен това в Адмиралтейството постъпват сведения, че в периода 1769–17711769 – 1771 французите са изпратили в южните ширини три експедиции. Поради това се решава незабавно да бъде подготвена и изпратена нова експедиция под ръководството на Кук, която да се заеме по сериозно с издирването на Южния континент. Втората експедиция се провежда от 13 юли 1772 — – 30 юли 1775 година на корабите „Резолюшън“ и „Адвенчър“, втория под командването на [[Тобайас Фюрно]]. В състава на експедицията са включени група учени, които допринасят изключително много за физикогеографския характер на експедицията и като цяло екипажът на корабите наброява близо 200 човека, като на „Резолюшън“ са 111, а на „Адвенчър“ — – 81. Освен това лично на Кук е връчен специално изработен и много прецизен и ужасно скъп за времето си хронометър, използването на който по време на плаването допринася изключително много за точното определяне на географската дължина на новооткритите географски обекти.
 
==== Търсене на Южния континент, 1772 ====
Ред 89:
По пътя към архипелага [[Тонга]] на 22 септември, на {{coord|19|16|S|158|56|W|}} открива атола [[Мануае]] (Харви) в [[острови Кук|Южните Куковите о-ви]]. В архипелага [[Тонга]] двата кораба престояват до 7 октомври и след това се отправят отново към [[Нова Зеландия]]. На 30 октомври край бреговете на Нова Зеландия двата кораба отново се загубват един друг, но този път окончателно и не се срещат до края на плаването, въпреки че Кук чака Фюрно до 24 ноември на уговореното място за среща.
 
==== Търсене на Южния континент, 1773–17741773 – 1774 ====
На 18 декември 1773 при силен снеговалеж и гъста мъгла Кук за втори път пресича Южната полярна окръжност и на 23 декември спира пред непроходим лед на {{coord|67|20|S|137|20|W|}}. Отстъпва на север до 47° 51` ю.ш. и на 11 януари 1774 отново се устремява на юг. На 26 януари за трети път пресича Южната полярна окръжност и на 30 януари 1774 в [[Тихия океан]], на 106º 54` з.д. достига до 71º10`ю.ш. (рекордна южна ширина по това време), само на 200 км от бреговете на [[Антарктида]].
 
==== Изследване на Океания, 1774 ====
От 12 до 16 март изследва остров [[Пасха]] ({{coord|27|07|S|109|22|W|}}). След това посещава [[Маркизки острови|Маркизките о-ви]] където на 6 април открива остров [[Фату Хуку]] ({{coord|9|26|S|138|55|W|}}). На 11 април „Резолюшън“ поема към Таити и по пътя натам на 18 април в архипелага [[Туамоту]] открива атолите [[Арутуа]] (вторично, {{coord|15|15|S|146|37|W|}}), [[Каукура]] ({{coord|15|45|S|146|41|W|}}) и [[Тоау]] ({{coord|15|49|S|146|00|W|}}). Експедицията пребивава на Таити до 14 май, на 16 юни на {{coord|18|04|S|163|10|W|}} в [[Кукови острови|Южните Куковите о-ви]] открива атола [[Палмерстон (атол)|Палмерстон]], а на 20 юни на {{coord|19|03|S|169|52|W|}} — – остров [[Ниуе]] (Савидж).
 
По пътя на запад на 2 юли 1774 в южната част на архипелага [[Фиджи]] Кук открива остров [[Ватоа]] ({{coord|19|54|S|178|518|W|}}).
 
От 17 юли до 20 август Кук открива и изследва южната част на [[Новохебридски острови|Новохебридските о-ви]] ([[Вануату]]), включително островите [[Мало]] (17 юли, {{coord|15|41|S|167|10|E|}}) [[Малекула]] (20 юли, вторично, {{coord|16|22|S|167|32|E|}}), [[Амбрим]] (21 юли, {{coord|16|15|S|168|07|E|}}), [[Паама]] (21 юли, {{coord|16|28|S|168|13|E|}}), [[Лупеви]] (21 юли, {{coord|16|31|S|168|20|E|}}), [[Епи]] (22 юли, {{coord|16|44|S|168|14|E|}}), о-ви [[Шефард]] (23- – 24 юли, {{coord|16|59|S|168|28|E|}}, в т.ч. Емае, Тонгоа, Тонгарики, Матасо и Монумент), [[Емао]] (24 юли, {{coord|17|29|S|168|29|E|}}), [[Нгуна]] (25 юли, {{coord|17|27|S|168|21|E|}}), [[Ефате]] (25 юли, {{coord|17|41|S|168|22|E|}}), [[Ероманга]] (31 юли, {{coord|18|48|S|169|04|E|}}), [[Тана (остров)|Тана]] (2 август, {{coord|19|30|S|169|20|E|}}), [[Анива (остров)|Анива]] (1 август, {{coord|19|15|S|169|36|E|}}), [[Еронан]] (Футуна, 3 август, {{coord|19|32|S|170|13|E|}}) и [[Анейтюм]] (3 август, {{coord|20|11|S|169|49|E|}}).
 
На 20 август Кук излиза в открито море и продължава на югозапад. На 4 септември на {{coord|21|17|S|165|21|E|}} открива големия остров [[Нова Каледония]] (16 346 км<sup>2</sup>) и островите [[Балабио]] (5 септември, {{coord|20|06|S|164|12|E|}}), [[Бааба]] ({{coord|20|03|S|163|58|E|}}), [[Коутоумо]] ({{coord|22|40|S|167|31|E|}}), [[Ноканхоуи]] ({{coord|22|44|S|167|34|E|}}), [[Оуен (остров)|Оуен]] ({{coord|22|25|S|166|49|E|}}) и [[Куние]] (Пайнс, 26 септември, {{coord|22|37|S|167|29|E|}}) и о-вите [[Белеп]] ({{coord|19|45|S|163|40|E|}}). На 13 септември, покрай северозападното крайбрежие на [[Нова Каледония]] открива Големия Куков риф, а на 10 октомври по пътя към [[Нова Зеландия]], на {{coord|29|02|S|167|57|E|}} — – остров [[Норфолк]].
 
==== Завършване на плаването ====
На 10 ноември 1774 „Резолюшън“ вдига котва и отплава от [[Нова Зеландия]] на изток и за 37 дни достига до [[Огнена Земя]].
 
В края на 1774 година Кук изследва западното и южно крайбрежие на [[Огнена Земя]] и открива остров Джилбърт ({{coord|54|57|S|71|14|W|}}), залива Кук ({{coord|55|10|S|70|10|W|}}) и протока Кристмас Саунд (5 декември). На 1 януари 1775 на северния бряг на остров [[Естадос]] (на изток от [[Огнена Земя]]) открива Новогодишния залив и на север от него Новогодишните о-ви. От 3 до 6 януари изследва района на югоизток от остров Естадос в търсене на несъществуваща земя, нанасяна по това време на тогавашните карти и от там се отправя на изток. На 16 януари, в южната част на [[Атлантическия океан]], на {{coord|54|25|S|36|30|W|}} открива остров [[Южна Джорджия]] (4144 км<sup>2</sup>) и остров [[Уилис]] ({{coord|54|00|S|38|20|W|}}), на 19 януари — – остров [[Кумер]] ({{coord|54|50|S|35|40|W|}}), а на 20 януари — – скалите Кларк ({{coord|55|02|S|34|40|W|}}).
 
След това Кук продължава на югоизток, като за четвърти път се опитва да достигне до митичния Южен континент. На 28 януари на {{coord|60|04|S|29|23|W|}} отново е спрян от ледовете и поема на североизток. На 31 януари открива Южните [[Сандвичеви острови]], в това число островите [[Саут Туле]] (31 януари, {{coord|59|28|S|27|10|W|}}), остров [[Монтагю]] (2 февруари, {{coord|58|24|S|26|20|W|}}) островите [[Кандлмас]] (8 февруари, {{coord|57|04|S|26|42|W|}}). От там Кук продължава на изток до 13° и.д., не намира никаква земя, завива на север и на 19 март 1775 хвърля котва в пристанището на [[Кейптаун]]. На 12 май корабът вдига платна, експедицията посещава остров [[Света Елена]] и [[Азорски острови|Азорските о-ви]] и на 30 юли 1775 се завръща в [[Англия]].
 
==== Резултати от плаванетовторото плаване ====
Второто плаване на Кук става едно от най-важните събития в историята на географските открития и изследвания във втората половина на [[18 век|XVIII век]]. Експедицията в лицето на Кук и съпровождащите го учени извършва огромна работа по уточняването картата на Океания и островите в южната част на Атлантическия океан, изучаването на геологията, флората, фауната и етнографията на посетените острови. Самият Кук обобщавайки резултатите от своето плаване пише:
 
:''„Аз обиколих сега Южния океан във високите ширини и го пресякох по този начин, че не остана пространство, където би могъл да се намира континент, освен близо до полюса, в места недостъпни за плаване. Два пъти посетих тропическите води на Тихия океан и не само уточних някои предишни открития, но направих и много нови… По този начин аз си давам сметка, че поставените ми задачи съм ги изпълнил напълно; южното полукълбо е достатъчно изследвано и е сложен край на по-нататъшните търсения на Южния континент, който в протежение на две столетия нееднократно е привличал вниманието на морските държави и все още привлича вниманието на географите. Аз няма да отричам, че близо до полюса може да се намира континент или земя със значителни размери. Напротив, аз държа на мнението си, че такава земя там има и вероятно ние сме видели част от нея. Ужасните студове, множеството айсберги и обширното пространство плаващи ледове — – всичко това е доказателство, че земя на юг трябва да има и че тази южна земя трябва да се намира или простира далеч на юг. Ако някой има необходимата решителност и упорство, за да разреши този въпрос и проникне далеч на юг повече от мен, аз няма да завиждам на славата му за неговите открития. Но трябва да кажа, че откриването на тази земя няма да допринесе голяма полза на човечеството.“''
Такива хора обаче се намират само половин век след него и то на платноходни кораби, като откриват тази земя — – Антарктида и след това много други допринасят за нейното изследване и опознаване.
 
=== Трета околосветска експедиция, 1776–17791776 – 1779 ===
Скоро след завръщането си от второто плаване Кук е повишен в звание капитан 1-ри ранг и е приет за член на Кралското географско дружество. Назначен е за управител на Гринуичката морска болница, спокойно, на малко привлекателно за него място. По този начин му е дадено да разбере, че е пенсиониран, макар и да е само на 47 години. По това време английския парламент обявява награда от 20 хил. фунта стерлинги за този английски кораб, който намери т.н. Северозападен проход, търсен вече близо два века. За тази цел Британското адмиралтейство оборудва два кораба и набира желаещи за плаването. На 10 февруари 1776 година Кук пише писмо до Адмиралтейството с молба да бъде назначен за ръководител на експедицията и молбата му е удовлетворена. За плаването са подготвени два кораба „Резолюшън“, на който Кук вдига своя флаг и „Дискавъри“ с капитан Чарлз Клерк, участник в двете предишни плавания на Кук.
 
Line 120 ⟶ 121:
 
На 29 март 1777 година в южната част на [[Южни Кукови острови|Южните Кукови о-ви]] Джеймс Кук открива островите [[Мангаиа]]
({{coord|21|55|S|157|55|W|}}), на 1 април — – [[Атиу]] ({{coord|19|59|S|158|07|W|}}) и [[Такутеа]] ({{coord|19|49|S|158|17|W|}}).
 
От там корабите се отправят към архипелага Тонга, където пребивават от 28 април до 17 юли, като на 16 май вторично след [[Абел Тасман]] открива о-вите [[Хаапай]] (({{coord|20|00|S|174|30|W|}}), в т.ч. островите [[Лифука]], [[Уолева]], [[Фоа]] и [[Хаано]]. След това Кук се насочва към Таити по огромна дъга изпъкнала на юг, на 8 август е открит остров [[Тубуай (остров)|Тубуай]] (({{coord|23|22|S|149|29|W|}}) в едноименния архипелаг и пристигат в Таити където престояват до 8 декември 1777.
Line 128 ⟶ 129:
 
==== Плаване край Аляска и гибел ====
Англичаните пребивават на островите 15 дни и на 2 февруари продължават плаването си на североизток. От 7 март до 19 април корабите плават покрай западното крайбрежие на [[Северна Америка]] от 44º 30` с.ш. до 49º 30` с.ш. От 29 март до 26 април Кук пребивава в залива Нутка, на 12 май открива залива Принц Уилям, а на 15 май — – остров Монтагю. След това изследва бреговете на залива [[Аляска (залив)|Аляска]] и на 26 май открива [[Куков залив|Куковия залив]] със залива [[Тернагейн Арм]] ({{coord|61|00|N|150|00|W|}}). На 2 юни корабите се отправят на юг и на следващия ден когато мъглата се разсейва моряците виждат вулкана [[Илиамна]] (3075 м). На 28 юни влизат в залив на северния бряг на остров [[Уналашка]], където попълват запасите си от прясна вода и престояват до 2 юли. Мореплавателите продължават покрай северния бряг на п-ов [[Аляска (полуостров)|Аляска]], изследват Бристолския залив, на 64º с.ш. и 163º з.д. откриват залива [[Нортън (залив)|Нортън]], а на 16 юли нос Нюенем ({{coord|58|40|N|162|05|W|}}), ограждащ го от северозапад.
 
[[файл:'Death of Captain James Cook', oil on canvas by George Carter, 1783.jpg|мини|300п|'Смъртта на капитан Джеймс Кук', Джордж Картър, 1783]]
Line 135 ⟶ 136:
От залива корабите се насочват на юг, на 2 октомври пристигат на остров [[Уналашка]] и престояват там до 26 октомври. През този период Кук се среща с руския мореплавател [[Герасим Измайлов]] и от него получава много ценна информация са бреговата линия в района. Измайлов поправя редица грешки в съставените от Кук карти и внася множество поправки. От него Кук узнава, че в [[Петропавловск Камчатски]], където капитана възнамерява да зимува няма необходимите провизии, а и са много скъпи и поради това експедицията се отправя на юг към Хавайските о-ви.
 
На 26 ноември е открит остров [[Мауи]] ({{coord|20|48|N|156|20|W|}}, 1 885 км<sup>2</sup>), а на 2 декември — – остров [[Хавай]] ({{coord|19|34|N|155|30|W|}}) от [[Хавайски острови|Хавайските о-ви]], където между моряците и туземците възниква стълкновение, при което Джеймс Кук е убит — – на [[14 февруари]] [[1779]] г. На този ден хавайците открадват една лодка от експедицията. Кук вероятно е искал да вземе заложници, докато лодката не бъде върната. Капитанът слиза на брега и започва спор с местните жители. Те се разгневяват от неговата настоятелност, а когато разбират, че британците са убили един от техните вождове, започват да ги атакуват с копия и камъни. От лодките са произведени изстрели, но британците са принудени да се оттеглят. Кук е ударен в главата от хавайците и после наръган с кама. Хавайците имат култ към божеството Лоно и се оказва грешка, че експедицията се завръща на Хаваите тогава, когато сезонът на почит към Лоно (респективно период на мир) вече е завършил. Смята се, че тялото на капитан Кук е изядено от туземците, макар този въпрос да остава спорен. Вероятно по-късно, по настояване на екипажа, е извършено формално погребение.
 
След смъртта на Кук експедицията е възглавена от капитан [[Чарлз Клерк]], който на 23 февруари отплава от Хавайските о-ви и прави нов опит да открие западния вход на Северозападния проход, но умира край бреговете на [[Камчатка]] на 22 август 1779 (вероятно от туберкулоза). Капитан [[Джон Гор]] поема командването и под негово ръководство, на 7 октомври 1780, корабите „Резолюшън и «Дискавъри» се завръщат във Великобритания.
Line 164 ⟶ 165:
* няколко университета, училища и болници в [[Австралия]], [[Нова Зеландия]] и [[САЩ]].
 
== Съчинения ==
*“The Journals of captain James Cook; the voyage of Endeavour 1768- – 1771", Cambridge, 1955.
* "The„The Journals of captain James Cook; the voyage of the Resolution and Adventure 1772-1775" – 1775“, Cambridge, 1961.
* "A„A voyage to the Pasific ocean…"ocean…“, London, 1784, v. I–III.
 
== Бележки ==
Line 174 ⟶ 175:
 
== Източници ==
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 232- – 234. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands. http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810853957ch1.pdf
* Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, Москва, 1962., стр. 257- – 260. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982- – 86 г.
: Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII — – XVIII в.), Москва, 1984., стр. 269- – 294. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3
* Плавание на „Индевре“ в 1768–17711768 – 1771, Мосва, 1961.
* Плавание к Южному полюсу и вокруг света 1772–17751772 – 1775, Москва, 1964.
* Плавание в Тихом океане в 1776–17801776 – 1780 гг., Москва, 1971.
* Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, Москва, 1966., стр. 160- – 189. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279845/
* Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, Москва, 1963., стр. 13- – 19. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/
* Откриването на Антарктика: Южна Джорджия. В: Л. Иванов и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с.&nbsp;43. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)
* Откриването на Антарктика: Южни Сандвичеви острови. В: Л. Иванов и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с.&nbsp;45. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джеймс_Кук“.