Вихрен Чернокожев: Разлика между версии

| работил-в = Институт за литература при [[БАН]]

Роден е на [[5 юли]] [[1951]] г. в [[Пловдив]]. ДоцКандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тема Димитър „Подвързачов – жизнен и творчески път“ (1980). д-рДоцент в Института за литература при [[БАН]]. Зам.-директор на Института за литература (2000-2012). Ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ в Института за литература (2002-2012). Член на Сдружение на българските писатели. Един от малцината изследователи на българския литературен хумор и сатира.

Автор на проекта „Антитоталитарната литература“ и на проекта за издателска поредица „Другата българска литература на ХХ век“ в Института за литература при БАН. Автор на проекта „Идентичност и асимилация. „Възродителният процес“ през 1970-те -– 1980-те години на ХХ в. в литературата на мюсюлманските общности“ -– съвм. с проф. д-р Зейнеп Зафер от Анкарския университет.

* „Българският смях“ (1994) —– отличена с Национална награда „Райко Алексиев“

* „Антология на българския смях“ (1995) —– заедно с Росица Чернокожева

* „Българска литературна критика“. Т.1, В. Търново (2000) -– заедно с Росица Чернокожева

* (заедно с [[Божидар Кунчев]] и [[Едвин Сугарев]]) на сборника „Антитоталитарната литература“ (2009).,

* (заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет) на антологията "Когато„Когато ми отнеха името. "Възродителният„Възродителният процес"процес“ през 70-те -– 80-те години ва ХХ век в литературата на мюсюлманските общности"общности“ (2015).