Долна Митрополия (община): Разлика между версии

| съвет-партия-2 = БСП (5)

| съвет-партия-3 = ДСХ (3)

| съвет-партия-5 = ДПС (2)

| сайт = http://dolnamitropolia.acstre.com/

}}

 

 

== География ==

 

Община Долна Митрополия граничи с 5 български общини, а именно с Община Оряхово на северозапад, с Община Искър в западната си част, община Долни Дъбник на югозапад, община Плевен на изток и Община Гулянци на североизток. На север общината граничи с река Дунав и Република Румъния.

 

== Населени места ==

* [[Байкал (село)|Байкал]]

* [[Биволаре]]

* '''[[Долна Митрополия]]'''

* [[Комарево (Област Плевен)|Комарево]]

* [[Крушовене]]

* [[Ореховица]]

* [[Славовица (Област Плевен)|Славовица]]

* [[Ставерци]]

 

== Климат и води ==

Средногодишните суми на валежите на територията на общината са около 550 мм/м² . В северните части на общината, по крайбрежието на река Дунав се наблюдава честа мъгливост, относително висока влажност на въздуха и др.

 

 

Състоянието на хидрографската мрежа, в компилация с посочените климатични условия в района благоприятствуват отглеждането на зърнени, някои технически (слънчоглед) култури, зеленчукови култури, захарно цвекло, лозата и др. в равнинната част, овощия, горска и тревна растителност на юг.

В землището на село Горна Митрополия е открит минерален извор. Въпреки това Община Долна Митрополия се счита за бедна на находища на минерални води.

 

 

=== Растителност ===

Тук преобладават представителите на широколистната растителност. Най-чести представители са тополата и акациите, които се отглеждат за промишлени нужди. Също добре разпространени са дъб, липа, върба и други.

 

 

 

=== Почви ===

 

Най-широко разпространени са карбонатните и типични черноземи, излужени и оподзолени черноземи, глинест кафяв до тъмно кафяв льос. Често срещани са льосовидни и глинесто-песъкливи сиви горски почви и сиво-кафяви горски почви. На места се са изразени слабо каменисти кафяви горски почви и рендзини. Поради наличието на богата хидрографска мрежа е високо наличието на делувиални и алувиално- делувиални – ливадни почви. На места черноземите са с деградирала структура поради неефективно използване.

Почвите в района се отличават с високо естествено плодородие и в съчетание умерено-континенталния климат, се създават благоприятни предпоставки за интензивно развитие на земеделски дейности, като отглеждане на зърнени, зеленчукови, овощни, технически, маслодайни и фуражни култури и лозя. 

 

Животинският свят в рамките на общината е типичен за този край на България. Негови представители са зайци, чакали, диви прасета, катерица, златка, белка, сърни, пор, язовец, полевка, врана, фазан, пъдпъдък, яребица, гугутка, врабец, ластовица, щъркел, патици, влечуги, насекоми и др.

 

 

== Население ==

 

 

{| class="wikitable"

|Община

|}

 

 

=== Икономическо развитие ===

В община Долна Митрополия има достатъчно дадености за системни проучвания и адаптиране на културно – историческите паметници за нуждите на културния туризъм. На територията на Общината има паметници с архитектурна, художествена и археологическа стойност от национално значение. Не малко внимание заслужават и емблематичните за Община Долна Митрополия войнишки паметници – монументи, както с художествена, така и с висока емоционална стойност, издигнати в чест на загиналите за борбите за свободата на България.

 

 

=== Улпия Ескус ===

Празникът Иванов ден и ритуала „кьорава кобила” са радостни и чакани събития. Обичаят е съхранен и до днес.

 

Калушари е езически ритуал, който все още е съхранен на север и на юг от Дунав, където съществуват едни и същи фолклорни форми, коренящи се в насложили се една върху друга древни традиции.  Като продължават своето съществуване в народната култура на румънци и българи, тези форми се трансформират съгласно нуждите на възприелите ги общества. Калушарската дружина е малка временна общност, състояща се от нечетен брой мъже, най-често седем, оглавявани от т.нар. ватафин – фигура, изискваща пълно подчинение на останалите.

 

* Срещнат ли по пътя си кладенец, сухо дърво, стари гробища, кръстопът, обикалят ги три пъти и прекръстват сабите си.

 

Сватбените тържества започвали в събота вечер, неделя и понеделник. Когато сватбата е била със сгодяване, то младоженката я довеждали в неделя със съответните церемонии и тържества. През целия ден булката нямала право да сяда, а трябвало да посреща и изпраща гости. При „неблагополучие” т.е. при нередност при булката (“честността” била нещо, на което старите много държали), е имало случаи да отвеждат същата на реката или на кладенеца и да я къпят със студена вода, а на баща ѝ изпращали разводнена ракия в счупено бърде и се искало допълнително руба или зестра в земя.

 

Тази женитбена процедура не е изпълнявана, ако младежът просто открадва момата (с приставка или влачене) и я отвежда в дома си. Такива случаи са били рядкост по онова време, но към 1882 г. селото било развълнувано от такава една кражба на мома.

 

В края на месец февруари наближава и края на тежката зима. На хората им се искало тя да свърши по-скоро, и за това в навечерието на първи март, бързали да стоплят Баба Марта с буйни огньове, да я укротят, че да не се разфучи и замята едри парцали сняг. Една седмица преди първи март, деца и възрастни се готвят за посрещането и.  Вечерта срещу първи март на всеки кръстопът в селото, хората правят големи клади, и се надпреварват чий огън ще бъде най-голям. Запалването на кладите започва, когато се появи Баба Марта (възрастна жена, облечена в народна носия). Децата запяват песни, а бабата закичва всички с мартенички и раздава домашно приготвени хлебни герданчета, курабийки и царевични пуканки. Народното веселие се провежда под звуците на духовата музика, вият се хора, а празненството продължава до късно през нощта.

 

Типичен обичай за село Биволаре. Провежда се в някой от понеделниците на март. В по стари времена всяко семейство е отглеждало по 2-3 и повече кучета. Те били верен другар на стопаните, пазели къщата, стадата, овцете, пътували с животинския впряг и били навсякъде. Често се случвало някое от кучетата да се изхайлази и да прави бели. Именно тези лоши кучета са заведени за мъмрене на Песи понеделник. Мястото за провеждане на празника е в дясно от кръчмата на Димитър Миков, мястото на сегашната фурна. Участниците в този обичай са облечени в докторски одежди и въоръжени с дървени шашки (дървени ножове), съоръжени със здрав чатал, с който се притиска кучето за главата  и гърба – от съображения за сигурност. Съоръжението за прилагане на санкцията се състои от две върлини, високи 6-7 м. долният им край се помества в изкопана дупка около 1-1,2 м. широка 30-40 см. На горния край са завързвани въжета, които изпъват върлините настрани, а друго средно въже, завързано за двете върлини, равномерно се навива  и в долния край се завързва за предните крака недисциплинираното куче. В следствие на развиването на въжето кучето се върти  на големи обороти. След като се развие окончателно въжето, кучето изхвърча на височина 5-6 метра.  Падналите вече кучета се подплашвали допълнително от шума възпроизведен от хлопане по тенекия и се отправяли към дома си. След т.н. кучешки съд, кучетата спирали да правят бели.

 

Сирни заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.  На Сирни заговезни от сутринта , та чак до мръкнало, селото го завладява трескава подготовка. Във всеки дом се „точат” и „теглят” баници със сирене, с тиква, саралия баница, пекат се пити, петли. От мъзетата се изнасят кани с вино и ракия. Варят се яйца. Приготвя се бялата халва за „лапане”. По-младите и децата изнасят от пометените дворове слама, кочани, тънки дървета и ги струпват на голяма камара на мегдана на селото. Преди да започне вечерята младите се прощават с по-възрастните – свекър, свекърва, брат, сестра, като им целуват ръка и казват : „Ха прощавай …! Дай ми прошка, ако нещо съм прегрешил пред теб.” Възрастните отговарят : „Простено да ти е”. Дай ми прошка, ако нещо съм прегрешил пред теб.” Възрастните отговарят : „Простено да ти е”. След вечерята започва атрактивната част на заговяването. В центъра на стаята на дълъг конец от тавана се завързва парче бяла халва или варено яйце. Започва „лапането”. Това е най-веселата част от заговяването за децата. В надпреварата се опитват да уловят парчето бяла халва с уста, без помощта на ръцете. В Подем Сирните заговезни са известни още като „Маскирница”. Същата нощ възрастни, младежи и деца се предрешват и на групи от по 4-5 човека ходят от къща на къща.  Късно през нощта всички се събират на селския площад където лумват огньове. Вярва се, че колкото по-голям е огънят толкова по-защитено ще е селото.  Започва прескачането на огъня, ритуал чрез който хората се отърсват от болестите, бълхите и зимната летаргия. На следващият ден празникът продължава с „Кукеровден ”.  В денят преди Заговезни започва подготовката за Кукеровден. В дома на един от кукерите се събират участниците, за да подготвят маските и костюмите си.  В деня след Заговезни кукерите започват да обикалят селото, приети са във всеки дом. Смята се че с хлопането си прогонват злите духове и зимния студ.  Характерен ритуал за село Подем, който извършват кукерите е т.нар. сеитба.  Един от кукерите в миналото ролята е изпълнявал Бай Коста цара, отмерва с широки крачки лехата, която ще се оре. След това главния арапин (друг от кукерската група) впряга в ралото крава и вол (кукери преоблечени като младоженци)  и започва да оре. След него царя с кринче в ръка хвърля жито и благославя. Всички събрали се на площада се стремят да си вземат от тези зрънца, за да захранят кокошките си, за да снасят повече. След завършване на сеитбата кукерите минават покрай присъстващите с големи пити и подават на всеки къшей, вадят изпод кожите си слама, която стопаните вземат, за д сложат в полозите на кокошките.  Кукерският празник завършва с голямо общоселско тържество.

 

Празнува се на 6 май. Счита се, че Св. Георги Победоносец е покровител на овцете, и овчарите го честват като свой ден. На Гергьовден болните се извеждат до ливадите да се „окъпят” в росата , а краставите – в ечемичена нива. Стари и млади се теглят на кантар за здраве и се люлеят на люлки. Рано сутринта младежите отиват в близката гора да наберат върбови клонки и от цветето Гергьовка, които изплитат венче и го поставят на главата на агнето. Агнето се коли върху поставената в средата на къщата синия. Под синията има котел със затоплена вода, в който изтича кръвта на закланото агне. От смесената с кръв вода се замесва хляба за този ден, като върху питката се правят орнаменти от тесто, подобно на Великденските. В по-далечното минало е имало традиция – ненужните вътрешности на агнето да не се дават на кучетата, а да се отнесат и хвърлят в реката. Овчарят потапя ръцете си в кръвта и оставя белези по вратата на къщата и присъстващите  членове на домакинството. Този обичай е известен като „белязване”. Опеченото агне се прикадява. Парчетата месо от него и от хляба наречен кошара се разнасят на близки и съседи за здраве на стадото. В миналото стопаните са занасяли агнетата си за прикадяване на Черковището, а след построяването на църквата – в църковния двор. На следващият ден след Гергьовден, на 7 май не се работи, а се празнува за опазване на полските култури от природни бедствия и особено градушки. За целта в полето се принася курбан, известен като Храни поле. В миналото клането на агнетата за курбана се извършвало под Големия бряст, за да изтече кръвта им към корените му, където се криела голяма змия. Самото тържество комаревчени провеждали в миналото на синора до нивата на Марин Пенков, където имало оброчен камък, а по-късно при Черквището. За увековечаване на тази традиция, земеделската дружба поставила през 1921г. при Черковището оброчен паметник, но впоследствие за него не се полагат грижи.

 

Благовещение е голям църковен празник утвърден от VII век. Според светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява Архангел Гавраил. Той съобщава, че ще стане майка на Божия син. Този ден е свързан с идването на птиците и окончателното пробуждане на пролетта.  Вярва се, че излизат всички змии и гущери, всички самодиви, змейове, вили, русалки и други мистични създания. Голяма част от ритуалите на този ден се изпълняват за предпазване от тези създания. Обичай било в селото през нощта на 25 март да се почистват дворовете и на сутринта да се палят огньове, за да избягат змиите и гущерите. На четирите ъгли на къщата се пали огън, той да пуши и да пречи на змиите да влизат вкъщи. Пукат се пуканки, за да се пукат очите на змиите. Момчетата прескачат огъня, за да им се опърлят краката и да не ги хапят змиите, а момичетата не бива да пипат остри предмети, за да не ги ухапе змия. Най-възрастната жена в семейството взема машата и ръжена и започва да чука, обикаляйки двора  и викайки :”Бягайте змии и гущери, че идват татари и ще ви мерят с кантари”. Вярва се, че на този ден всичко което се прави е добро, благо, ще има хубав край. Посадено на този ден дърво ще дава сладки плодове. Пчеларите пускат на този ден пчелите от кошерите, за да им е благ медът. На този ден продупчвали ушите на малките момиченца в селото, тъй като се вярва, че раните зарастват по-лесно и болят по-малко на Благовец.  Традиция в селото е на този ден да се яде риба. Жените готвят рибник и изпичат „шарен хляб” (две кори тесто, между които се нарежда много лук), задължително се прави  и обредна пита с мед, която се раздава на близки и съседи за здраве и щастие на семейството.

 

{{Общини в Област Плевен}}

 

[[Категория:Общини в България|Долна Митрополия]]