Ржана планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
| гео-ширина = 42.986
| гео-дължина = 23.543
| местоположение = '''[[България
| част-от = [[Стара планина]]
| връх = [[Козница (връх)|Козница]]
Ред 20:
'''Ржана планина''' е [[планина]] в северния клон на Мургашкия дял на [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[област Враца]] и [[Софийска област]], между [[Искърски пролом|Искърския пролом]] и [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]]. По източното ѝ подножие преминава условната граница между [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] и [[Стара планина|Западна Стара планина]]
==Географско положение, граници, големина==
Ржана планина има овална форма с диаметър около 15-16 км. На север [[Искърски пролом|Искърският пролом]] я отделя от [[Врачанска планина]], а на запад и югозапад долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] (десен приток на [[Искър]]) — от [[Голема планина]]. На изток долината на Малката река (десен приток на [[Искър]]) и седловина висока 567 м я отделя и същевеременно свързва с планинския рид [[Гола глава]] на [[Предбалкан]]а. На югоизток склоновете ѝ плавно се понижват към [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]].
Билото е широко и заравнено с надморска височина 1200-1400 м, над което стърчат отделни заоблени върхове. Най-висока точка е връх '''[[Козница (връх)|Козница]]''' (1636,3 м), разположен в южната ѝ част, на около 2 км северно от село [[Осеновлаг]].
==Геоложки строеж==
Планината е моделирана върху източната част на Берковската антиклинала и е изградена предимно от гранити. Кристалинни палеозойски скали заемат ограничени площи по южните ѝ склонове. Почвите са кафяви и сиви горски. Билото е обрасло с храсти, боровинки, смрика и тревна растителност с богат състав. Склоновете ѝ са покрити с плътни гори от бук, а в ниските планински пояси преобладава габърът. Ограничено разпространение имат и дъбъвите гори. Подножията са заети от обработваеми земи.▼
Планината е моделирана върху източната част на Берковската антиклинала и е изградена предимно от гранити. Кристалинни палеозойски скали заемат ограничени площи по южните ѝ склонове.
==Почви==
Почвите са кафяви и сиви горски.
==Флора==
▲
==Фауна==
==Защитени територии==
==Населени места==
Във вътрешността на планината са разположени селата [[Еленов дол]], [[Игнатица]], [[Краево]], [[Радотина]] и [[Рашково]], а по периферията ѝ: [[Зверино]], [[Злидол]], [[Лютиброд]], [[Оселна]] и [[Ребърково]] (по долината на река [[Искър]]); [[Габровница (Софийска област)|Габровница]] и [[Осеновлаг]] (по долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]]); [[Лютидол]] (по долината на Малката река) и [[Новачене]] и [[Гурково (Софийска област)|Гурково]] (на югоизток към [[Ботевградска котловина|Ботевградската котловина]].
==Туризъм==
В северното подножие на Ржана планина, на десния бряг на [[Искърското дефиле]] е сгушен [[Черепишкия манастир]], а в югозападното ѝ подножие, в долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] — манастирът "[[Седемте престола]]" ("Света Богородица").▼
==Пътища==
През планината и по нейните подножия преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа.
* По източното ѝ подножие, от [[Ребърково]] до [[Новачене]], на протежение от 19,1 км — участък от първокласен път № 1 [[Видин]] — [[София]] — ГКПП "Кулата".
* По северното ѝ подножие, по долината на река [[Искър]], от [[Ребърково]] до [[Черепишкия манастир]], на протежение от 7,5 км — участък от второкласен път № 16 [[Ребърково]] — [[Своге]] — [[София]].
* През източната ѝ част, от [[Ребърково]] до [[Литаково]], на протежение от 25,2 км — участък от третокласен път № 161 [[Ребърково]] — [[Литаково]] — [[Ботевград]].
▲В северното подножие на Ржана планина, на десния бряг на [[Искърското дефиле]] е сгушен [[Черепишкия манастир]], а в югозападното ѝ подножие, в долината на река [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] — манастирът "[[Седемте престола]]" ("Света Богородица").
== Вижте още ==
| |||