Михаил Арнаудов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ препратки |
м add forgoten slash |
||
Ред 28:
От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен [[доцент]] по обща [[литературна история]] в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година — редовен [[професор]], като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921–1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на [[Народен театър|Народния театър]], а през 1935–1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година — действителен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на [[Български археологически институт|Българския археологически институт]].<ref name="ташев"/> Членува в масонската ложа<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref> „Светлина“. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Македонски научен институт|език= |цитат= }}</ref>
От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е [[министър на народното просвещение]] в [[Правителство на България (60)|правителството]] на [[Иван Багрянов]]. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. [[Народен съд]] на [[доживотен затвор]] за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). Освободен е през 1945 година със съдействието на руския българист [[Николай Державин]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 691 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> От средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува.<ref name="ташев"/>. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 година.<ref>[https://archive.is/20140802135735/ma15.hit.bg/MA1.jpg Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле)]</ref> <ref>[http://archive.
Умира на [[18 февруари]] [[1978]] година в София.<ref name="ташев"/>
| |||