Нервна система: Разлика между версии

'''Нервната система''' (от [[Латински език|латински]]: ''Systema nervosum'') е високоспециализирана система в телата на [[животните]], която е изградена от най-високо организираната жива материя – -[[Нервна тъкан|нервната тъкан]]. [[Орган (анатомия)|Органите]] на нервната система осъществяват връзката на [[Организми|организмите]] с външната среда и взаимната връзка на всички [[тъкани]] и органи на останалите органни системи. По този начин се осигурява [[Корелация|корелацията]] на функцията на органите на животните, както и интеграцията на органите в органните системи. Нервната тъкан осъществява адаптацията на организмите към постоянно изменящите се условия на външната среда. Функцията и се осъществява с помощта на [[ендокринна система|ендокринната система]], която под влияние на нервната участва в регулиране на функцията на органите и в направляването на тяхната взаимна връзка. В процеса на [[еволюция]]та всички отдели на нервната система са се усъвършенствали морфологично и функционално под влияние на многообразието на действащите фактори на [[околната среда]]. Налице е тенденция на съподчиненост между отделните структури на системата, изразяваща се в преразпределението на жизнените функции между различните отдели и нарастване на координиращата роля на висшите отдели. В съответствие с това се увеличава общата маса на [[Главен мозък|главния мозък]].

Нервната система се подразделя на две подсистеми - – [[централна нервна система|централна нервна система (ЦНС)]] и [[периферна нервна система|периферна нервна система (ПНС)]]. Първата е образувана от [[главен мозък|главния]] и [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]], а втората от ганглиите, [[Нерв|нервите]], нервните сплитове и нервните окончания. Нервните окончания са [[Сетива|сетивни органи]] и [[органели]], като [[окоЗрение|зрителния]], [[ухоСлух|слуховия]], [[Вкус (сетиво)|вкусовия]] и [[носОбоняние|обонятелния]], които допълнително се класифицират като [[Сетивнасетивна система]]. На клетъчно ниво нервната система се характеризира с наличието на специален вид [[клетка]], наречена [[неврон]] или „нервна клетка“. Невроните имат специални структури, които им позволяват да изпращат сигнали бързо и точно към други клетки. Те изпращат тези сигнали под формата на електрохимични вълни предавани по тънки влакна, наречени [[аксон]]и.

* '''мрежеста''' - – най-просто устроена. Тя е съставена от множество клетки разположени по цялото тяло и свързани по между си чрез израстъци. [[Медузи]]те, [[Хидри|хидрата]] и [[корали]]те имат мрежеста нервна система.

* '''ганглийна''' - – съставена е от нервни гангли и връзки по между им, чрез които се образуват нервни вериги. При някойнякои [[Червей|червеи]], при [[Ракообразни|раци]] и [[насекоми]]те ганглиите в предната част на тялото се разрастват и образуват по големи струпвания - – надглътъчни гангли, подглътъчни ганглии и коремна нервна верига.

* '''тръбеста''' - – характерна за [[Гръбначни животни|гръбначните животни]] и е най-сложно устроена. Тя има две части- – централна и периферна нервна система. Централната нервна системаЦНС включва главен и гръбначен мозък. При различните групи гръбначни животни частите на главният мозък са различно развити. Периферната нервна системаПНС е съставена от нерви и ганглии.

* [[Мешести]]те и [[гребенестиГребенести|гребенестите]]те животни са най-примитивните [[безгръбначни]], които притежават най-примитивната нервна система. При двата типа нисши животни представлява особена примитивна субепителна нервна мрежа, оплитаща тялото и съставена от разнообразни [[неврон]]иневрони (чувствителни и ганглиеви клетки), съединяващи се помежду с връзки (дифузна нервна система). Особено плътна е мрежата в областта на оралния и аборалния край на организма. Дразнението на една част от тялото бързо се приема и предава на цялото тяло изразяващо се в съкращение. То се проявява в съкращение на епително-мускулните клетки на етодермата[[Ектодерма|ектодермата]] с едновременното отпускане на клетките в ентодермата[[Ендодерма|ендодермата]]. При гребенестите най-голяма концентрация на нервни клетки има по редовете от гребенести пластинки и около устата.

* [[Немертини]]. Нервната система е образувана от окологлътъчен нервен пръстен. Този пръстен е начало на няколко нервни ствола, излизащи от него. Напред към предния край на тялото и устата тръгват шест къси нервни кордона, които по дължината си се съединяват посредством напречни полуовални комисури. Към задната част на тялото също тръгват шест нервни ствола. Два от тях са особено добре развити и се разполагат по дължината на гръбното и коремното удебеление на хиподермата. Задните нервни стволове също се свързват посредством напречни комисури. Гръбният нервен ствол инервира двете гръбно разположени мускулни ленти, а коремният - – двете коремни мускулни ленти.<ref name="Големански3">Големански 2003, стр. 120.</ref>.

* [[Прешленести червеи]]. При [[Многочетинести червеи|многочетинестите червеи]] и [[Малочетинести червеи|малочетинестите червеи]] нервната система е представенпредставена от чифт главен надглътъчен ганглий и чифт подглътъчен. Ганглиите се свързват с окологлътъчни конективи, а назад излиза чифтна коремна нервна верига с ганглии за всеки сегмент. При [[пиявици]]те няколко коремни ганглия се сливат в един общ по-голям.

* [[Онихофори]]. Нервната система е просто устроена. Представена е от триделен [[мозък]], разположен в главата, коремна нервна верига и множество периферни нервни разклонения за антените, очите, крайниците и вътрешните органи.

* [[Бодлокожи]]. При повечето от представителите е представена от нервен пръстен, разположен в дебелината на кожния епителии около устата. От него тръгват пет радиални нервни кордона. Това е ектоневралната нервна система. Над първия пръстен се намира втори образуващ хипоневралната система. На срещуположната гръбна страна се намира и трети пръстен, наречен аборален нервен пръстен. От него също излизат пет радиални кордона. При бодлокожите обаче липсват ганглии.

* [[Охлюви]]. Тялото се инервира от пет чифта нервни ганглии, свързани помежду си с нервни конективи. Над глътката са разположени чифт церебрални ганглии, които инервират главата и очите. В предната част на краката се намират т.нар. педални ганглии, инервиращи мускулатурата на крака. В средната част на крака и в близост до трупа се намират плевралните ганглии. Те инервират основно [[Мантия|мантията]]. След тях е четвъртият чифт наречен париетални ганглии. От тях излизат нервни връзки към дихателните органи и органите за химически усет. Под задното черво се намират висцералните ганглии, които инервират вътрешните органи. Едноименните ганглии са свързани помежду си с комисури, а разноименните с конективи.

* [[Паякообразни]]. Нервната система е добре развита и показва тенденция към концентрация на нервната маса. Основният нервен ганглий се намира в [[главъгръд]]аглавъгръда и по аналогия с по-висшите животни се нарича главен мозък. От него напред излизат нервни разклонения за очите и [[хелицери]]техелицерите. Назад по коремната страна преминава коремната нервна верига. Ганглиите по нея са с различен брой и от тях излизат нервни разклонения за сетивните четинки, вътрешните органи и краката. При [[сенокосци]]те, [[паяци]]те и [[кърлежи]]те ганглиите са обединени в един общ главогръден ганглий в резултат на концентрацията на нервната система.

При гръбначните животни се наблюдава концентрация на нервните клетки в областта на главата. Образува се главен мозък, а нервната верига назад е гръбначния мозък. Поради високата специализация на тъканта и нейната чувствителност на механични увреждания същата се помества в [[Череп|черепа]] на главата, а назад преминава в канал образуван от тялото на [[Прешлени|прешлените]], а отгоре се затваря от костна арка. Освен централна нервна система се образува и периферна.

==== [[Опашнохордови]] ====

Нервната система е представена от един ганглий, разположен между устата и [[Клоака|клоаката]]. От него излизат нерви към устния сифон и долните части на тялото.

==== [[Главохордови]] ====

При [[Хрущялни риби|хрущялните риби]] нервната система е добре развита. Предният мозък е с доста големи полукълба, а обонятелните му дялове са много добре развити. [[Междинен мозък|Междинният мозък]] е също уголемен с развита [[епифиза]], а зрителните му хълмове са добре изразени. [[Хипофиза]]та е също развита, а пред нея се намират зрителните нерви, които се кръстосват. [[Малък мозък|Малкият]] и [[Среден мозък|средният мозък]] координират движенията, тонуса и равновесието. Гръбначният мозък проявява известна автономност спрямо главния. При [[костни риби|костните риби]] относителният размер на мозъка е по-голям от този на хрущялните. Най-голямо развитие се наблюдава при средния мозък. Малкият мозък е също добре развит особено при силно подвижните видове.

При [[Земноводни|земноводните]] настъпва съществено изменение на [[главен мозък|главния мозък]] като най-добре е развит предния мозък. Състои се от две полукълба със самостоятелни празнини. По повърхността на полукълбата има струпвания на нервни клетки, наречени първичен мозъчен свод. От главния мозък излизат 10 чифта нерви. Междинният мозък е най-добре развит при жабите. Малкият мозък е слабо развит. [[Гръбначен мозък|Гръбначният мозък]] е също добре развит. При [[Опашати земноводни|опашатите земноводни]] достига до края на [[опашка]]та и има много разклонения. При [[безопашати земноводни|безопашатите]] е къс и от него излизат 10 чифта нерви. В областта на чифтните крайници има съответни издувания - – раменно и поясно. Симпатиковата нервна система, която инервира вътрешните органи е добре развита.

За разлика от [[риби]]те и [[амфибии]]те, при които главния мозък е от „ихтиопсиден тип“ при [[влечуги]]те той е от „зауропсиден“. Различават се пет части на главния мозък. Подобно на голяма част от гръбначните животни нервната система е представена от [[главен мозък|главен]] и [[гръбначен мозък]]. Главният мозък е разположен в черепната кутия. Отделните му части са почти еднакво развити. Характерна особеност е, че частите му не са разположени в права линия, а образуват лека чупка поради по-ниското разположение на [[Продълговат мозък|продълговатия мозък]]. Предният мозък преобладава над останалите дялове. Върху междинния мозък е разположен теменен орган, който изпълнява ролята на допълнителен фоторецептор. Гръбначният мозък е съставен от сиво и бяло вещество. [[Вегетативна нервна система|Вегетативната нервна система]] е добре развита.

Нервната система в основни линии е изградена като тази при [[бозайниците]]. Тя е много добре развита, като скоростта на нервните процеси е една от най-високите в животинския свят. Подразделя се на два големи дяла - – централна (соматична) и периферна (висцерална). Главният мозък също е от „зауропсиден тип“, добре развит и движенията са високо координирани. [[Мозъчна кора|Мозъчната кора]] е относително неразвита (без гънки). Наблюдава се сравнително увеличение на мозъчната маса към тялото. При птиците тя е от 0,7 до 5,8% от теглото на тялото. По-силно изразени са и гънките на мозъчната кора. От главния мозък най-добре развит е предния и малкия мозък поради необходимостта от точност при движение. От продълговатия мозък преди преминаването му в гръбначен излизат 10 чифта нерви. Гръбначният мозък има раменно и поясно удебеление.

[[Главен мозък|Главният мозък]] е сравнително по-добре устроен и относително по-голям от останалите гръбначни животни. Теглото не превишава това на гръбначния мозък 3 до 15 пъти (в сравнение съотношението при [[влечуги]]те е 1:1). Полукълбата на [[преден мозък|предния мозък]] са силно развити като покриват отгоре междинния и средния мозък. Повърхността им е набраздена, особено при висшите бозайници, което увеличава общата повърхност на кората..

Нервната система произлиза изцяло от [[ектодерма]]таектодермата. Още в ранните етапи на развитието на [[ембрион]]а при залагането на осовите [[орган]]иоргани в областта на бъдещия [[гръб]] се наблюдава активно делене и придвижване на нервни клетки като се формира ''нервна плочка''. Постепенно страничните &#768;и ръбове се издигат, а самата плочка потъва под общото ниво на останалата ектодерма. Така по цялата си дължина тя остава вгъната и по този начин се формира т.нар. ''нервна бразда''. В резултат на нарастването и продължаващото вгъване нервната бразда се затваря и се образува ''нервна тръба''. Заедно с [[морфогенеза]]та се развива и [[хистогенеза]]та на мозъчните заложби. От първоначалните ектодермални клетки се получават невробласти и глиобласти - – предшественици на нервните и глиевите клетки. Бялата мозъчна субстанция се образува едва когато се развият израстъците на невробластите и около тях се диференцират [[Шванова клетка|швановите клетки]], произвеждащи [[миелин]].

[[Главен мозък|Главният мозък]] се залага от предния все още незатворен край на нервната тръба. В тази си част тя има форма на нервна бразда. Наблюдава се постепенно разрастване и образуване на сравнително голямо нервно мехурче. Предната му част има кълбовидна форма и се обособява като преден дял - – архенцефалон. Задната е леко удължена и се означава като заден дял - – девтеренцефалон. На по-късен етап между тези два дяла се разраства и трети (междинен) - – мезенцефалон. На този етап от развитие мехурчетата получават и нови наименования. Предното е прозенцефалон, средното - – мезенцефалон, а задното - – ромбенцефалон. Трите отдела на предната част на нервната тръба са извити [[подкова|подковообразно]] като най-изпъкналата част е мезенцефалона. Задният отвор на нервната тръба се затваря напълно, а от предния отдел остава само малка част в областта на най-изпъкналата част на мезенцефалона. От прозенцефалона странично израстват две очни мехурчета. Това са първоначалните заложби на [[очи]]те, които растейки се отдалечават от прозенцефалона, но запазват връзката си с него. След този етап настъпва ново разделяне на мозъчните мехурчета. Прозенцефалонът се разделя на предно (теленцефалон) и задно (диенцефалон), мезенцефалонът не се променя, а ромбенцефалонът се разделя също на предно (метенцефалон) и задно (миеленцефалон). Така вече са налице всички части на главния мозък. От теленцефалона ще се формират двете големи полукълба, от диенцефалона - – [[Междинен мозък|междинният мозък]], от мезенцефалона - – [[Среден мозък|средният]], от метенцефалона - – [[Малък мозък|малкият]], а от миеленцефалона - – [[Продълговат мозък|продълговатият мозък]].

Отделните мозъчни заложби започват интензивно да нарастват. Между тях остава тънка еднослойна ектодерма, която се превръща в епедимна покривка. Нарича се ''lamina epithelialis''. Между заложбите на полукълбата и в областта на продълговатия мозък в нея се разрастват намиращите се в образуващата се обвивка кръвоносни съдове. Образуват се сплитове (''plexus chorioidei''), които издуват ''lamina epithelialis'' към камерите. От празнините на мозъчните мехурчета се получават съответните мозъчни камери и съответните свързващи ги ходове. Най-силно се разрастват заложбите на двете полукълба. Между тях се оформя надлъжна мозъчна цепка (''fissura longitudinalis''), която постепенно се изпълва със [[съединителна тъкан]] (''falx cerebri''). От стената на двете полукълба основно се формира мозъчната кора. Очертават се мозъчните бразди и гънки. Най-дълбоките бразди се превръщат в мозъчни цепки. Камерите в заложбите на големите полукълба нарастват и дават издувания в челния, тилния и слепоочния отдел.

Останалите две трети от нервната тръба се обособяват в [[гръбначен мозък]]. Тази част от тръбата се затваря напълно и придобива тръбовиден или странично сплеснат вид. Първоначално е еднослойно ектодермално образувание, което постепенно преминава в многослойно. По-интензивно нарастват страничните стени на заложбата. От ектодермалните клетки и в тази част се образуват [[невробласт]]иневробласти и [[глиобласт]]иглиобласти. Първоначално глиобластите са струпани около празнината на нервната тръба. Невробластите пък са периферно разположени като образуват т.нар. „мантийна зона“. От най-близко намиращите се до празнината глиобласти се обособяват епендимиобласти, които се подреждат в един слой и по-късно се диференцират в епендимни клетки. Така празнината на нервната тръба се превръща в централен канал на гръбначния мозък. Периферно от мантийната зона се разполагат глиобласти, обособяващи гранична зона - – ''membrana limitans''. В мантийната зона започва да се формира сивата мозъчна субстанция. Образуващите се израстъци на невробластите се разполагат в зоната на граничната мембрана и заедно с тези от главния мозък образуват заложбата на бялата мозъчна субстанция. В сивата маса се оформят групи нервни клетки, оформящи съответните нервни центрове.

[[Неврон|Нервните клетки]] са свързани по няколко във верижки. Първата клетка във верижката е много изменена. Само тя може да усеща дразнителите. Нарича се [[рецептор]]. Изграден е от специализирани образувания, разпръснати в целия организъм или събрани в специализирани сетивни органи, чрез които се възприемат промените във външната и вътрешна среда на организма. Рецепторите имат висока възбудимост. Могат да бъдат разположени по повърхността на тялото, във вътрешните органи и в [[Мускули|мускулите]], [[Сухожилие|сухожилията]] и [[Стави|ставите]]. Рецепторът предава сигнали за промяната на следващите клетки. Сигналите са като много слаб [[електричен ток]]. Последната нервна клетка от верижката е свързана с [[мускул]] или [[жлеза]], които приемат сигналите и изпълняват командата на нервната система. По този начин организмът отговаря на дразнителя. Този отговор се нарича [[рефлекс]]. Рефлексът стои в основата на взаимоотношенията на организма, както с външната среда така и между отделните органи и системи на тялото. Чрез рефлексите организмът се пренастройва спрямо различните условия на външната и на вътрешната среда. Анатомичният път, по който се осъществява рефлексът, се нарича [[рефлексна дъга]]. Състои се от рецептор, сетивен неврон, нервен център, двигателен неврон и реагиращ (изпълнителен) орган. Усилването и отслабването на функциите на едни органи води до изменение в дейността на други органи. Например при бягане се увеличава работата на скелетните [[мускули]], което повишава дейността на [[Сърце|сърцето]] и [[Дихателни органи|дихателните органи]], усилва потоотделянето и топлоотдаването. Това означава, че нервната система съгласува дейността на отделните органи, т.е. осигурява единството на организма.

* [[централнаЦентрална нервна система]]:

** [[главен мозък|главен мозък;]]

** [[гръбначен мозък|гръбначен мозък.]]

* [[перифернаПериферна нервна система]].

Разделянето на нервната система в зависимост от физиологични и анатомични особености се дължи най-вече на разликите в автономния и неволеви характер на някои [[рефлекс]]и с тези, които са подчинени на [[Воля|волята]] и изпълняват двигателната дейност на организма.

* [[Вегетативна нервна система]]. Това е тази част от нервната система, която основно регулира дейността на вътрешните органи и способства за поддържането на телесната [[хомеокиназа]]. Тази система инервира ендокринни и екзокринни жлези, както и вътрешните органи и гладката мускулатура на всички органи в организма. Тя определя сърдечната дейност, намалява и увеличава диаметъра на [[Артерии|артериите]] като така променя [[Кръвно налягане|кръвното налягане]] и честотата на [[Дишане|дишането]]. Въз основа на анатомични и физиологични различия вегетативната нервна система се подразделя на:

** [[Симпатикова нервна система]]. Този дял на вегетативната нервна система има свои предганглийни неврони в гръбначния мозък, които излизат от първия гръден до втори или трети поясен прешлен. Тази анатомична особеност показва че имат къс предганглиен [[аксон]] и дълъг следганглиен.

** [[Парасимпатикова нервна система]]. Нервите на парасимпатиковия дял излизат като главномозъчни или гръбначномозъчни нерви. Първите влизат в състава на няколко главномозъчни нерви - – III, VII, IX и X, а вторите от първия до петия поясен прешлен. Десетият главномозъчен нерв ([[n.vagus]]) осигурява парасимпатикова инервация на гръдните и коремните органи. Около 80% от всички предганглийни влакна на парасимпатиковата нервна система влизат в състава на вагусовия нерв. Предганглийните парасимпатикови нерви имат дълъг [[аксон]] и къс следганглиен.

Централната нервна система е защитена от наличието на няколко физични и химични бариерни механизми. Физическото отделяне на [[главен мозък|главния]] и [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]] с менингиални мембрани и защитата им от твърдите кости на [[череп]]ачерепа и [[прешлен]]итепрешлените е вариант на механична защита. Химически, главният и гръбначният мозък са изолирани от така наречената [[кръвно-мозъчна бариера]], осигуряваща защита от повечето високомолекулни съединения и [[вирус]]и, циркулиращи в [[кръвообръщение]]то. Въпреки това, при пробив в кръвно-мозъчната бариера, последиците могат да са изключително тежки.

Самите заболявания на нервната система са няколко вида [[невроза|неврози]], [[менингит]], болести на периферните нерви ([[неврит]]иневрити), черепно-мозъчни травми.

* Германов, А. "Приложна„Приложна зоология"зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3

* Гигов, Ц. "Анатомия„Анатомия на домашните птици"птици“, второ издание, Земиздат 1985 г.