Шарнхорст (линеен кораб, 1936): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 105x тире, 27x кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 238:
В 12<sup>23</sup>ч. „Норфолк“ е уцелен 2 пъти. Първият снаряд изважда от строя радара, а вторият – кула „Х“, чиито погреб се налага да бъде наводнен. Минута след това и трите британски крайцера откриват огън по „Шарнхорст“ от 10 000 метра ("''Норфолк“ стреля само с кула „В“, която дава 4 залпа по старите данни и после прекратява огъня – радара не може да се използва). Ескадрените миноносци също се включват в битката от разстояние 6 400 метра. Немския крайцер отговаря със стрелба по всички английски кораби. „Шефилд“ също е ударен и палубата е засипана от големи осколки. В 12<sup>41</sup>ч. контраадмирал Бей решава да избегне неприятния сблъсък, въпреки, че започва да надделява – неговата цел е конвоя. Той изменя курса и започва да се отдалечава, сподирян още 6 минути от несполучливата стрелба на британските миноносци. В 12<sup>50</sup>ч. „Шарнхорст“ вече поема на юг по курс 138°, очевидно възнамерявайки да се прибере в базата си. Немските миноносци, продължаващи да търсят конвоя (около 13<sup>00</sup>ч. те се разминават само на 15 000 метра от него), в 13<sup>43</sup>ч. също получават заповед от Бей да се прибират в Норвегия. На следващия ден, в 10<sup>00</sup>ч. те влизат в Каафиорд. Отсъствието им във финалната фаза на боя е решаващо – те биха могли да откриват своевременно противника, да отразяват торпедни атаки, а и самите те са заплаха със своите 150-мм оръдия и по 8 торпедни апарата. Липсата на тактическо взаимодействие с миноносците се оказва фатална за „Шарнхорст''".
 
На борда на немския крайцер контраадмаралът смята, че няма да има повече неприятности с англичаните. На екипажа е сервиран обяд, но бойната готовност се запазва. Кърмовият радар е изключен, за да не издава местонахождението им. В 15<sup>25</sup>ч. Бей изпраща радиограма до щаба на групата с предполагаемото време на завръщане в базата. Той не знае, че отива направо към ''Съединение 2'', направлявано по радиото от крайцерите на Бърнет, които следват немския крайцер в продължение на 3 часа. Въпреки, че „Норфолк“ и „Шефилд“ изостават (първия намалява скоростта заради пожар, а на втория се чупи [[кронщейнкронщайн]]а на левия вътрешен вал), „Белфаст“ успява да поддържа скорост от 30 възела, следвайки „Шарнхорст“ с радара си от разстояние 75 [[кабелт]]а (при видимост 70).
 
В 16<sup>17</sup>ч. радарът на „Йоркски херцог“ открива немския кораб от разстояние 41 500 метра. Дистанцията бързо намалява и в 16<sup>32</sup>ч. новия артилерийски радар тип 284 на английския кораб прихваща целта от разстояние 27 200 метра. След 11 минути адмирал Фрейзър праща съобщение на „Белфаст“ да освети немците, а на своите миноносци – да са готови за торпедна атака. „Йоркски херцог“ и „Ямайка“ обръщат по пеленг 80°, за да могат да използват и кърмовите си кули. Така английският линеен кораб насочва всичките си оръдия от главния калибър (десет 356-милиметрови) срещу „Шарнхорст“.