Тодор Бурмов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 80.72.70.145 (б.), към версия на Spiritia
Ред 47:
Тодор Бурмов е роден на [[2 януари]] [[1834]] г. в село Нова махала, Габровско (според някои източници днешният едноименен квартал на град [[Габрово]],{{hrf|Геб|2011|404}} а според други – село [[Драгановци (Област Габрово)|Драгановци]], наричано в миналото и Нова махала.<ref>{{cite web | publisher = Falling Rain Genomics | year = 2010 | url = http://www.fallingrain.com/world/BU/41/Draganovtsi.html | title = Draganovtsi | work = fallingrain.com | accessdate = 2012-12-30 | lang = en}}</ref><ref name="Цураков"></ref><ref name="Ташев"></ref>) в семейството на Неда и [[Стоян Лазаров]]и.
 
Първоначално Бурмов учи в килийното училище в [[Габрово]], а през учебната 1845–1846 г. постъпва в Габровското взаимно училище, където негови учители са [[Христо Костович]] и [[Илия Грудов]]. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в [[Русия]]. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия със степен [[магистър]]<ref>{{cite book |title= Българският парламент и Българската държавност: 125 години Народно събрание 1879–2005|last= Иван Илчев, Валери Колев, Веселин Янчев |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2005 |publisher= Изд. на Софийски университет „Св. Климент Охридски“|location= |isbn= |pages= 33 |url= |accessdate=}} </ref> и се завръща в Габрово, където работи като [[учител]]. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.
Първоначално Бурмов учи в килийното училище в [[Габрово. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в [[Русия]], със стипендия от Априлов
 
Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „[[Цариградски вестник]]“ и списание „[[Български книжици]]“ (1860–1862). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на [[Великденска акция|Великденската акция]] и отпечатва специална [[брошура]], озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>.
 
=== Просветна дейност (1863–1877) ===
{{вижте също|Борба за българска църковна независимост}}
През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник „[[Съветник (1863 - 1870)|Съветник]]“ (1863–1865) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Привърженици на това течение са още [[Найден Геров]], както и ръководителите на [[Одеско българско настоятелство|Одеското българско настоятелство]] и на [[Добродетелна дружина|Добродетелната дружина]]. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с [[Патриаршия]]та<ref>{{икона|en}} {{cite book |title= Bulgaria |last= Crampton |first= R. J. |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= Oxford University Press |location= 2007|isbn= |pages= 72 |url= |accessdate=}}</ref>. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „[[Время (вестник)|Время]]“ (1865–1867). Макар и да не е [[революционер]], Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.
 
През 1867 г. постъпва на работа в руската легация в [[Цариград]] като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност, като кореспондент на вестниците „[[Московские ведомости (вестник)|Московские ведомости]]“ и „[[Европа (вестник)|Европа]]“, където публикува много материали, разкриващи положението на българския народ и неговите стремежи. Не прекъсва и работата си за Църковното национално движение – пише брошури, посредничи между Руското посолство и българските дейци, служи като съветник на екзарх [[Антим I]] по важни политически въпроси. През 1875 г. е назначен за управител на Николаевската болница към Руското посолство в Цариград<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>.
 
=== Политическа дейност и оттегляне ===