Екатерина Комнина: Разлика между версии

82. А аз веднага започнах да се кълна, че никога не съм мислил такова нещо, и попитах императора, който лежеше, откъде му беше дошло това намерение. Той каза: „Ами тя, придържайки се към женския си нрав (точно така каза той), ни пречи, когато замисляме най-доброто и обвинява повече другите, отколкото мен за решението ми.“ – „Да, каза тя. И ако би се отметнал, което искам и желая, хайде, аз приемам върху себе си всичките ти грехове. Аз ще се застъпя за теб пред съдника Бог за всички прегрешения, които си направил. Нека бъдеш оневинен за делата си, а мен би ми било приятно дори червеи да ме изядат, гъст мрак да ме покрие и огън да ме изгори. И сега няма ли да се смилиш над самотата ни? Каква душа имаш ти, за да си отидеш от двореца и да оставиш на мен най-непоносимото вдовство, а на дъщеря си най-тежкото сирачество? И за нас това няма да бъде всичко, а ще последва и по-лошо. Ръце, едва ли човеколюбиви, ще ни отведат на далечно заточение. А може би ще ни определят и по-тежка съдба, и някой човек, който не знае милост, ще гледа как се мъчат най-близките ти същества. Ти ще преживееш промяната в живота си или ще си отидеш вероятно щастлив , докато за нас ще остане живот, по-горчив от смъртта.“

 

 

За свой наследник Исак Комнин посочва [[Константин X Дука|Константин Дука]], при чието управение Екатерина продължила да се ползва с почестите, полагащи се на една августа, за което свидетелстват две по-късни писма – послания на Михаил Псел до Екатерина.