Веселин Бранев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
Редакция без резюме
Ред 7:
}}
 
'''Веселин Неделчев Бранев''' е български [[сценарист]], [[кинорежисьор]] и [[писател]].
 
== Биография ==
== Биография<ref>[[Александър Янакиев (кинокритик)|Александър Янакиев]], [http://www.titra.net/ „Българско кино. Енциклопедия“, изд. Титра, София, 2000].</ref> ==
'''Веселин Неделчев Бранев''' е роден на [[28 април]] [[1932]] г. в [[София]]. Потомък е на рода Браневи от град [[Клисура]], брат на [[Георги Бранев]] - [[белетрист]] и [[кинорежисьор]]; родственик на художника и реставратор на икони [[Петър Бранев]].
През 1956 г. завършва [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]].
 
През 1956 г. завършва [[право]]„Право“ в [[Софийски университетСУ|Софийския университет „Климент Охридски“]].
През годините работи като инспектор в ДП „Разпространение на филми“ (1957), преводач в международния отдел на ЦК на [[ДКМС]], редактор във в. „[[Вечерни новини]]“ (1958-1961), зам. гл. редактор в „Редакция за чужбина“ при Славянския комитет (1970-1971) и като редактор в сп. „Лъч“ (1972-1975).
 
През годините работиРаботи като инспектор в ДП „Разпространение на филми“ (1957), преводач в международния отдел на ЦК на [[ДКМС]], редактор във в. „[[Вечерни новини]]“ (1958-1961), зам.заместник гл.главен редактор в „Редакция за чужбина“ при Славянския комитет (1970-1971) и като редактор в сп. „Лъч“ (1972-1975). В [[Бояна (киностудия)|Студия за игрални филми „Бояна“]] е сценарист и режисьор от 1957 г. Член на Съюза на българските филмови дейци.
 
Над 40 негови кинорецензии са публикувани във в. „[[Народна култура]]“, в. „Вечерни новини“, в. [[Народна младеж (вестник)|„Народна младеж“]] и др.
 
От 1997 г. живее в [[Канада]]. През 2007 г. издава [[Мемоари|мемоарния]] роман „Следеният човек“, който се превръща във важен фокус в българските дебати за взаимоотношенията на българската [[интелигенция]] и [[Държавна сигурност]]. През 2009 г. романът се издава на [[френски език]] с предговор от [[Цветан Тодоров]]<ref>[[Александър Янакиев (кинокритик)|Александър Янакиев]], [http://www.titra.net/ „Българско кино. Енциклопедия“, изд. Титра, София, 2000]</ref>.
В [[Бояна (киностудия)|Студия за игрални филми „Бояна“]] е сценарист и режисьор от 1957 г. Член на Съюза на българските филмови дейци.
 
От 1997 г. живее в [[Канада]].
 
През 2007 г. издава [[Мемоари|мемоарния]] роман „Следеният човек“, който се превръща във важен фокус в българските дебати за взаимоотношенията на българската [[интелигенция]] и [[Държавна сигурност]]. През 2009 г. романът се издава на [[френски език]] с предговор от [[Цветан Тодоров]].
 
== Библиография ==
* „Чаша кафе сутрин“ (разкази), 1966.
* „Осъмване без някого“ (повест), 1967.
* „Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007.<ref>[[Ангел Игов]], [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/13337 „За службите и хората“], рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.</ref> <ref>[[Младен Влашки]], [http://archive.is/kzwuF „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“], електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.</ref> <ref>[[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]], [http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/728-2012-05-20-11-32-31 „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“], Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.</ref>
** {{икона|fr}} Vesko Branev. ''L’homme surveillé''. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. <ref>[http://www.livre-europeen.eu/?p=742 За „L’homme surveillé“] на сайта livre-europeen.eu. {{икона|fr}}</ref> <ref>Фаустин Венсан, [http://e-vestnik.bg/7741 „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“], „24 минют“, 28 ноември 2009 г.</ref>
** {{икона|es}} Vesko Branev. ''El hombre vigilado''. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 9788481098303 <ref>Germán Gullón, [http://www.elcultural.es/version_papel/LETRAS/26510/El_hombre_vigilado „El hombre vigilado“], „El Cultural“, 22/01/2010. {{икона|es}}</ref> <ref>Antonio José Ponte, [http://www.letraslibres.com/revista/libros/el-hombre-vigilado-de-vesko-branev „El hombre vigilado, de Vesko Branev“], „Letras Libres“, Abril 2010. {{икона|es}}</ref>
 
== Филмография ==
* „Рибарят“ (анимационен), 1967, съсценарист.
* „[[Най-дългата нощ]]“, 1967, сценарист.
* „[[Апостолите]]“, 1967, съсценарист.
* [[Записки по българските въстания (филм)|„Записки по българските въстания“]], 1976-1981, тв, съсценарист и режисьор.
* [[Хотел „Централ“]], 1983, сценарист и режисьор.
* „Убийства“, 1987, сценарист и режисьор.
* „[[Разводи, разводи]]“, 1989, съсценарист и сърежисьор.
* „Крехко равновесие“, новела, 1989, сценарист и режисьор.
* „Софийски камерен оркестър“ (документален), сценарист.
* „Бойният пилот“ (док), 1997, съсценарист.
 
== Награди и отличия ==
* Орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] I степен.
* Наградата „Златна роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967).
* Награда за филма „Хотел „Централ“ ([[Авелино]], Италия).
* Извънредна награда за документалистика [[Хеликон (литературна награда)|„Хеликон“]] за „Следеният човек“ (София, 2007).<ref>[http://nagrada.helikon.bg/2007/nagrada/217_spetcialna-nagrada-za-dokumentalna-proza.html Специална награда за документална проза 2007], сайт на наградата „Хеликон“.</ref>
 
== Източници ==
Line 62 ⟶ 59:
* {{bgmovies|Zapiski+po+bylgarskite+vystaniq_1976|Записки по българските въстания}}
 
{{Филми на Веселин Бранев}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=133824985|LCCN=no2008034259|VIAF=103663491|ISNI=0000 0001 1778 4874|SUDOC=143345249|BNF=cb16168905j}}
 
{{Филми на Веселин Бранев}}
 
{{СОРТКАТ:Бранев, Веселин}}