Врачанска планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
| гео-ширина = 43.133
| гео-дължина = 23.473
| местоположение = '''[[България
| част-от = [[Стара планина]]
| връх = [[Бегличка могила]]
Ред 26:
Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 km и дължина на основата — около 30 km. От дълбоките долини на реките [[Въртешница]] (Лева) и Черна (десни притоци на [[Ботуня (река)|Ботуня]]) и Златица (ляв приток на [[Искър]]) се разделя на три дяла: Беглички (на запад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на запад). Най-високата точка е връх '''[[Бегличка могила]]''' (1481,4 m), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла.
==Геоложки строеж==
Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, понори, пещери и безотточни долини. Склоновете ѝ на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища. Формирана е върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок разлом. Изградена е от триаски и юрски, дълбоко окарстени варовици, припокриващи палеозойската ядка на антиклиналата.
В непосредствена връзка с геоложкия строеж на планината са и находищата на олоно-цинкови руди в мина "Плакалница" и черните въглища в западната ѝ част.
==Климат и води==
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си трите
==Почви== Почвите са [[Кафяви горски почви|кафяви горски]] и рендзини. ==Флора== Билото е заето предимно от пасища и отделни малки горички от бук, а склоновете са обрасли с редки гори и храсталаци от келяв габър и ксеротермни тревни формации. освен това в нея виреят над 80 редки, защитени или застрашени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кентрантус, снежно кокиче и др. ==Фауна==
==Защитени територии==
* Природен парк "[[Врачански Балкан (природен парк)|Врачански Балкан]]", обхващащ почти цялата територия на планината;
==Населени места==
Във вътрешността на планината са разположени 5 села: [[Горно Озирово]], [[Згориград]], [[Лютаджик]], [[Паволче]] и [[Челопек]], а по периферията ѝ: градовете [[Враца]] и [[Мездра]] и село [[Моравица]] (по североизточната периферия); [[Елисейна]], [[Зверино]], [[Крета (Област Враца)|Крета]], [[Лютиброд]], [[Оплетня]], [[Очиндол]] и [[Ребърково]] (по южната периферия — [[Искърското дефиле]]); [[Горна Бела речка]], [[Долна Бела речка]] и [[Миланово (Софийска област)|Миланово]] (по западния ѝ склон).
== Забележителности във Врачанската планина ==
* Природен парк "[[Врачански Балкан (природен парк)|Врачански Балкан]]"
* Национален парк “Христо Ботев” с паметника (35 m) на връх [[Околчица]] и лобното място на [[Христо Ботев]] в местността Йолковица на 20 май (2 юни) 1876 г.;
* [[
* над 500 [[пещера|пещери]], някои от които са измежду най-интересните в България: [[Леденика]], [[Елата]], [[Змеюва дупка]], [[Калната пропаст]];
* ждрелото на река [[Въртешница]] (Лева) [[Вратцата]] край Враца с най-високите (400 m) отвесни скали на [[Балканите]];
| |||