Разлика между версии на „Водни гъби“

м
обработка; форматиране: 3x тире, 2x кавички, 9 интервала, А|АБ, точка (ползвайки Advisor); вътр. препратки
м (обработка; форматиране: 3x тире, 2x кавички, 9 интервала, А|АБ, точка (ползвайки Advisor); вътр. препратки)
{{обработка|форматиране}}
{{Taxobox
| image_caption = ''[[Clathrina clathrus]]''-вид водна гъба
*[[Варовикови водни гъби|Calcarea]]
*[[Силициеви|Hexactinellida]]
*[[Demospongiae]] - – Рогови, Обикновени гъби
}}
 
[[Картинка:Elephant-ear-sponge.jpg|дясно|мини|[[Оранжево слонско ухо]] (''Agelas clathrodes'')]]
'''Водните гъби''' (''Porifera'') са тип [[животни]], които обитават предимно дъното на топлите и солени [[морета]] и са едни от най-просто устроените [[Многоклетъчно|многоклетъчни]].
'''Водните гъби''' (Porifera) са тип животни, които обитават предимно дъното на топлите и солени морета и са едни от най-просто устроените многоклетъчни. Тялото им обикновено има форма на ваза и е изградено от два пласта клетки - ектодерма и ендодерма. Ектодермата е външния дермален пласт, който е изграден от плоски епителни клетки, наречени панакоцити. Сред тях се разполагат по-едри клетки – пороцити, имащи вътреклетъчен канал, който се отваря на повърхността с пора. Ектопдермата е вътрешния пласт, който е изграден от камшичести клетки – хоаноцити. Между двата клетъчни слоя се намира безструктнорно вещество – мезоглея. Сред мезоглеята се намират различно диференцирани клетки, с общо име – мезенхимни клетки.Те са амебоцити – фагоцитират, миоцити – вретенообразни клетки с миофибрили, склеробласти и спонгиобласти – участващи във формирането на скелета, звездовидни клетки коленцити – съединителнотъканни опорни елементи.
 
== Морфология ==
Повечето гъби имат вътрешен скелет,служещ за опора на тялото. Скелетните елементи са разположени основно в мезоглеята, но често излизат на повърхността на тялото. По своя състав скелетът може да е изграден от неорганични вещества – варовикови или кремъчни, и от органично в-во – спонгин. Обикновено гъбите имат смесен тип скелет, при който неорганичните елементи са споени със спонгин. Неорганичния минерален скелет се състои от множество иглици – спикули, с разнообразна форма.
'''Водните гъби''' (Porifera) са тип животни, които обитават предимно дъното на топлите и солени морета и са едни от най-просто устроените многоклетъчни. Тялото им обикновено има форма на ваза и е изградено от два пласта [[клетки]] – - [[ектодерма]] и [[ендодерма]]. Ектодермата е външния дермален пласт, който е изграден от плоски [[Епителна тъкан|епителни]] клетки, наречени ''панакоцити''. Сред тях се разполагат по-едри клетки – ''пороцити'', имащи вътреклетъчен канал, който се отваря на повърхността с пора. ЕктопдерматаЕндодермата е вътрешния пласт, който е изграден от камшичести клетки – ''хоаноцити''. Между двата клетъчни слоя се намира безструктнорно вещество – [[мезоглея]]. Сред мезоглеята се намират различно диференцирани клетки, с общо име – мезенхимни клетки. Те са ''амебоцити''[[Фагоцитоза|фагоцитират]], ''миоцити'' (вретенообразни клетки с миофибрили, склеробласти и спонгиобласти) участващи във формирането на [[Скелет|скелета]], звездовидни клетки ''коленцити'' ([[Съединителна съединителнотъканнитъкан|съединително-тъканни]] опорни елементи).
 
Повечето гъби имат вътрешен скелет, служещ за опора на тялото. Скелетните елементи са разположени основно в мезоглеята, но често излизат на повърхността на тялото. По своя състав скелетът може да е изграден от неорганични вещества – варовикови или кремъчни, и от органично в-вовещество – спонгин. Обикновено гъбите имат смесен тип скелет, при който неорганичните елементи са споени със спонгин. Неорганичния минерален скелет се състои от множество иглици – спикули, с разнообразна форма.
Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда,чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон. Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума. Порите пронизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити. При гъбите от втория тип строеж – сикон, мезоглеята е удебелена, а каналите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити. При третия тип на строеж – леукон, мезоглеята е още по-дебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити.
 
Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда, чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон:
Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден ток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, бактерии и водорасли. Те се улавят от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите. Размножаването при водните гъби е безполово и полово с метаморфоза. Едни са хермафродитни,а други – разделнополови. Безполовото размножаване се извършва чрез външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване, външно оформилата се подутина нараства и формира нов индивид. Той се откъсва и дава началото на ново поколение. При колониалните форми, дъшерните индивиди не се отделят и така се увеличава обема на колонията. Вътрешното пъпкуване се извършва чрез така нар. гемули и сорити. Вътрешното пъпкуване се осъществява от амебоцитите, които след натрупване на голямо количество храна се натрупват в мезоглеята и образуват сферични телца. След смъртта на гъбата гемулите се освобождават. От микропила (отвора на гемулата) излизат амебцитите и дават началото на новата гъба. Соритите (образувани от морските гъби), за разлика от гемулите, началото на новия индивид се дава от една амебоцитна клетка, която дава началото на пасивно-плаваща ларва. След нарастването и тя се прикрепя. Половото размножаване се извършва чрез сливане на полови клетки образувани от археоцитите в мезоглеята. Сперматозоидите имат флагелуми и с помощта на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях яйца. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадии ларявите напускат.
* Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума. Порите пронизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити.
* При гъбите от тип сикон, мезоглеята е удебелена, а каналите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити.
* При гъбите от тип леукон, мезоглеята е още по-дебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити.
 
== Хранене ==
Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден ток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, [[бактерии]] и [[водорасли]]. Те се улавят от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите.
 
== Размножаване ==
Размножаването при водните гъби е [[Безполово размножаване|безполово]] и [[Полово размножаване|полово]] с [[метаморфоза]]. Едни са [[Хермафродитизъм|хермафродитни]], а други – разделнополови.
 
=== Безполово размножаване ===
Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден ток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, бактерии и водорасли. Те се улавят от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите. Размножаването при водните гъби е безполово и полово с метаморфоза. Едни са хермафродитни,а други – разделнополови. Безполовото размножаване се извършва чрез външно и вътрешно [[пъпкуване]]. При външното пъпкуване, външно оформилата се подутина нараства и формира нов индивид. Той се откъсва и дава началото на ново поколение. При колониалните форми, дъшернитедъщерните индивиди не се отделят и така се увеличава обема на колонията. Вътрешното пъпкуване се извършва чрез такат. нар. ''гемули'' и ''сорити''. Вътрешното пъпкуване се осъществява от амебоцитите, които след натрупване на голямо количество храна се натрупват в мезоглеята и образуват сферични телца. След смъртта на гъбата гемулите се освобождават. От микропила (отвора на гемулата) излизат амебцититеамебоцитите и дават началото на новата гъба. Соритите (образувани от морските гъби), за разлика от гемулите, началото на новия индивид се дава от една амебоцитна клетка, която дава началото на пасивно-плаваща [[ларва]]. След нарастването и тя се прикрепя. Половото размножаване се извършва чрез сливане на полови клетки образувани от археоцитите в мезоглеята. Сперматозоидите имат флагелуми и с помощта на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях яйца. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадии ларявите напускат.
 
=== Полово размножаване ===
Половото размножаване се извършва чрез сливане на полови клетки образувани от археоцитите в мезоглеята. [[Сперматозоид]]ите имат флагелуми и с помощта на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях [[яйца]]. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадии ларвите я напускат.
 
== Източници ==
<references />
* "Зоология„Зоология на безгръбначните животни"животни“, издателство Гера Арт
* "Зоология„Зоология на безгръбначните животни"животни“ Практикум - – част 1, част 2. издателство Гера арт
 
[[Категория:Водни гъби| ]]