Лев Троцки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Направих редакция по началната/общата информация за Лев Троцки |
направих редакция в годините от живота на Лев Троцки след ПСВ и след изгонването му от Съветския съюз |
||
Ред 74:
Троцки се оттегля от мирните преговори с немците на 10 февруари. На [[18 февруари|18-ти]] германските войски започват настъпление, което не може да бъде спряно, защото срещу тях няма редовна войска. Ленин отправя искане за подписване на мирния договор, но немците оставят искането му без отговор и продължават настъплението за още 3 дни. Едва тогава те предлагат споразумение при още по-тежки условия за руснаците, които те приемат и на [[3 март]] подписват [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския договор]], с който Русия губи огромни територии. Троцки подава оставка от поста външен комисар, за да не пречи на изпълнението на договора.
На [[13 март]] [[1918]] г. Троцки става [[нарком]] по морските и военни въпроси (военен и военноморски министър), като допринася в голяма степен за организирането на Червената армия. Той е и председател на Висшия военен съвет. На практика Троцки изгражда Червената армия като боеспособна действителна войска, която успява да се пребори с [[белогвардейци]]те. Призовава на редовна служба изгонените царски офицери и създава длъжността на политическия комисар (политкомисар) – към всеки командир е назначен комисар, който приподписва заповедите му. Така се гарантира контролът на болшевиките над армията. Става известен със своя [[брониран влак]], с който обикаля фронтовите линии, за да ръководи лично действията на армията. С цел да повиши боеспособността на Червената армия Троцки поставя зад ненадеждните части т.нар. заградителни отряди, които имат заповед да стрелят, ако
На 2 март 1921 г. в Москва пристига телеграма от председателя на Петроградския съвет Г. Е. Зиновиев, в която съобщава за въстание в Кнонщадската военноморска база и моли за помощ правителството. Същия ден Комитетът по отбраната на Петроград начело със Зиновиев блокира Кронщадт; Ленин и Троцки изпращат правителствено съобщение, което посочва, че е избухнал метеж, начело с бившия царски генерал Козловски. Троцки пристига в Петроград. Организатор на потушаването на метежа е М.Н.Тухачевски, който по заповед на Троцки оглавява Седма армия.
На 18 март въстанието е потушено.
След смъртта на Ленин през 1923 г.в партията на болшевиките започва борба за властта. Избухват конфликти между Сталин и Троцки. От 1922 г. Сталин постепенно назначава на ключови постове в партията свои привърженици.
През 1924 г. Троцки постепенно губи контрола над армията. Зиновиев и Каменев засилват натиска срещу Троцки, искат да бъде изключен от партията. Троцки минава в настъпление и през октомври 1924 г. публикува статията “Уроците на Октомври”, в която напомня своята роля на организатор на Октомврийската революция, напомня, че Зиновиев и Каменев били против въстанието, а Сталин не играл никаква роля в революцията. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като “арабски приказки” и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци.
През 1925 г. Сталин се обявява срещу Зиновиев и Каменев. На пленума през януари 1925 г.Зиновиев и Каменев искат да изключат Троцки от партията. Сталин лавира и предлага Троцки не само да не се изключва, но дори да се остави в ЦК и Политбюро и му отнема само ключовите постове. ЦК назначава Троцки на второстепенни постове. След удара по Троцки “тройката” Зиновиев - Каменев - Сталин окончателно се разпада. Зиновиев и Каменев оформят групата на вътрешнопартийната опозиция, а Сталин се обединява с групата на Н.Бухарин, чиито възгледи по-късно са осъдени като “десен уклон”.
== В изгнание ==
През 1929 г. Троцки е изгонен от Съветския съюз в Турция, на остров Бююкада, през 1932г. е лишен от съветско гражданство. След това живее във Франция и Норвегия; през 1936 г. Троцки емигрира в Мексико, там живее в дома на семейството художници Фрида Кало и Диего Ривера. В книгата си “Преданата революция” Троцки нарича случващото се в Съветския съюз “сталински термидор” и обвинявал Сталин в бонапартизъм. През 1938 г. по време на операция в Париж умира най-големият син на Троцки – Лев Седов.
През май 1940 г. е извършен неуспешен опит за убийство на Троцки; покушението ръководи тайният агент на НКВД Григулевич. На 20 август 1940 г. агентът на НКВД и испански комунист Рамон Меркадер, който по-рано станал близък до неговото обкръжение, го ударил смъртоносно с чук за лед. Рано сутринта Меркадер влязъл при Троцки да му покаже свой ръкопис. Троцки започнал да го чете и в това време му нанесъл удара с чука, който носел под пелерината си. Троцки живял още два дни и на 21 август починал. След кремацията е погребан в двора на къщата си в Койокан.
Меркадер твърдял, че Троцки влязъл в сговор с представители от капиталистически страни и дори му предложили да извърши серия покушения срещу партийни лидери, и най-вече срещу Сталин.
По време на гражданската война в Испания промосковските комунисти и троцкистите люто враждували и се обвинявали взаимно за поражението; така че посочената от Меркадер версия за лично отмъщение външно изглежда убедителна.
Съветската власт публично отхвърля участието си в убийството. Убиецът Рамон Меркадер е осъден от мексиканския съд на 20 години затвор; през 1960 г. той се освобождава и пристига в Съветския съюз, където получава званието “Герой на Съветския съюз” и му е връчен орден “Ленин”.
Историците не са на едно мнение защо на Сталин му трябвало след толкова години физически да унищожи врага си. Едни обясняват този факт с азиатската отмъстителност; други посочват, че в последните години от живота си Троцки постоянно подчертавал сходните черти между съветския и нацисткия режим и предупреждавал, че има опасност да се съюзят. Една от статиите му, написани малко преди убийството, се нарича “Сталин – интендант на Хитлер”.
През годините в изгнание Троцки се нарежда сред най-дейните критици на властващия в СССР [[сталинизъм]]. Нарича наложената в родината му система „бюрократичен абсолютизъм“. Опитва се да организира т.нар. Четвърти интернационал в противовес на контролирания от Москва [[Трети интернационал]].
== Литература ==
| |||