Първоначално Бурмов учи в килийното училище в [[Габрово]], а през учебната 1845–1846 г. постъпва в Габровското взаимно училище, където негови учители са [[Христо Костович]] и [[Илия Грудов]]. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в [[Русия]].=== Просветна дейност (1863–1877) ===
{{вижте също|Борба за българска църковна независимост}}
През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник „[[Съветник (1863 - 1870)|Съветник]]“ (1863–1865) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Привърженици на това течение са още [[Найден Геров]], както и ръководителите на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] и на [[Добродетелна дружина|Добродетелната дружина]]. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с [[Патриаршия]]та<ref>{{икона|en}} {{cite book |title= Bulgaria |last= Crampton |first= R. J. |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= Oxford University Press |location= 2007|isbn= |pages= 72 |url= |accessdate=}}</ref>. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „[[Время (вестник)|Время]]“ (1865–1867). Макар и да не е [[революционер]], Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.
През 1867 г. постъпва на работа в руската легация в [[Цариград]] като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност, като кореспондент на вестниците „[[Московские ведомости (вестник)|Московские ведомости]]“ и „[[Европа (вестник)|Европа]]“, където публикува много материали, разкриващи положението на българския народ и неговите стремежи. Не прекъсва и работата си за Църковното национално движение – пише брошури, посредничи между Руското посолство и българските дейци, служи като съветник на екзарх [[Антим I]] по важни политически въпроси. През 1875 г. е назначен за управител на Николаевската болница към Руското посолство в Цариград<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>.
