|
==Български народни приказки, легенди, пословици и поговорки==
В течение на времето, под форма на кратки [[разказ]]и се появили приказките.Те описват (при битовите) живота на хората, техните вълнения и уроци и в крайна сметка целта им е била да забавляват хората, но и да представят от всяка случка поука.При вълшебните и тези за животни, се описват вярванията на хората, техните суеверия и понякога измислици.
Поговорките се появяват като уроци за живота, извор на мъдростта на народа.Влияние върху поговорките отразяват времето когато са създадени, населеното място и областта.Често в поговорките има рима.
Българските народни гатанки са оформени като, кратки забавни въпроси на хората.Всъщност от дълбока древност хората описвали основните черти на дадени предмети, [[табу|които не бива да се изричат]].В гатанките също често се среща рима.
Легендите се появяват по-късно.Те описват дадени суеверия, или вярвания на народа.Например в Къджалийско има известна легенда свързана с природния феномен наречен Вкаменената сватба, която гласи как девера на сватбата има нечестиви мисли към булката и [[Бог]] ги наказва всички като ги вкаменява.
==Български народни песни и танци==
{{Основна|Български народни песни}}
'''Българските народни песни''' са най-значителният, разнообразен, художествен дял в [[България|българския]] [[фолклор]]. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от [[18 век]]. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.
Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните - юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни.Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.
[[Картинка:Tsvetan - Daskala-1939.jpg|thumb|right|250px| Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни народни облекла от Северозападна България, село [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]], област Враца, 1939 г.]]
==Народни облекла==
| 