Отваря главното меню

Промени

форматиране: 10x тире, 7 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
[[Файл:Hannibal Poenaru - Nasty cat ! (by-sa).jpg|мини|[[Котка]], показваща емоция]]
'''Емоция''' ({{Lang-la|emoveo}} - – „вълнувам се“) е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително ([[възторженост]], [[радост]]), така и отрицателно ([[покруса]], [[скръб]]), но също така и състояние на безразличие ([[апатия]]). Емоцията е процес свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.
 
Понятието емоция се използва като [[синоним]] на [[чувство]] в ежедневието, но от гледна точка на психологията се различава от него.<ref>[http://flogiston.ru/library/leontev ''Потребности, мотивы и эмоции''], Москва, 1971</ref> Емоцията е високо интензитетно състояние, на силна краткотрайна [[възбуда]], временно и краткотрайно психическо състояние, а чувството може да бъде продължително, дълготрайно психично субективно-оценъчно отношение към определен обект. Преносно „емоция“ означава дори качество на човек, подобно на „[[емоционалност]]“.
 
Учените [[Теория на Джеймс-Ланге|Джеймс и Ланге]] развиват теория, според която емоционалното преживяване е предимно резултат от промени в тялото. [[Функционализъм|Функционалисти]] като [[Нико Фрейда]] и [[Арминду Фреиташ-Магаляеш]] твърдят, че емоциите са еволюирали със специфични функции – например, да предпазят човека.
 
== Характеристики ==
[[Файл:Emotions_-_3.png|мини|Дигарама на основните емоции]]
Осемте '''основни''' емоции са:
* [[Радост]] - – положителна емоция, свързана с вътрешно задоволство, приповдигнато настроение, екзалтация, вълнение и възбуда
* [[Страх]] - – негативна емоция, свързана с чувство за [[заплаха]], [[тревожност]]
* [[Гняв]] - – негативна емоция, може да бъде от слабо [[раздразнение]] до силна [[ярост]]
* [[Меланхолия|Тъга]] - – отрицателна емоция, свързана с ниски нива на [[ентусиазъм]], униние
* [[Любов]] - – положителна емоция или чувство на привързаност, [[грижа]], привличане и [[симпатия]]
* [[Отвращение]] - – отрицателна емоция, която се асоциира с нещо нечисто, негодно, или противно
* [[Изненада]] - – емоция, която може да бъде както отрицателна, така и положителна и е резултат от преживяването на нещо неочаквано
* [[Омраза|Презрение]] - – негативна емоция, интензивно чувство на [[антипатия]], отвращение или враждебност към нещо или някой
Има основни и комплексни категории, като някои основни емоции могат да бъдат съчетани по някакъв начин за да се образуват сложни емоции. В един от моделите, биха могли да възникнат сложни емоции от културно кондициониране или асоциация, или в съчетание с основните емоции. Алтернативно, аналогично на начина, по който основните цветове се съчетават, основните емоции могат да се слеят така че да формират пълния спектър на човешкото емоционално преживяване. Например гняв и отвращение могат да се слеят преминавайки в [[презрение]].
 
Робърт Плутчик предлага триизмерен модел, който описва отношенията между емоциите. Този модел е подобен на цветовото колело. Вертикалното измерение представлява интензивност, а кръгът представлява степента на сходство между емоциите. Според него има осем първични (основни) емоции, подредени като четири двойки противоположности. Някои други твърдят, че съществуват мета-емоции, които са всъщност емоции за емоциите.
 
Някои теоретици (например, Клаус Шерер, 2005) поставят емоциите в по-общата категория на „афективни състояния“, където афективни състояния могат да включват и емоции, свързани с явления като удоволствие и [[болка]], глад или [[любопитство]], [[настроение|настроения]], нагласи и черти.
 
Нервните корелати на омразата са били изследвани с процедурата [[Ядрено-магнитен резонанс|магнитен резонанс]]. В този експеримент са сканирани мозъците на хората, докато преглеждат снимки на хора, които мразят. Резултатите показват повишена активност в отделни части на човешкия мозък. Изследователите заключават, че има специфичен модел на разпределение на мозъчната дейност, което се случва, когато хората изпитват омраза.
 
== Еволюционна психология ==
Перспективи на емоции от еволюционната теория започват в края на XIX век с [[Чарлз Дарвин]] и книгата „[[Изразяване на емоциите при човека и животните ]]“.<ref>Darwin, Charles (1872). ''The Expression of Emotions in Man and Animals''. Note: This book was originally published in 1872, but has been reprinted many times thereafter by different publishers</ref> Първоначалната теза на Дарвин е, че емоциите еволюират чрез [[естествен подбор]] и поради това имат транс-културно универсални части. Освен това животните са подложени на емоции, сравними с нашите собствени.
 
В началото на 1970 г., [[Пол Екман]] и колегите му започват научни изследвания, които предполагат, че много от емоциите са универсални. Той намира доказателства, че хората имат най-малко пет основни емоции: [[страх]], [[тъга]], [[щастие]], [[гняв]] и [[отвращение]]. Други изследвания в тази област се фокусират върху физическите прояви на емоциите, включително на езика на тялото на животните и човека. Възникват социални емоции, които мотивират социалното поведение. [[Гордост]] и [[срам]] например могат да определят мястото на един индивид в обществото.
 
== Мимични проявления ==
Мимиката е универсален способ за проявление на емоциите между хората в зависимост от расовата и социална принадлежност. Центърът на разпознаване на емоциите е разположен в дясното полукълбо на [[главен мозък|главния мозък]] и е различно от мястото за разпознаване на [[лице]]то. Мимиките се извършват [[рефлекс|рефлекторно]], но в отделни случаи това става и съзнателно и преднамерено.
 
Съществува название емоционално зареждане, което означава, че ако един индивид прояви някаква емоция, то това предизвиква сходни емоции в останалите. Този ефект е много добре наблюдаван в [[тълпа]]. Характерен е и за животните, особено в [[стадо|стада]].
Двуфакторната теория на емоциите или също така наречена теория на Шахтер-Сингър разглежда емоциите на човек като функция два фактора: физиологични и когнитивни. Когнициите са използвани, за да обяснят значението на физиологичните реакции на външни събития.
 
Стенли Шахтер и Джеръм Сингър през 1962 година инжектират 184 студенти с един от два типа инжекции: [[адреналин]] (също наричан епинефрин) или [[плацебо]]. На студентите е казано, че им се дава инжекция с ново лекарство наречено супероксин, за да се види тяхното [[зрение]]. Адреналиновата инжекция предизвиква редица ефекти, включително повишено [[кръвно налягане]], учестено дишане и повишен кръвен поток към мускулите и мозъка. Инжекцията с физиологичен разтвор няма такива ефекти. Теорията на Шахтер-Сингър произлиза от тези изследвания и открития и формира основата на двуфакторната теория на емоциите.<ref>Schachter, S. and Wheeler, L. (1962). ''Epinephrine, chlorpromazine, and amusement''. Journal of Abnormal and Social Psychology, 65, 121- – 128</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
{{Емоции}}
{{Портал Психология}}
 
{{Емоции}}
 
[[Категория:Психология]]
18 216

редакции