Правителство на Васил Радославов 3: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
През първата половина на 1915 г. военните действия в Европа се водят с променлив успех. Тежките сражения изтощават воюващите страни и те активно търсят нови съюзници, чрез които да постигнат бърза победа. Особен интерес и за двата блока представлява България с нейното важно стратегическо местоположение и мощна [[армия]]. Включването ѝ във войната на страната на Антантата би довело до изолирането, бързата капитулация на Турция и контрол на [[Дарданели]]те. Оставени сами, Германия и Австро-Унгария едва ли биха могли да удържат натиска на Антантата по-дълго. Включването на България във войната на страната на Германия би довело до капитулация на [[Сърбия]], обединяването на териториите и армиите на държавите от Централните сили и евентуално до присъединяването към тях на „колебаещите“ се [[Гърция]] и [[Румъния]] и др.<ref name="Encyclopedy"/>
През лятото на 1915 г. [[Преговори на България с Антантата и Централните сили|натискът върху България]] за участието ѝ във войната се засилва. Съглашението предлага на България да нападне Турция и да окупира Източна Тракия до линията [[Мидия - Енос]]. Едновременно с това се гарантира връщането след войната и на други български земи – т.нар. безспорна зона, обхващаща голяма част от [[Македония]]. Германия обещава на България цяла Македония и част от Източна Тракия. На [[6 септември]] [[1915]] г. между българското правителство и [[Високата порта]] е подписана спогодба. Към Царството са присъединени около 2 000 квадратни километра по долината на река [[Марица]]. Същия ден е подписана и тайна спогодба между България и Гермния за съвместни военни действия срещу Сърбия. След разгрома ѝ цяла Сръбска Македония (спорна и безспорна част) и „Сръбската територия, находяща се на изток от следната линия, а именно: река [[Морава]] с изходна точка [[Дунав]] до мястото, където се съединяват двата притока [[Южна Морава|Българска Морава]] и [[Голийска Моравица|Сръбска Морава]], от тоя пункт линията следва водораздела на тия два притока, минава през гребена на Черногорието, пресича прохода [[Качаник]], възкачва се до гребените на [[Шар|Шар планина]], където достига границите на [[Велика България (политическа концепция)|Санстефанска България]]...“, трябва да се присъедини към България<ref name="Encyclopedy"/>.
[[Картинка:Manifest-Bulgarian-First-World-War.jpg|мини|180px|Манифест на цар Фердинанд I за обявяване на война на Сърбия]]
Без да преценят правилно съотношението на силите между двата воюващи блока, българското правителство и цар [[Фердинанд I]] включват [[България в Първата световна война|България във войната]] на страната на Централните сили. Голяма роля при вземането на това решение изиграват както предложението на Германия за национално обединение, така и неуспехите на войските на Антантата при [[Галиполска операция|десанта на Дарданелите]]. Опитите на опозицията ([[Народна партия|Народна]], [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолиберална]], [[БЗНС]] и [[БРСДП (т.с.)]]) да отклонят България от съюза ѝ с Централните сили завършват без успех. Водачът на Българския земеделски народен съюз [[Александър Стамболийски]] е осъден за обида на [[монарх]]а на доживотен затвор. На 23 декември с.г. правителството на д-р Радославов обявява [[мобилизация]]. От армията са освободени офицерите русофили и завършва превъоръжаването ѝ с германско оръжие. На 14 октомври с.г. цар Фердинанд I издава [[манифест]], с който обявява война на Сърбия. Българските войски навлизат в Македония и по долините на реките [[Тимок]] и [[Нишава]], разгромявайки сръбската армия. Заплашена от обкръжение, тя започва мъчително отстъпление през албанските планини, изоставяйки бойната си техника. Оцелелите сръбски войници, достигайки [[Адриатическо море|Адриатическото крайбрежие]], са натоварени на италиански кораби и прехвърлени на остров [[Корфу]]<ref name="Encyclopedy"/>.
Непосредствено след като българските войски започват настъпление в Македония, от Гърция в областта навлизат съглашенските войски. Към тях се присъединява реорганизираната и превъоръжена сръбска армия, прехвърлена от остров Корфу. В
На 28 август 1916 г. Румъния, окуражена от руското настъпление на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]], обявява война на Австро-Унгария. Три дни по-късно българските войски започват настъпление в [[Южна Добруджа]], освобождавайки [[Бой при Добрич|Добрич]] и смятаната от западни военни специалисти за непревземаема [[Тутраканска битка|крепост Тутракан]]. През декември с.г. те достигат делтата на Дунав, а форсиралата месец преди това реката [[Трета армия]] влиза заедно с германски и австро-унгарски войски в [[Букурещ]]. Румъня обявява [[капитулация]]. На 2 декември с.г. между България и Германия е сключено споразумение, съгласно което Южна Добруджа преминава под смесено българо-германско управление, а Северна Добруджа (линията [[Черна вода]]–[[Кюстенджа]]) трябва да остане като етапна база на [[Трета армия|Трета българска армия]]<ref name="Encyclopedy"/>.
| |||