Марс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 94.190.250.113 (б.), към версия на Érico |
|||
Ред 51:
| метан = 10,5 млрд<sup>−1</sup>
}}
{{към пояснение|Марс|Марс (пояснение)}}
'''Марс''' е четвъртата [[планета]] от [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя носи името на бога на войната от [[римска митология|римската митология]] [[Марс (бог)|Марс]] поради факта, че изглежда червена на нощното небе. По тази причина е наричана още „Червената планета“. Марс има два [[естествен спътник|естествени спътника]]: [[Фобос (спътник)|Фобос]] и [[Деймос (спътник)|Деймос]], които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата [[астероид]]и. Символът на планетата е стилизирано изображение на [[щит]]а и [[копие]]то на Марс (♂).
Марс е [[земеподобна планета]] с рядка [[атмосфера]] и повърхност, едновременно напомняща за [[ударен кратер|ударните кратери]] на [[Луна]]та и за [[вулкан]]ите, [[пустиня|пустините]], долините и полярните шапки на [[Земя]]та. На Марс се намира най-високият връх в Слънчевата система – [[Олимп (Марс)|Олимп]]. В допълнение към географските му особености е и [[период на завъртане|периодът на завъртане]] и [[сезон]]ните цикли, които са много подобни на Земните.
След първото прелитане край планетата, направено от [[Маринър 4]] през 1965 г., се предполага, че на повърхността на Марс има [[вода]], а през септември 2015 [[НАСА]] обявява, че разполага с доказателства за това. От всички земеподобни планети, Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот.
В момента около планетата обикалят три космически апарата: [[Марс Одисей]], [[Марс експрес]] и [[Марс Риконисънс Орбитър]]. Това е повече от всяка друга планета в Слънчевата система, с изключение на Земята. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата [[Марс експлорейшън ровър]] (''[[Спирит (марсоход)|Спирит]]'' и ''[[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]]''), както и по-новия апарат ''[[Кюриосити]]''. Откритията направени от тези апарати и от изпратените преди говорят, че на планетата някога е имало водна покривка. Наблюденията сочат, че има малки гейзероподобни потоци, които нарязват повърхността.<ref name="marswater">{{cite web| publisher=NASA/JPL| date=December 6, 2006| url=http://www.nasa.gov/mission_pages/mars/news/mgs-20061206.html| title=NASA Images Suggest Water Still Flows in Brief Spurts on Mars |accessdate=[[9 март]] [[2008]]}} </ref> Наблюдения, направени от апарата на НАСА Марс глобъл сървейър, дават доказателства, че части от южната полярна шапка са намалели.<ref>{{cite web| publisher=NASA |date=September 20, 2005 |author=Webster, G.; Beasley, D.| title=Orbiter's Long Life Helps Scientists Track Changes on Mars |url=http://mpfwww.jpl.nasa.gov/mgs/newsroom/20050920a.html| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</ref>
== Физически характеристики ==
Диаметърът на Марс е почти двойно по-малък от този на Земята. Той е по-малко плътен от нея, притежава едва 15% от обема на Земята и само около 11% от нейната [[Маса (величина)|маса]]. Общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните [[континент]]и, а масата му е 10 пъти по-малка от земната.<ref name="nssdc">{{cite web|author=David R. Williams|title=Mars Fact Sheet|work=National Space Science Data Center|publisher=NASA|date=September 1, 2004|url=http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/marsfact.html|accessdate=[[24 юни]] [[2006]]}}</ref> Докато Марс е по-голям и масивен от Меркурий, Меркурий е по-плътен. В резултат на това двете планети имат почти еднакво гравитационно притегляне на повърхността си – това на Марс е по-силно с малко под 1%. Червеникаво-кафявият цвят на планетата се дължи на наличието на [[железен оксид (III)]] или по-познат като [[хематит]] или ръжда.<ref name="rust">{{cite web|last=Peplow|first=Mark|title=How Mars got its rust|work=BioEd Online|publisher=MacMillan Publishers Ltd.|url=http://www.bioedonline.org/news/news-print.cfm?art=953|accessdate=25 октомври 2012}}</ref> Също така може да изглежда карамелен,<ref name="ismars" /> както и други подобни цветове като златист, оранжев, светлокафяв, заленикав, според зависимост от състава на минералите по повърхността на планетата.<ref name="ismars">[http://mars.jpl.nasa.gov/msl/multimedia/videos/index.cfm?v=29&a=2 NASA – ''Mars in a Minute: Is Mars Really Red?''] ([http://mars.jpl.nasa.gov/multimedia/videos/movies/miam20111110/miam20111110.pdf Transcript])</ref> Денят на Марс е с продължителност, близка до тази на земния – 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди.
=== Атмосфера ===
{{основна|Атмосфера на Марс}}
[[Файл:Mars.jpg|мини|left|200px|Марс с видими [[полярна шапка|полярни шапки]]]]
Атмосферата на Марс е изключително рядка: повърхностното ѝ налягане е едва 750 [[Паскал (единица)|Pa]] (0,75% или 133 пъти по-малко от това на земното [[морско равнище]]). Тя се състои от 95% [[въглероден диоксид]], 3% [[азот]], 1,6% [[аргон]] и следи от [[кислород]] и [[вода]]. През 2003 г. по време на наблюдения от Земята е открит и [[метан]] – потвърдено през март 2004 г. от апарата [[Марс Експрес]].
Метанът е нестабилен газ. Разгражда се под действието на слънчевото лъчение и някои химически вещества. Поради това наличието му сочи, че съществува или в недалечното минало е имало механизъм за неговото отделяне, вероятно намиращ се на повърхността на планетата. Засега се счита, че газът е с [[вулкан]]ичен произход или е попаднал на повърхността вследствие от сблъсъци с [[комета|комети]]. Учените не изключват възможността той да е продукт на жизнената дейност на [[метаногенен организъм|метаногенни организми]], но за това няма достатъчно доказателства. Метанът е разпределен неравномерно в атмосферата под формата на облаци, което показва, че бива сравнително бързо разграждан и отделян. Планират се допълнителни изследвания с цел доказване произхода на метана чрез „съпътстващи газове“: [[етан]] в случай на биологични дейности и [[серен диоксид]], сочещ вулканизъм.
За атмосферата на Марс е характерна циркулация на водните пари от единия полюс до другия в зависимост от сезоните на планетата. Тя поражда типично земни атмосферни явления като [[скреж]] и [[переста облачност]] (вижте [http://marsrovers.jpl.nasa.gov/gallery/press/opportunity/20041213a/merb_sol290_clouds-B313R1_br.jpg тук] за снимки на скреж направени от марсохода [[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]] през 2004 г.)<ref name="clouds">{{cite news| date=Dec. 13, 2004| title=Mars Rovers Spot Water-Clue Mineral, Frost, Clouds| url=http://marsrovers.jpl.nasa.gov/gallery/press/opportunity/20041213a.html| publisher=NASA| accessdate=2006}}</ref>
=== Геология ===
{{основна|Геология на Марс}}
[[Картинка:nasa_mars_opportunity_rock_water_150_eng_02mar04.jpg|thumb|left|200px|Микроскопични скални форми, показващи предишно наличие на вода, снимани от [[марсоход]]а ''Опъртюнити'']]
Наблюдения на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Марс, извършени от апарата [[Марс глобъл сървейър]], сочат, че част от [[кора (геология)|кората]] на планетата е магнетизирана на ивици с променлива полярност, широки около 150 km и дълги около 1000 km по начин, подобен на земните океански дъна. Според [http://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA02008 теория], публикувана през [[1999]] г., тези ивици показват наличието на [[активна геология]] в миналото на Марс. Ако тя е правилна, това би направило възможно съществуването на атмосфера от земен тип чрез осъществяване на [[въглероден кръговрат|въглеродния кръговрат]] и би потвърдило наличието на силно магнитно поле, защитаващо атмосферата от [[космическо лъчение|космическите]] и [[слънчев вятър|слънчевите]] лъчения.<ref name="plates">{{cite web| last=Goddard Space Flight Center| title=New Map Provides More Evidence Mars Once Like Earth| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/news/topstory/2005/mgs_plates.html| accessdate=2006}}</ref> Дебелината на кората на Марс е около 50 km, а на места достига до 125 km.<ref>{{cite news |autho=Dave Jacqué| url=http://www.anl.gov/Media_Center/News/2003/030926mars.htm| title=APS X-rays reveal secrets of Mars' core| publisher=Argonne National Laboratory| date=2003-09-26| accessdate=2006-07-01| language=English}}</ref> За сравнение дебелината на кората на Земята е 40 km.
Сред най-интересните находки на [[марсоход]]а ''Опъртюнити'' са [[хематит]]ите на повърхността на планетата: сферични тела с размери от няколко милиметра, намиращи се в областта [[Меридианна равнина|Меридианната равнина]]. За тях се счита, че са се формирали на дъното на древните океани преди милиарди години. Открити са и минерали, съдържащи съединения на [[сяра]], [[желязо]] и [[бром]]. Все по-широко прието в научните среди е схващането, че в миналото в областта Меридианната равнина е имало вода, която се е просмуквала в повърхностните слоеве на кората. Следователно на Марс е имало благоприятни условия поне за известно време за появата и развитието на [[живот]]. Марсоходът ''Спирит'' от друга страна също открива наличие на минерали, чието формиране може да се обясни само с наличието на течна вода.
[[Картинка:Mars NPArea-PIA00161.jpg|мини|left|200px|Район на северния полюс със снежна шапка. (НАСА/JPL – Калифорнийски технологичен институт)]]
През [[1996]] г. група изследователи на метеорита [[ALH84001]], за който се счита, че произхожда от повърхността на Марс, изнесоха доклад, в който се описват приличащи на микро[[вкаменелост]]и структури, образувани вследствие на жизнена дейност. Оценките на доклада обаче са противоречиви и сред научните среди липсва консенсус относно интерпретацията на резултатите.
=== Топография ===
Топографията на северното и южното полукълбо на Марс се различава значително. В северното полукълбо преобладават [[равнина (география)|равнини]], оформени под въздействието на потоци от [[лава]], а в южното – високи плата, покрити с [[астероид]]ни [[Ударен кратер|кратер]]и. Гледани от [[Земя (планета)|Земята]], северните равнини на планетата са покрити с марсиански прах и изглеждат бледи. За разлика от тях червените планини и плата на юг са наситени с [[железен оксид]], придаващ характерния им цвят. В миналото за тях се е смятало, че са [[континент]]и и са им дадени подходящи за целта имена, като [[Арабия Тера]] („Арабска Земя“) и [[Амазонис Планиция]] („Амазонска равнина“). За тъмните райони от повърхността като [[Маре Еритреум]], [[Маре Сиренум]] и [[Ауроре Синус]] се е смятало, че са [[море]]та. Най-тъмната част от повърхността на планетата, гледана от Земята, е [[Сиртис Майор]].<ref>{{cite web| author=Frommert, H.; Kronberg, C.| url=http://www.seds.org/messier/xtra/Bios/huygens.html| title=Christiaan Huygens|accessdate=11 март 2008}}</ref>
[[Картинка:MarsTopoMap-PIA02031 modest.jpg|мини|left|400px|Топографска карта на повърхността на Марс (НАСА/JPL – Калифорнийски технологичен институт). Виждат се вулканите на платото Тарсис на запад от [[Олимп (Марс)|планината Олимп]], „Долината на Маринър“ на изток от „платото Тарсис“ и „Гръцкия басейн“ в южното покукълбо.]]
[[Полярна шапка|Полярните шапки]] на Марс съдържат замръзнала [[вода]] и [[въглероден диоксид]]. Диоксидът е под формата на [[сух лед]] и се топи през марсианското лято, разкривайки повърхността на планетата. Замръзва отново през марсианската зима. На Марс е разположен най-високият [[вулкан]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]] – щитовидният [[Олимп (Марс)|Олимп ]], висок 27 km. Вулканът е неактивен, намира се в обширната равнина [[Тарсис равнина|Тарсис]], която съдържа няколко други вулкана (виж [[списък на вулкани на Марс]]). На Марс се намира и най-големият [[каньон]] в Слънчевата система – ''Валес Маринерис'' ([[Долина на Маринър|„Долината на Маринър“]]). Той е дълъг около 4 000 km и дълбок 7 km. Повърхността на планетата е осеяна с множество метеоритни кратери, най-големият от които е ''[[Хелас Планиция]]'' с покривка от светлочервен пясък (виж [[списък на кратери на Марс]]).
Работната група по планетарна номенклатура към [[Международен астрономически съюз|Международния астрономически съюз]] определя именуването на обектите по повърхността на Марс.
Тъй като Марс няма морета и океани, дефиниращи [[морско равнище|морското равнище]], както на Земята, за височина 0 m се приема равнището, отговарящо на налягане от 610,5 [[Паскал (единица)|Pa]] (6,105 [[бар (единица)|mbar]]) (0,6% от налягането на земното морско равнище) при температура от 273,01 [[келвин|K]] (температура на [[тройна точка|тройната точка]] на [[вода]]та).<ref>{{cite web | url=http://library.thinkquest.org/04oct/00843/mars_eng.html| title= Топография | work=Think Quest| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</ref> За [[нулев меридиан]] на Марс е избран меридианът, преминаващ през малкия кратер [[Аири-0]], намиращ се в [[Меридианен залив|Меридианния залив]].
{{Br}}
{{панорама|MarsPanoramaa.jpg|1000px|Панорамна гледка в почти реални цветове към повърхността на Марс. Заснета е от марсохода Спирит.}}
=== Канали ===
В миналото, поради убедеността си, че на Марс има живот, някои астрономи създават карти на повърхността му, на които отбелязват множество „канали“ – линейни структури, за които се е смятало, че са плод на марсианска [[цивилизация]]. За картографирането на каналите допринася американският астроном [[Пърсивал Ловел]], който също предполага, че промяната в облика на дадени части от повърхността на планетата е следствие от наличието на [[растение|растения]] – източник на вдъхновение за поколения [[писател]]и-[[научна фантастика|фантасти]]. За линейните структури е установено, че са плод на въображението на наблюдателите, или в най-добрия случай – пресъхнали корита на древни марсиански реки. Променящите се цветове на повърхността са следствие на бушуващи обширни пясъчни бури.
== Спътниците на Марс ==
{{Multiple image|direction=vertical|align=right|image1=Phobos colour 2008.jpg|image2=Deimos-MRO.jpg|width=200|caption1=Допълнително оцветено изображание на Фобос, което показва почти изцяло паралелни канали и [[Кратерна верига|кратерни вериги]], заедно с кратера [[Стикни (кратер)|Стикни]] в дясно|caption2=Допълнително оцветено изображание на Деймос (мащабът е нереален), което показва неговата гладка покривка от [[реголит]].}}
[[Файл:Phobos Deimos orbit Mars.jpg|thumb|left|200п|Орбитите на Фобос и Деймос (със запазен мащаб)]]
{{основна|Естествени спътници на Марс}}
Марс има два [[естествен спътник|естествени спътника]] [[Фобос (спътник)|Фобос]] и [[Деймос (спътник)|Деймос]], чиято орбита е много близко до планетата, затова се смята, че са прихванати [[астероид]]и.<ref>{{cite web| url=http://sci.esa.int/science-e/www/object/index.cfm?fobjectid=31031| title=Close Inspection for Phobos| work=ESA website|accessdate=2006-06-13}}</ref> И двата спътника се [[синхронно въртене|въртят синхронно]] с планетата вследствие на нейните [[приливни сили]]. Тъй като Фобос извършва едно пълно завъртане около Марс по-бързо от собственото въртене на планетата (намира се на под-[[стационарна орбита]]), приливните сили на Марс водят до бавно намаляване на орбиталния радиус на спътника. След около 50 милиона години Фобос ще премине [[граница на Рош|границата на Рош]] и ще бъде разрушен от гравитацията на Марс.<ref name="phobos.html">{{cite web|author=Arnett, Bill| url=http://www.nineplanets.org/phobos.html| title=Phobos|work=nineplanets| date=November 20, 2004| accessdate=24 октомври 2012}}</ref> Деймос от друга страна се намира на над-стационарна орбита и под въздействието на приливните сили на планетата бавно се отдалечава.
Спътниците са открити през [[август]] [[1877]] г. от [[Асаф Хол]] и носят имената на героите от [[древногръцка митология|древногръцката митология]] [[Фобос (митология)|Фобос]] и [[Деймос (митология)|Деймос]], синове на бога на войната [[Арес]].<ref>{{cite web| url=http://www.theoi.com/Olympios/AresAttendants.html|title=ARES ATTENDANTS: DEIMOS & PHOBOS| work=Greek Mythology| accessdate=2006-06-13}}</ref>Арес е бил наричан Марс от [[римляни]]те.<ref>{{cite web |url=http://www.theoi.com/Olympios/AresAttendants.html| title=Ares Attendants: Deimos & Phobos|work=Greek Mythology| accessdate=18 февруари 2010}}</ref><ref>{{cite journal| author=Hunt, G. E.; Michael, W. H.; Pascu, D.; Veverka, J.; Wilkins, G. A.; Woolfson, M.| title=The Martian satellites – 100 years on| journal=Quarterly Journal of the Royal Astronomical Society, Quarterly Journal| volume=19| month=March| year=1978 | pages=90–109| bibcode=1978QJRAS..19...90H}}</ref>
Двата спътника на Марс са с малки размери и светимост. Виждат се само с по-мощни телескопи. Въпреки това странно е, че са споменавани преди откритието на Хол. Може би съвпадение, но е факт, че 270 години преди откриването на телескопите великият [[Йохан Кеплер]] изказал предположението, че Марс би могъл да има два спътника. Също така удивително е, че 150 години преди откриването им известният писател [[Джонатан Суифт]] е посочил достатъчно точно разстоянията на двата спътника до планетата им в своя фантастичен роман, излязъл през 1727 г.
Те не са много големи и по тази причина на Марс не могат да се наблюдават пълни слънчеви затъмнения.
{| class="wikitable"
|+ [[Естествен спътник|Естествени спътници]] на Марс
|- style="background:#efefef;"
! Име
! Диаметър (km)
! Маса (kg)
! Среден орбитален<br>радиус (km)
! Орбитален<br>период
|-
| Фобос
| 22,2 (27 × 21,6 × 18,8)
| 1,08×10<sup>16</sup>
| 9378
| 7,66 часа
|-
| Деймос
| 12,6 (10 × 12 × 16)
| 2×10<sup>15</sup>
| 23 400
| 30,35 часа
|}
Гледан от Марс, Фобос има [[ъглов диаметър]] приблизително равен на [[ъглова минута|12']], Деймос – 2' а Слънцето – 21'.
{|
| [[Файл:15-ml-06-phobos2-A067R1.jpg|мини|Пасаж на Фобос пред [[Слънце]]то, сниман от марсохода ''[[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]]'' на [[10 март]] [[2004]] г . (виж [[пасаж на Фобос гледан от Марс]])]]
| style="width:10%;"|
| [[Файл:Transit of Deimos from Mars.jpg|мини|Пасаж на Деймос пред [[Слънце]]то, сниман от марсохода ''[[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]]'' на [[4 март]] [[2004]] г . (виж [[пасаж на Деймос гледан от Марс]])]]
|}
== Изследване ==
{{основна|Изследване на Марс}}
[[Файл:Mars_Viking_11h016.png|мини|250п|Снимка на повърхността на Марс, направена от [[спускаем модул|спускаемия модул]] на [[Викинг 1]]]]
[[Файл:PhoenixSolarPanelandRoboticArm.png|250п|мини|Изглед към роботизираната ръка на Финикс]]
Марс е изследван от автоматични апарати, между които [[орбитален модул|орбитални модули]], [[спускателен модул|спускателни модули]] и [[марсоход]]и, изпратени от космическите програми на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Европа]] и [[Япония]] с цел изучаване повърхността, климата и географията на планетата.
Приблизително 2/3 от всички мисии обаче завършват с повреда преди да приключат (а някои дори преди да започнат) планираните задачи. За някои от мисиите са известни точните технически проблеми, довели до неизправностите, но за останалата част те остават загадка. В научно-техническите среди шеговито се говори за [[Бермудски триъгълник]], намиращ се между орбитите на Земята и Марс.
=== Предишни мисии ===
Първата успешна мисия до Марс е тази на [[Маринър 4]], изстрелян през 1964 г. На 14 ноември 1971 г. [[Маринър 9]] става първата космическа сонда, която успешно навлиза в орбита около друга планета, когато влиза в орбита на Марс.<ref name="nasa_mariner9">{{cite web|url=http://solarsystem.nasa.gov/missions/profile.cfm?MCode=Mariner_09|title=Mariner 9: Overview|publisher=NASA}}</ref> Първите обекти, успешно приземили се на повърхността на планетата, са съветските сонди [[Марс 2]] и [[Марс 3]] от програма [[Марс (космическа програма)|Марс]]. Изстреляни са през 1971 г., като връзката с двата апарата се губи секунди след приземяването на Марс. През 1975 г. НАСА изстрелва две сонди по програма [[Викинг (програма)|Викинг]]. Програмата включва два летателни апарата и две спускаеми сонди, които се приземяват на планетата през 1976 г. Сондите правят първите цветни снимки на Марс<ref>{{cite web|url=http://burro.astr.cwru.edu/stu/20th_far_mars.html|title=Other Mars Missions|work=Journey through the galaxy|accessdate=2006-06-13}}</ref> и картографират повърхността на планетата толкова добре, че тези снимки се използват и сега.
Съветските сонди [[Фобос (програма)|Фобос 1 и 2]] са изстреляни през 1988 г., за да изучават Марс и неговите естествени спътници. Фобос 1 изгубва връзка със Земята още по пътя към червената планета, а Фобос 2 успешно фотографира Марс и Фобос, но се поврежда малко преди да изпрати двата спускаеми апарата към повърхността на Фобос.<ref name="nature341">{{cite journal| author=Sagdeev, R. Z.; Zakharov, A. V. |title=Brief history of the Phobos mission| journal=Nature| volume=341| issue=6243| pages=581–585| date=October 19, 1989| doi=10.1038/341581a0}}</ref>
След провала на [[Марс Обзървър]] през 1992 г., НАСА изпраща [[Марс глобъл сървейър]], който влиза в орбита около Марс през 1997 г. Мисията му е пълен успех, като мисията по картографирането на планетата е завършена през 2001 г. Сондата предоставя снимки от повърхността на планетата, показващи наличието на пресъхнали речни корита, които сочат наличието в миналото на водни източници близко до повърхността. Контактът с апарата е загубен през 2006 г. по време на третата му удължителна мисия, като до този момент сондата е функционирала 10 години. Друг апарат на НАСА – [[Марс Патфайндър]], носи на борда си марсоход, който успешно се приземява в „Долината на Марс“ през лятото на 1997 г. и успява да изпрати множество снимки на планетата.<ref name="cnn_mgs">{{cite news| url=http://www.cnn.com/TECH/9706/pathfinder/surveyor/| title=Mars Global Surveyor| work=CNN- Destination Mars|accessdate=2006-06-13| archiveurl=http://web.archive.org/web/20060415081709/http://www.cnn.com/TECH/9706/pathfinder/surveyor/| archivedate=April 15, 2006| deadurl=yes}}</ref>
Космическият апарат [[Финикс (космически апарат)|Финикс]] се спуска на северния полярен регион на Марс на 25 май 2008 г.<ref name="ua_phoenix">{{cite web| url=http://phoenix.lpl.arizona.edu/05_25_pr.php| title=Mars Pulls Phoenix In|work=University of Arizona Phoenix mission Website| accessdate=2008-05-25}}</ref> Роботизираната му ръка копае в марсианската почва и потвърждава наличието на вода на 20 юни същата година.<ref name="phoenix_water">{{cite web| url=http://www.nasa.gov/missions/solarsystem/phoenix_water.html|title=Phoenix: The Search for Water|work=NASA website| accessdate=28 март 2011}}</ref><ref name="uanews_frozen_water">{{cite web|url=http://uanews.org/node/20276| title=Frozen Water Confirmed on Mars| publisher=UANews.org| accessdate=28 март 2011}}</ref><ref name="BBC_NASA_Mission_Declared_Dead">{{cite news| url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7721032.stm| title=NASA Mars Mission declared dead| accessdate=28 март 2011| publisher=BBC| date=November 10, 2008}}</ref> Мисията приключва на 10 ноември 2008 г. след загуба на връзка с апарата.
=== Сегашни мисии ===
[[Файл:NASA Mars Rover.jpg|thumb|left|180px|Марс експлорейшън ровър на повърхността на Марс.]]
През [[2001]] г. [[НАСА]] успешно изстрелва [[Марс Одисей]],<ref name="nasa081009">{{cite web| url=http://mars.jpl.nasa.gov/odyssey/newsroom/pressreleases/20081009a.html| title=NASA's Mars Odyssey Shifting Orbit for Extended Mission| publisher=NASA| date=October 9, 2008| accessdate=28 март 2011}}</ref> който все още е в [[орбита]] към началото на [[2008]] г. [[Спектометър за гама-лъчи|Спектрометърът за гама-лъчи]] е засекъл значителни количества от [[водород]] и на [[реголит]]. Водородът се съдържа основно в ледовете по повърхността на планетата.<ref>{{cite web | last=Britt | first=Robert | url=http://www.space.com/missionlaunches/odyssey_update_030314.html | title=Odyssey Spacecraft Generates New Mars Mysteries | work=Space.com | date=14 март, 2003 | accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20031205042800/http://www.space.com/missionlaunches/odyssey_update_030314.html|archivedate=2003-12-05}}</ref>
През [[2003]] г. [[ЕКА]] изстрелва [[Марс експрес]], състоящ се от орбитален (Марс експрес орбитър) и спускаем модул ([[Бийгъл 2]]). Орбиталният модул потвърждава наличието на запаси от замръзнала [[вода]] на южния полюс на [[планета]]та. За съжаление контактът със спускаемия модул е загубен малко преди кацането му на повърхността през [[декември]] [[2003]] г. Счита се, че той се е разбил поради техническа неизправност.<ref>{{cite web| last=Wardell | first=Jane | url=http://www.space.com/missionlaunches/beagle_update_040126.html| title=Europe's Beagle 2 Mars Probe Stays Ominously Silent| work=Space.com | date=26 януари, 2004| accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20040403181306/http://www.space.com/missionlaunches/beagle_update_040126.html|archivedate=2004-04-03}}</ref> В началото на 2004 г. работещият по мисията екип съобщава, че в [[атмосфера]]та на Марс е открит [[метан]], а ЕКА оповестява, че е открила [[полярно сияние]] на Марс през юни 2006 г.<ref name="aurora">{{cite web| last=Bertaux et al.| first=Jean-Loup| url=http://www.nature.com/nature/journal/v435/n7043/abs/nature03603.html| title=Discovery of an aurora on Mars| work=Nature Magazine| date=9 юни, 2005| accessdate=13 юни 2006}}</ref>
През 2003 г. НАСА изстрелва марсоходите близнаци ''Спирит'' (''Дух''), носещ означението [[Спирит (марсоход)|MER-A]] и ''Опъртюнити'' (''Възможност''), носещ означението [[Опъртюнити (марсоход)|MER-B]] по програмата [[Марс експлорейшън ровър]]. Двата марсохода достигат успешно до повърхността на планетата през януари [[2004]] г. и към март [[2005]] г. запазват почти пълната си функционалност, надхвърлили многократно очакванията на НАСА за надеждност от порядъка на 3 месеца. Двата марсохода откриват ценни доказателства за наличието на вода на повърхността на Марс в миналото.
На 10 март 2006 г. апаратът [[Марс Риконъсънс Орбитър]] (МРО) на НАСА влиза в орбита на Марс, за да проведе двегодишно научно наблюдение. Орбиталният апарат картографира марсиански терени, за да търси подходящи места за бъдещо кацане на сонди на повърхността. Според научния екип, МРО е заснел за първи път активни лавини по повърхността на Червената планета.<ref name="cnn_avalanche">{{cite web| url=http://edition.cnn.com/2008/TECH/space/03/03/mars.avalanche.ap/index.html| title=Photo shows avalanche on Mars| work=CNN|accessdate=28 март 2011|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080419070652/http://edition.cnn.com/2008/TECH/space/03/03/mars.avalanche.ap/index.html| archivedate=April 19, 2008| deadurl=yes}}</ref>
През февруари 2009 г. космическият кораб [[Даун (космически кораб)|Дон]] прелита покрай Марс, за да използва гравитацията му и да се отправи към астероидите [[4 Веста]] и [[1 Церера]], за да ги изследва.<ref>{{cite web| first=D. C. | last=Agle | date=February 12, 2009| title=NASA Spacecraft Falling For Mars| publisher=NASA/JPL| url=http://www.jpl.nasa.gov/news/features.cfm?feature=2031| accessdate=18 февруари 2010}}</ref>
Космическият апарат на НАСА [[Марс Сайънс Лаборътори]], включващ марсохода [[Кюриосити]], е изстрелян на 26 ноември 2011 г. и достига планетата на 6 август 2012 г. Кюриосити е по-голям и по-съвършен от предшестващите го марсоходи. Той има възможността да се предвижва със скорост 90 m/h.<ref name="home">{{cite web| url=http://marsprogram.jpl.nasa.gov/msl/overview/| title=Mars Science Laboratory – Homepage| publisher=NASA}}</ref>
=== Бъдещи мисии ===
Руско-китайската сонда [[Фобос-грунт]] беше насрочена за октомври 2009 г., но след забавяне се очаква да бъде изстреляна през 2011 г. Мисията планира да се вземе материал от марсианският спътник Фобос. През 2018 г. ЕКА планира да изстреля първият си марсоход [[ЕкзоМарс]], който ще може да сондира 2 m надълбоко в почвата и да изследва за органични молекули.<ref>{{cite web| url=http://www.esa.int/SPECIALS/Aurora/SEM1NVZKQAD_0.html/| title=ExoMars| work=ESA website| accessdate=11 март 2008}}</ref><ref>{{cite web| first=Paul|last=Rincon| date=[[10 ноември]], [[2006]]| url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/6133712.stm| title=European Mars launch pushed back| accessdate=11 март 2008}}</ref>
Руско-финландската мисия [[МетНет]], планира да бъдат изстреляни десетки малки сонди до Марс, които да изградят широкоразпространена наблюдателна мрежа, за да се изследва структурата на атмосферата и метеорологичните особености на Марс.<ref>[http://www.ava.fmi.fi/metnet-portal/?sivu=mainpage MetNet Mars Mission]</ref> Пробна мисия за изпращане на 1-2 сонди е насрочена за 2009 или 2011 г.<ref name="Metnet" /> Възможно е МетНет да бъде изстрелян с Фобос-грунт или сондите да бъдат изстреляни отделно на интервали до 2019 г.<ref name="Metnet">{{cite web| url=http://www.ava.fmi.fi/metnet-portal/precursor/?sivu=launch| title=The MetNet Mars Precursor Mission| publisher=Finnish Meteorological Institute| accessdate=18 февруари 2010}}</ref>
Пилотирани полети до Марс са планирани от САЩ като дългосрочна цел на „[[Виждания за космическото изследване|Вижданията за космическото изследване]]“ през 2004 г. според президента [[Джордж У. Буш|Джордж Буш]].<ref>{{cite web| first=Robert| last=Britt| url=http://www.space.com/news/bush_plan_faq_040115.html#whenmars| title=When do we get to Mars?| work=Space.com FAQ: Bush's New Space Vision| accessdate=2006-06-13|archiveurl=http://web.archive.org/web/20040202191037/http://www.space.com/news/bush_plan_faq_040115.html#whenmars|archivedate=2004-02-02}}</ref> НАСА и [[Локхийд Мартин]] разработват космически кораб ''[[Орион (космически кораб)|Орион]]'', с който се планира да бъдат изстреляни пилотирани мисии до Луната някъде към 2020 г. Те ще бъдат като отправна точка за следващи мисии до Марс.
[[Европейската космическа агенция]] се надява да прати хора на червената планета до 2030,<ref>{{cite web| date=October 11, 2002| url=http://www.esa.int/SPECIALS/Aurora/ESAONKTHN6D_0.html| title=Liftoff for Aurora: Europe’s first steps to Mars, the Moon and beyond| accessdate=11 март 2008}}</ref> най-късно 2035 г. Това ще бъде предшествано от пращането на големи сонди, като ЕкзоМарс през 2013 г.
На [[28 септември]] [[2007]] г. директорът на НАСА [[Майкъл Грифин]] заявява, че смятат да пратят човек на Марс до 2037 г.: ''„през 2057 ще празнуваме 20 години от изпращането на човек на Марс.“''<ref>[http://news.yahoo.com/s/afp/20070924/ts_alt_afp/spaceconferenceindiausmars_070924135921 Yahoo.com, NASA aims to put man on Mars by 2037]</ref>
== Допълнителна информация ==
[[Картинка:PIA02405.jpg|thumb|320px|„Ares Vallis“ снимани от [[марсоход]]а Марс Патфайндър]]
Земята се доближава до Марс на разстояние от 80 милиона километра всеки 26 месеца. За земния наблюдател планетата изглежда от жълта до червена в зависимост от орбиталното си положение и сезони. Яркостта на планетата варира значително в зависимост от разстоянието ѝ до Земята. При близък подход със Земята детайли от повърхността ѝ могат да се наблюдават добре с телескоп. Особено видими дори при малки увеличения са полярните шапки.
=== Сближаване през 2003 ===
[[Картинка:Marsrglobe2004.gif|мини|Ротацията на Марс, видяна през малък телескоп през 2003 г.]]
На [[27 август]] [[2003]] г. 9:51:13 по [[Гринуич]] разстоянието от Марс до Земята е най-малкото от 60 000 години насам: 55 758 006 km поради факта, че планетата се намира на един ден разстояние от постигане на [[астрономическа опозиция]] и на три дни от [[перихелий]]. За [[2287]] г. се очаква още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на [[22 август]] [[1924]] г. разстоянието е 0,37284 [[Астрономическа единица|АЕ]], сравнено с 0,37271 АЕ на [[27 август]] [[2003]] г. и очаквани 0,37278 АЕ на [[24 август]] [[2208]] г.<ref>{{cite web| date=August 22, 2003| last=Rao| first=Joe| url=http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html| title=NightSky Friday – Mars and Earth: The Top 10 Close Passes Since 3000 B.C.| work=Space.com| accessdate=13 юни 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20030824043709/http://www.space.com/spacewatch/mars_10_closest_030822.html|archivedate=August 24, 2003}}</ref>
Пасаж на Земята гледана от Марс ще се наблюдава на [[10 ноември]] [[2084]] г. На този ден [[Слънце]]то, Земята и Марс ще лежат на една права (виж също: пасаж на Меркурий гледан от Марс и пасаж на Венера гледана от Марс). Ъгловият диаметър на [[Деймос (спътник)|Деймос]], гледан от повърхността на Марс, е достатъчно малък, за да се наричат неговите закривания на [[Слънце]]то [[астрономически пасаж|пасажи]], а не [[затъмнение|затъмнения]], както тези на [[Фобос (спътник)|Фобос]].
=== 2007-2008 ===
Ретроградното движение започва на [[16 ноември]] [[2007]] г. и продължава до [[31 януари]] [[2008]], като планетата се движи обратно в небето от съзвездието Близнаци към Телец.<ref>{{cite web| last=Beish| first=Jeffrey| title=The 2007 Aphelic Apparition of Mars| url= http://www.dustymars.net-a.googlepages.com/2007_MARS.htm| accessdate=[[28 февруари]] [[2007]]|archiveurl=http://web.archive.org/web/20071231084554/http://www.dustymars.net-a.googlepages.com/2007_MARS.htm|archivedate=2007-12-31}}</ref>
=== Марсиански метеорити ===
{{основна|Марсиански метеорити}}
За няколко [[метеорит]]а, открити на земната повърхност, е известно, че произхождат от Марс. На два от тях са открити признаци на бактериална дейност в далечното минало. На [[6 август]] [[1996]] г. изданието ''[[Солър Систем Рисърч]]'' в броя си от март 2004 г. оповестява, че [[Кайдунски метеорит|Кайдунския метеорит]], намерен в [[Йемен]], вероятно произхожда от Фобос.
На [[14 април]] [[2004]] г. НАСА обявява, че скалата, наречена „Баунс“, има същото химично съдържание. Намерена е в [[Антарктика]] през [[1979]] г. Възможно е скалата да произхожда от същия кратер, който е изхвърлил и австралийския метеорит.
== Живот на Марс ==
{{основна|Живот на Марс|Gillevinia straata}}
Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Но отговор на въпроса, дали Марс е бил обитаван от [[организъм|организми]] и дали е обитаван сега, все още няма. Спускаемите модули Викинг провеждат изследвания с цел откриването на биологични процеси, но резултатите не са категорични. За метана в атмосферата на планетата също се счита, че по-вероятно е в резултат на небиологични процеси.
== Марс и древните цивилизации ==
В [[Древен Египет]] планетата е наричана „Червеният [[Хор (бог)|Хор]]“ заради наситения си цвят. Поради ретроградното въртене на планетата спрямо [[Земя (планета)|Земята]] (Земята се върти по-бързо около [[Слънце]]то отколкото Марс), древните египтяни са казвали, че тя „пътува в обратна посока“. В допълнение, името на град [[Кайро]] произлиза от „''Ел-Кахира''“, значещо „планетата Марс“ на [[арабски език|арабски]].
В [[китай]]ската и [[Япония|японската]] култури планетата Марс е символизирана от знаците 火星 (в превод „Огнената звезда“) като част от петте елемента, традиционно използвани от източните култури за класификация на предметите.
[[Картинка:Mars symbol.svg|30px|left]]
Символът му произлиза от астрологическия символ на Марс. Представлява [[окръжност]], от която излиза [[стрела]]. Това е стилизирано изобразяване на [[щит]]а и [[копие]]то на римския бог на войната [[Марс (митология)|Марс]]. Този символ се използва и в [[биология]]та за обознаване на мъжкия пол, както и в [[алхимия]]та като знак на желязото, за което се смятало, че изобилства на Марс, поради червения цвят на планетата, който действително е резултат от наличието на железен оксид.<ref>{{cite web|url=http://solarsystem.nasa.gov/multimedia/display.cfm?IM_ID=167|title= Planet Symbols|work=NASA solar system exploration|accessdate=13 юни 2006}}</ref>
== Марс в киното и фантастиката ==
[[Картинка:War-of-the-worlds-tripod.jpg|мини|220п|Илюстрация на трипод от френското издание на ''„Война на световте“'' от 1906 г. на Х. Уелс]]
{{основна|Марс във фантастиката}}
Поради близостта на планетата със Земята, сходната продължителност на деня и наклона на оста, както и многобройните наблюдения на „канали“ и други структури на повърхността, тя е едно от най-често споменаваните места в [[научна фантастика|научнофантастичните]] творби.
Във „''Война на световете''“ на [[Хърбърт Уелс]] марсианците имат пипала и глави като на [[сепии]]. Произвеждат „червени водорасли“, които се смятат за причината за червения цвят на Марс. Последвалата радиоверсия на книгата на 30 октомври 1938 г. е представена като реална ситуация и много слушатели, които не чули началото на радиопредаването, си помислили, че това е истина. Това довело до масова психоза, траяла няколко часа.
В трилогията за Марс („''Червеният Марс''“, „''Зеленият Марс''“, „''Синият Марс''“) на [[Ким Робинсън|Ким Стенли Робинсън]] се описва човешкото колонизиране на Марс, основано на съвременните научни данни за Червената планета.<ref>{{cite web| title=Unmasking the Face| author=Kathy Miles and Charles F Peters II| url=http://starryskies.com/Artshtml/dln/5-98/mars.html| accessdate=1 март 2007}}</ref>
В научнофантастичния филм от [[2000]] г. „[[Червената планета]]“ се разказва за група космонавти, които се опитват да направят Марс подходящ за живеене на хора поради пренаселеността на Земята.
„[[Мисия до Марс]]“ (2000 г.) е научнофантастичен филм, в който първата човешка експедиция към Марс се сблъсква с мистериозно катастрофално събитие и е изпратена спасителна група, която да разследва трагедията и да върне оцелелите.
В научнофантастичния сериал „[[Вавилон 5]]“ на Марс съществува голяма човешка колония, която се бори за независимостта си от Земния съюз. Колонията има добре изградена инфраструктура, но често страда от недостиг на хранителни запаси и други важни суровини, от които зависи нейното съществуване.
През 2015 излезе нашумелият филм [[Марсианецът|"Марсианецът"]] с [[Мат Деймън]] в главната роля, който играе ролята на астронавт, по погрешка сметнат за мъртъв и изоставен на планетата.
== Вижте също ==
*[[Астрономически наблюдения на Марс]]
*[[Марсиански календар]]
*[[Изследване на Марс]]
*[[Списък на обекти с човешки произход на Марс]]
*[[Списък на кратери на Марс]]
*[[Списък на планини на Марс]]
*[[Марсиански метеорит]]
*[[Извънземен живот]]
*[[Тераформинг]]
*Мисията [[Mars Direct]]
== Източници ==
{{колони|2|<references/>}}
== Литература ==
* „Митове и легенди за съзвездията“, Ангел Бонов, София, 1978 г.
== Външни препратки ==
{{commons|Mars|Марс}}
* {{икона|bg}} [http://mars.starrydreams.com/index.php Информация за Марс на български език]
* {{икона|bg}} [http://lunaf.com/bulgarian/v-momenta/mars-dnes/ Марс днес – условия на планетата и топографска видимост от Земята в момента]
* {{икона|bg}} [http://astrocalendar.50webs.com/mars.html Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на Марс]
* {{икона|en}} [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/marsfact.html Факти за Марс от НАСА]
* {{икона|en}} [http://www.nineplanets.org/mars.html Деветте планети]
* {{икона|en}} [http://www.marsnews.com MarsNews.com – Новини и информация]
* {{икона|en}} [http://www.student.oulu.fi/~jkorteni/space/mars/surface/ Въведение в марсианската топография, снимки от телескопа Хъбъл]
* {{икона|en}} [http://www.giss.nasa.gov/tools/mars24/help/notes.html Астрономическо време на Марс]
* {{икона|en}} [http://history.nasa.gov/SP-4212/on-mars.html Изследване на Марс през периода 1958-1978]
* {{икона|en}} [http://flagspot.net/flags/mars.html Флагът на марсианското общество.]
* {{икона|en}} [http://www.vias.org/spacetrip/mars_globalview.html Снимки и описание на Марс]
* {{икона|en}} [http://www.cato.org/pubs/wtpapers/980815paper.html Марсиански закони]
* {{икона|en}} [http://www.marsunearthed.com/ Сравнение между земни и марсиански терени]
* {{икона|en}} [http://ice.tsu.ru/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=24&Itemid=92 Статьи о геоморфологии Марса.]
* {{икона|en}} [http://mars3dmap.com 3D карта на Марс]
=== Наличие на вода на Марс ===
* {{икона|en}} Страницата на др. [[Тони Филипс]]: [http://science.nasa.gov/headlines/y2000/ast29jun_1m.htm „Приводняване на Марс“], статия от [[29 юни]] [[2000]] г. в журнала ''Science@NASA''
* {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/hi/english/sci/tech/newsid_2009000/2009318.stm Репортаж на [[BBC]] за леда на повърхността на Марс]
* {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/3426539.stm Репортаж на BBC за изследванията полярните шапки и свидетелства за водна ерозия на Mars Express]
* {{икона|en}} [http://www.nasa.gov/vision/universe/solarsystem/opportunity_water.html Микроскопични скални форми сочещи наличието на вода]
* {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/4285119.stm Снимки на замръзнало море на Марс]
=== Изследвания на Марс ===
* {{икона|en}} [http://www.transhumanist.com/volume4/space.htm Политическата икономика на мащабните космически предприятия]
* {{икона|en}} [http://www.exploremarsnow.org/ Интерактивна симулация на марсианска база, носите на наградата Webby в областта на науката за 2003 г.]
* {{икона|en}} [http://marsrovers.jpl.nasa.gov/home/index.html Страница на [[НАСА]] за марсоходите Спирит и Опъртюнити]
* {{икона|en}} [http://dualmoments.com/marsrovers/index.html Триизмерни снимки от повърхността на Марс]
{{Слънчева система}}
{{Избрана статия|151309|4 май 2005}}
[[Категория:Марс| ]]
| |||