Шуменско плато: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Шумен, ползвайки HotCat
форматиране: 6x тире-числа, 5x тире, кавички, нов ред (ползвайки Advisor), попр. на изт.
Ред 18:
| карта-файл2 =
}}
'''Шуменското плато''' (в периода 1950- – 1965 '''Коларовградско плато''') е [[плато]] в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], област [[Област Шумен|Шумен]]. Името на платото произлиза от разположения в източното му подножие град [[Шумен]].
 
Шуменското плато се издига в южната част на [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] и е разположено между долините на реките [[Голяма Камчия]] на юг, левият ѝ [[Врана (река)|Врана]] на югозапад и нейният ляв приток [[Пакуша]] на запад и север, която го отделя от [[Овче поле (България)|Овче поле]], разположено на север от платото. На изток се спуска стръмно към Шуменското поле. На северозапад чрез ниска седловина (260- – 270 м) се свързва с конусовидното възвишения [[Фисек]].
 
В централната част на платото се намира и най-високата му точка връх '''Търнов дял''' (Търнов табия 501,9 м), вторият по височина връх в цялата [[Дунавска равнина]] след най-високата точка на [[Лилякско плато|Лилякското плато]]. Средната му надморска височина е около 350 м. Погледнато отгоре платото има форма на неправилен четириъгълник, разтегнат от северозапад на югоизток на 14- – 15 км, а ширината му варира от 4- – 5 км на северозапад до 13- – 14 км в средната част. Има широко плоско горнище, което е наклонено на север.
 
Шуменското плато представлява остатък от структурно-денудационна повърхнина и е изградено от долнокредни мергели и пясъчници и сенонски варовици. С изключение на северните му склонове, които са полегати, останалите са стръмни, короновани със скални венци. Поради геоложкия му състав са в развитие повърхностни карстови форми и на платото липсват течащи води, но в подножията му бликат 70 карстови извора. От северната му част извира [[Мътнишка река]] (десен приток на [[Провадийска река]]), а от местността „Кьошковете“ води началото си река [[Поройна (река)|Поройна]], която минава през [[Шумен]] и се влива отляво в река [[Голяма Камчия]].
Ред 30:
На платото няма населени места, но по периферията му са разположени град [[Шумен]] (на източния склон) и селата [[Троица]], [[Осмар]] и [[Кочово]] (по южния склон), [[Новосел]], [[Средня]] и [[Черенча]] (на северозапад), [[Градище (Област Шумен)|Градище]], [[Белокопитово]] и [[Лозево]] (по северния склон).
 
Покрай южния склон на платото преминава участък от трасето на жп линията [[София]] – [[Горна Оряховица]] – [[Варна]].
 
Поради благоприятното си положение Шуменското плато е било населено още от желязната епоха и играе значителна роля през различните епохи – пещери (най-известната от тях [[Зандана]]), тракийски могили, [[Шуменска крепост]], [[Скални манастири по Шуменското плато|скални манастири]], турски редути, военнопленически лагер от [[Втората световна война]].
 
== Природен парк Шуменско плато ==
 
{{основна|Шуменско плато (природен парк)}}
Паркът е създаден е на [[5 февруари]] [[1980]] г. със заповед № 79 на Комитета за опазване на природната среда ([[КОПС]]). Простира на територията на две държавни лесничества - – [[Шумен]] и [[Велики Преслав]].
 
Растителният свят е представен от 550 вида висши растения, които са от 245 рода и 64 семейства. От тях 18 вида са включени в [[Червената книга на България]], 6 вида в тази на Шуменския регион, а над 100 вида са лекарствени. Преобладава [[бук]]ът. Насажденията от него са от естествен произход и на възраст 80- – 100 години. [[Бук]]ът съжителства с [[габър]], [[цер]], [[клен]], [[ясен]], [[сребролистна липа]], [[космат дъб]], вида [[круша]].
 
Зоолозите наблюдават в парка 109 вида [[гръбначни животни]]: 28 вида [[бозайници]], 61 вида [[влечуги]] и 6 вида [[земноводни]]. [[Птици]]те са най-широко застъпената група в парка - – [[голям синигер]], [[черногръдка]], [[чинка]], [[кос]], [[поен дрозд]]. В основите на паметника "Създатели„Създатели на българската държава"държава“ през летните месеци се наблюдават колонии от [[скална лястовица]].
 
Природните дадености на парка и непосредствената близост до града, както и изградената пътно-алейна мрежа правят парка предпочитано място за отдих, [[спорт]] и [[туризъм]].
Line 52 ⟶ 51:
 
== Източници ==
* {{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски|year= речник1980 на България,|location= София 1980 г., стр.|pages= 553. |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }}
 
[[Категория:Възвишения в България]]