Уикипедия

Винище: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м област с малка буква
Редакция без резюме
Ред 10:
 
'''Вѝнище''' (на местния диалект: ''Виньище'') е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Монтана]], [[област Монтана]], на 16 км от гр. [[Монтана]] в посока [[Видин]] близо до път [[Е 79]].
[[Картинкафайл:Vinishte-locality-Kamiko-Craig72.jpg|мини|leftляво|250п|Местността „Камико“Камико]]▼
 
== География ==
ВинищеСелото се намира в [[предбалкан]]ската област на север от [[Стара планина]], на около 300 м надморска височина. Протичащата през селото безименна река (наречена „Бара“) се влива в река [[Цибрица]]. В землището на селото се намира интересно скално образувание, наречено „Камико“.▼
 
▲[[Картинка:Vinishte-locality-Kamiko-Craig72.jpg|мини|left|Местността „Камико“]]
▲Винище се намира в [[предбалкан]]ската област на север от [[Стара планина]], на около 300 м надморска височина. Протичащата през селото безименна река (наречена „Бара“) се влива в река [[Цибрица]]. В землището на селото се намира интересно скално образувание, наречено „Камико“.
{{Br}}
== История ==
Територията, където е разположено село Винище, се намира от [[29]] г. в пределите на римската провинция [[Горна Мизия]], близо до границата с [[Долна Мизия]] (р. Цибрица). Селото се споменава за първи път със собственото си име в османски регистри от [[1450]] г., като името произлиза от факта, че районът благоприятства [[лозарство]]то и [[винарство]]то. По време на [[Османска империя|османското]] владичество [[турци]] в селото не са се заселвали. Поради малкия брой [[ислям|мюсюлманско]] население в Северозападна България (практически само в градовете [[Видин]], [[Лом]], [[Берковица]] и [[Кутловица]]) и планинския характер на местността османската власт има слаба подкрепа, което дава възможност за чести обири на преминаващите по маршрута Видин-София пратки със събрани данъци.
 
През [[1688]] г. населението на Винище взема активно участие в [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]], започнало след превземането на Белград от [[Австрия|австрийците]] на [[6 септември]] 1688 г. В края на септември в местността Жеравица между Кутловица (сега [[Монтана]]) и Винище, се провежда решителната битка между въстаниците и войската на граф [[Емерих Текели]], в която българските сили претърпяват поражение. По време на разгрома на въстанието е унищожено неизвестно село, намиращо се в местността между Винище и Камена Рикса. Смята се, че част от населението на Винище след разгрома на въстанието се заселва във Видин, Враца, Медковец и в Ломско.
 
Около [[1850]] г. по силата на договор между [[Русия|руския]] император и турския султан в България, включително северозападната част, се заселват мюсюлмани от Руската империя, които местното население нарича „татари“. Част от тях се опитват да се заселят в близост до Винище, но само за няколко години те изчезват напълно — отчасти поради непоносимост към [[климат]]а, отчасти поради враждебното отношение от страна на християнското население.
 
През [[19 век]] на два или три2-3 пъти през областта преминава [[чума|чумна]] [[епидемия]]. Спомен от това време е местността Бранище, където били погребвани мъртвите. Вероятно също поради епидемиите селото се е премествало поне два пъти, последното известно място е било на около 2 км на север от сегашното му разположение, в сегашната местност "Онаа бара".
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Винище е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.</ref>. През [[1923]] г. местното население взема участие в [[Септемврийското въстание]]. Дадени жертви няма.
 
От [[1960-те]] год. се наблюдава постоянна тенденция към обезлюдяване на селото, като само за последните 20 години броят на жителите му е намалял 2 пъти. Към 2013 година в селото има детска градина с 28 деца, разходите за която се поемат от германския предприемач Кирил Маринов, родом от селото. В селото няма функциониращо училище, учениците се превозват с автобуси до Монтана.▼
През [[1923]] г. местното население взема участие в [[Септемврийско въстание|септемврийските събития]]. Дадени жертви няма.
 
▲От [[1960-те]] се наблюдава постоянна тенденция към обезлюдяване на селото, като само за последните 20 години броят на жителите му е намалял 2 пъти. Към 2013 година в селото има детска градина с 28 деца, разходите за която се поемат от германския предприемач Кирил Маринов, родом от селото. В селото няма функциониращо училище, учениците се превозват с автобуси до Монтана.
 
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
== Култура ==
== Културни забележителности ==
[[Картинкафайл:Vinishte-church-Craig72.jpg|thumb|rightмини|Църквата Св„Св. Йоан КръстителКръстител“]]
Църквата Св„Св. Йоан КръстителКръстител“ в с. Винище е построена през първата половина на [[19 век]]. Въпреки скромната си [[архитектура]], иконите от [[иконостас]]ът /възрожденска школа/ се отличават с висока художествена стойност. Според д-р [[Иванка Гергова]] иконите са дело на [[Банско|банския]] зограф [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]] /(оригиналите на иконите се съхраняват в худ.художествената галерия на гр. Берковица/). След 1950-те църквата не се използва, заради тогавашната власт и е разграбена. През 2004/-2005 г. е направен основен ремонт, изгражда се нова камбанария, която се свързва с църквата от към централния западен вход. Цялата църква е изографисана от зограф [[Мартин Маринов]] и неговите ученици в същия период.
 
== Население и етнография ==
[[Картинкафайл:Vinishte-obrok-1.jpg|мини|дясно|Оброчен камък Винище]]
[[Картинкафайл:Vinishte-obrok-2.jpg|мини|дясно|Оброчен камък Винище - (възстановка)]]
 
Населението на Винище е православно, в етнографско и диалектно отношение спада към западнобългарската група. До началото на 20-ти век в обществената организация са били определящи т.нар [[Задруга|задруги]]. До скоро запазени са много старинни обичаи, като обичая „[[курбан]]“, представляващ родова сбирка на специално избрано място, посветена на деня на определен светец. На снимката вляво се вижда каменен кръст (наречен [[оброк]]), обозначаващ такова култово място, принадлежащ на един от родовете в селото. Намерен е в местността „Камико“, близо до разцепен от мълния на две многовековен дъб. Надписът на него гласи „ Св. Костадин, лето от Христа 1804“. Подобен избор на [[капище|светилище]] е известен от [[Славянска религия|старославянските религиозни обичаи]].
Line 64 ⟶ 61:
* [http://www.youtube.com/watch?v=7DO--5qJkQM Клип за църквата "Св.Йоан Кръстител"]
* [http://www.kroraina.com/knigi/chipr/chipr_1.html Чипровското въстание]
{{Община Монтана}}▼
 
 
▲{{Община Монтана}}
[[Категория:Села в област Монтана]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Винище“.