Велик глад в Русия (1601 – 1603)

Великият глад в Русия в годините 1601-1603 обхваща по-голямата част от европейската територия на Руското царство по време управлението на цар Борис Годунов.

Според някои летописи, заради изграждането от Борис Годунов на най-високата сграда в Русия - църквата на Иван Велики е преживял глада руския народ. .

За разлика от случаите на масов глад в Европа през средновековието, причините за масовия руски глад се коренят в няколко разнородни фактори. От една страна това е слабата земеделска реколта през 1601 г.; от друга - изригването на вулкана Уайнапутина в Перу на 19 февруари 1600 г., което води след себе си до натрупването на огромно количество пепел в атмосферата и е една от причините за започналия така наречен малък ледников период. Някои изследователи не изключват сред причините за феномена и социални фактори, предхождащи полската интервенция в Русия.

В крайна сметка, великият глад в Русия води след себе си до т.нар. смутно време. Някои анализатори сочат сред причините за масовия глад отпочнатите крупни държавни мероприятия в Русия още от времето на цар Иван Грозни и довършвани от цар Борис Годунов - като изграждането на най-високата сграда в Русия и т.н.

Само в Москва, пряко или непряко, от глад по това време умират най-малко 127 хиляди души. Много хора стават косвено жертви на заболявания и епидемии от холера в рамките на тези две години. Според някои оценки, 10 милиона руснаци са преки или косвени жертви на глада.

През тези две години са отбелязани случаи на канибализъм, както и на задоволяване на глада с оборски тор.

Косвено, гладът става причина за избухването на селски въстания в Русия, водейки след себе си до тежки последици върху демографското развитие на Европейска Русия, тъй като много хора се изселват към слабонаселените южни и източни райони на страната - долното течение на Дон, Волга, както и в Западен Сибир.