Марица (община): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
| съвет-партия-2 = БСП (7)
| съвет-партия-3 = РБ (2)
| съвет-партия-4 =
| съвет-партия-5 =
| съвет-партия-6 =
| съвет-партия-7 = ДПС (2)
| съвет-партия-8 = НФСБ (1)
| сайт =
}}
Община Марица е създадена с указ на Държавния съвет месец октомври 1987 година и с административен център, град [[Пловдив]].▼
'''Община Марица''' се намира в Южна [[България]], [[област Пловдив]].
▲
== География ==
Разположена е в Горнотракийската низина и заема средищно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната. Граничи с общините Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Калояново и Съединение. Заема площ от 34 256,8 ха, с което представлява 5,7% от територията на областта и 0,3% от територията на страната.
Обхваща 19 села - Труд, Маноле, Рогош, Граф Игнатиево, Строево, Скутаре, Царацово, Войводиново, Радиново, Костиево, Бенковски, Войсил, Манолско Конаре, Ясно поле, Динк, Желязно, Трилистник, Калековец, Крислово. По характера на населените места, от които е съставена, селищната мрежа е еднотипна. По брой на населението е на
Най-многолюдно е село Труд (около 4 000 души), а най-малко е Желязно (около 400 души). С население над 3 000 души са селата Маноле и Рогош. Под 1 000 жители имат селата Динк, Крислово, Манолско Конаре, Радиново, Трилистник, Ясно поле. Средния брой жители на едно село в общината е 1 668 души при 524 за страната, което е показател за добър потенциал на човешките ресурси.
Line 30 ⟶ 35:
Най-голямото поземлено богатство на общината са земеделските земи, които заемат 83,71% от площта й. Почвите са представени предимно от алувиални, ливадни и алувиално-ливаден тип. Тяхната комбинация в съчетание температурната сума за вегетационния период от 4400°С позволява на тези терени да се отглеждат високодобивни, топлолюбиви земеделски култури традиционни за Тракийската низина.
Най-голямото поземлено богатство на общината са земеделските земи, които заемат 81% от площта й. Почвите са представени предимно от алувиален, ливаден и алувиално-ливаден тип. Тяхната комбинация в съчетание с температурната сума за вегетационния период от 4400º С позволява на тези терени да се отглеждат високодобивни, топлолюбиви земеделски култури, традиционни за Тракийската низина. Земеделските земи са обработваеми (ниви, ливади, овощни градини, малко лозя и др.) и необработваеми (мери, пасища, дерета и оврази). Малка част от обработваемите земи са некачествени и непригодни за земеделски нужди (песъчливи образувания и преовлажнени терени- резултат от природни явления; засолени почви - резултат от неправилна обработка на земята). Плодородието на почвите и големият дял на земеделските обработваеми земи определят предимно селскостопанския характер на поминъка в общината.
Горите и горските територии са слабо представени в Община „Марица” (около 1,8 % от общата територия). По предназначението си горите са: защитни, рекреационни, за дивечопроизводство и ловуване и горски земи - поляни и храсталаци. Разпространени са по поречието на реките, покрай населените места и стопанските обекти, покрай пътищата и в изолирани случаи - островно сред обработваемите земи.
Гори за дърводобив няма. Интерес представляват горите по поречието на река Марица и по поречията и устията на реките Стряма, Потока, Пясъчник, и при с. Труд - рекреационни и за ловуване.
Line 45 ⟶ 50:
На територията на общината има "защитени територии". Сега почти цялата и територия е усвоена за селскостопанска дейност. От някогашните гори (цяр, кафяв габър, полски ясен и полски бряст) са запазени малки групи и единични екземпляри. Интерес представлява малка гора от дъб в с. Маноле (някогашен център за семенен материал) Влажните зони около язовирната система Труд – Войводиново са сборно място преди отлитане на юг за Черния щъркел.
Структурата на икономиката в община Марица се определя от настъпилите социално-икономически условия през последните 20 години. Докато до края на 90 години на миналия век водещ отрасъл е било селското стопанство, то постепенно се измества от промишлеността. Този факт оказва благоприятно влияние за развитието на общината. Благодарение на промишлеността селата не се обезлюдяват вследствие на миграция към градските центрове.
Определящи за развитието на икономиката в общината са отраслите лека промишленост и селско стопанство. Инвестициите в последните години надхвърлят 1 милиард лева. Регистрирани са над 4000 стопански субекта
# Радиново, Бенковски, Царацово, Костиево▼
# Труд, Строево, Граф Игнатиево▼
# Войводиново, Калековец▼
# Скутаре, Рогош, Маноле▼
Отрасловата структура на промишлеността е разнообразна: хранително-вкусова, машиностроителна, металорежеща, дървообработваща, химическа, трикотажна и др.▼
; Промишленост
=== Селско стопанство ===▼
Най-големите предприятия са изградени на “зелена поляна”. Оформени са 4 промишлени зони:
▲Отрасловата структура на промишлеността е разнообразна: хранително-вкусова, машиностроителна, металорежеща, дървообработваща, химическа, трикотажна и др.
Селското стопанство в Община „Марица” е структуроопределящ сектор в общинската икономика. Представено е от земеделие и животновъдство, за които има изключително благоприятни природни и агротехнически условия за развитие.
Големият размер на земеделските територии, високата ценност на земеделските земи от алувиално-ливаден почвен тип, в съчетание с благоприятните агроклиматични условия и с реалните възможности за напояване, което е предпоставка за развитие на интензивни селскостопански производства, като зеленчукопроизводство, овощарство. Лозарство, тютюнопроизводство, зърнено-житни култури.
Земеделските земи заемат 81.5% от площта на общината, което е средно 0.89 ха/жител. Високата продуктивност на обработваемите земеделски земи е гаранция за развитието на селското стопанство. Все още доходите на населението се формират от този сектор. Земята се обработва от частни стопани. Много популярно е фамилното фермерство. Кооперативните сдружения са по-редки.
Line 68 ⟶ 74:
Относителният дял на земеделските територии спрямо общата площ на землищата е най-голям в землищата на селата Желязно - 90,4%, Строево - 90,2%, Ясно поле - 87,6%, Динк - 86,6%, а най-малък е делът им в землищата на с. Граф Игнатиево - 70,4% и с. Маноле - 75,8%.
Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 25043,3 ха. Най-много обработваема земя има в землищата на селата Труд - 2872,2 ха, Маноле - 2084,6 ха, Строево - 2046,7 ха и т.н., а най-малко в землищата на селата Динк - 435,3 ха, Крислово - 519,4 ха, Желязно - 521,0 ха.▼
▲Най-много обработваема земя има в землищата на селата Труд - 2872,2 ха, Маноле - 2084,6 ха, Строево - 2046,7 ха и т.н., а най-малко в землищата на селата Динк - 435,3 ха, Крислово - 519,4 ха, Желязно - 521,0 ха.
Относителният дял на обработваемата земя е най-висок в землищата на селата Строево - 82,3% от площта на землището, Желязно - 80,0%, Войсил - 79,0%. Най-нисък е относителният дял в землищата на с. Граф Игнатиево - 62,2%, с. Трилистник - 63,0% и с. Маноле - 65,4%.
Обработваемата земя включва в себе си площта на нивите с относителен дял 93,4%, трайните насаждения- 5,6% и естествени ливади - 1,0%.
В общината са изградени 17274,6 ха поливни площи (69,0% от обработваемата земя). От тях 12487,2 ха са годни за напояване. Негодни за напояване поради разрушени и амортизирани хидротехнически съоръжения и напоителни системи са 4787,4 ха. От тях 12,1 ха следва да бъдат изключени от баланса на поливните площи (отнети за строителство), а за останалите 4775,3 ха има техническа възможност за възстановяването им като поливни площи.
Общата площ на земите по &4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ е 27 дка, разположени в землищата на селата Бенковски - 1,2 ха, Граф Игнатиево - 0,1 ха, Радиново - 0,8 ха, Рогош - 0,1 ха, Трилистник - 0,4 ха и Царацово - 0,1 ха.
Мерите и пасищата заемат площ от 1557,9 ха. Заедно с обработваемата земя те формират т.н. стопанисвана земя - общо 26601,2 ха, или 77,7% от територията на общината.
Останалата част от земеделските територии се заема от други необработваеми земи с обща площ 1305,0 ха, заети от гори и полезащитни пояси, създадени върху земеделски земи - 92,2 ха (от тях 9,9 ха по лесоустройствен проект са с функция „Защитни ивици край река"), полски пътища и прокари - 1137,4 ха и непригодни земи (скали, пясъци и др.)-75,4 ха.▼
▲Останалата част от земеделските територии се заема от други необработваеми земи с обща площ 1305,0 ха, заети от гори и полезащитни пояси, създадени върху земеделски земи - 92,2 ха (от тях 9,9 ха по лесоустройствен проект са с функция „Защитни ивици край река"), полски пътища и прокари - 1137,4 ха и непригодни земи (скали, пясъци и др.)-75,4 ха.
▲</div>Като административна единица Община "Марица" е млада община, но историческите корени на селищата са дълбоко в древността. Те са били населени още през неолита и халколита. Според един от най-ревностните изследователи на най-старата история на Пловдивския край Петър Детев, нашите далечни предшественици били добри земеделци и скотовъди, занимавали се с лов и риболов. Доказателство за това са и намерените предмети при разкопките на праисторическото селище при с.Труд, възникнало още през V-то хилядолетие пр. н. е.
Северозападно от селото в м. Балджийката има некропол от осем тракийски могили. В края на петдесетте години на миналия век в м. Бончови храсти бяха разкрити останки от тракийско светилище и 14 оброчни плочки на Тракийския Херос и Аполон. Според Лили Ботушарова, те били произведени от местни тракийски каменоделци през II и III век след Христа и предоставят интересна информация за бита и културата на дребните траки.
През 1970 година при прокарването на канал между селата Труд и Строево бе открит неизвестен за науката граничен камък с надпис, касаещ древното тракийско селище Бендипара. Мястото отстои на километър от надгробната Проклинова могила. Буквите в граничния сиенитен знак са дълбоко врязани и изписването им издава ръката на вещ каменоделец. В превод текстът гласи: „Съгласно обожественото решение са поставени от Квинт Атрий Клоний, легат на Августите и пропетор, посредством Мукий Вер, границите на земите на Бендипара". Границите на Бендипара са били поставени от тогавашния управител на провинция Тракия между 211 и 217 година, когато римската империя е била управлявана от Септимий Север и двамата му ненавиждащи се един друг синове Каракала и Гета. Идентична информация носят и двата по-рано намерени гранични знака на Бендипара при селата Строево и Калояново. Така че древното тракийско селище Бендипара трябва да се търси в земите, заключени между Труд, Строево и Калояново.
▲</div>В съседното село Строево се намират пет надгробни могили. Две от тях са известни като Змей могили. Константин Иречек предполага, че пътят от Филипопол за Хисаря е минавал през селото. Значително антично селище е съществувало и западно от селото, в близост до т. н. Голяма могила, която в края на XIX век била разкопана и ограбена от иманяри. Вероятно оттук е и част от висок мраморен релеф на мъж в естествена големина, който сега се пази в Пловдивския археологически музей. Изключително интересни тайни крият и земите около Скутаре. Оттам е една миниатюрна бронзова статуетка на тракийския бог Зевс Збелитиурд, твърде рядко срещан в земите на Тракия. Подобен релеф преди много години бил открит насред Рим на Ексвилинския хълм, където по традиция чуждестранните легионери в римската армия, сред които имало и много траки, имали собствени светилища, посветени на техните върховни божества. Релефът представлява Зевс Збелитиурд с брада и дълга коса, гол и прав. В дясната си ръка той държи дълъг жезъл, а в лявата - триъгълна набраздена мълния. Мраморният релеф сега се пази в Капитолийския музей В Рим. Същият този толкова рядко срещан Зевс Збелитиурд ни гледа и от изключително ценната за тракологията бронзова статуетка, висока едва петнадесетина сантиметра, която била намерена през 1923 година В оризищата на Скутаре. Статуетката, която сега се пази в Пловдивския археологически музей, представя в доста необичайна светлина гръмовержеца и Властелин на Вселената, изваян като млад мъж с красиво хармонично тяло.
От района на Скутаре е и мраморната пътна колона, отбелязваща трасето на най-важния път, пресичащ Тракия и свързващ Филипопол с Константинопол. От гръцкия надпис се разбира, че въпросната милиарна колона била издигната в околностите на Филипопол по време на римския император Гордиан III (238-244), когато наместник на Тракия бил Помпоний Магиан. На същата тази колона Филипопол е обозначен като „най-блестящата метрополия на римската провинция Тракия".
Изключително интересен за науката се оказа и намереният преди години край Рогош релеф на дребния индоирански бог на светлината и правдата Митра който в края на I век след Христа бил изключително почитан в римската армия. Релефът от грубозърнест варовик представя Митра като бикоборец.
Би било сериозен пропуск да не споменем широкоизвестната в българската наука праисторическа селищна могила Разкопаница край Маноле датираща от бронзовата епоха. Следи от праисторически селища са открити и край селата Войводиново, Войсил, Бенковски и на други места в община Марица. Тяхното по-нататъшно изучаване може да стимулира развитието на културния туризъм в общината.
Запазени са спомени за отминалите векове - предания за Султан Мурад и наследника му Баязид, за дядо Манол, чийто дух витае в село Маноле, за майстор Трифон от Калековец, за съратника на Апостола - Дядо Иван Абаджията от с. Царацово.
Селищата и църквите на общината помнят стъпките на легендарния син на България Васил Левски. Трилистник, Маноле, Манолско Конаре, Скутаре и Рогош съхраняват ценен исторически материал, който дава възможност да се проследи развитието на архитектурата, строителството, лозаро-винарството, тъкачеството. Маришките села съхраняват богато наследство от легенди, невероятни истории, където реалното и митичното се преплитат. Чудодейните рецепти за билколечения, баянията против различни злини и гаданията са части от културната съкровищница на общината.
{{колони|5|
* [[Бенковски (Област Пловдив)|Бенковски]]
* [[Войводиново]]
Line 115 ⟶ 124:
* [[Труд (село)|Труд]]
* [[Царацово]]
* [[Ясно поле]]}}
== Външни препратки ==
Line 122 ⟶ 131:
{{Община Марица}}
{{Общини в Област Пловдив}}
[[Категория:Общини в България|Марица]]
[[Категория:
| |||