Уикипедия

Операция „Катапулт“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
м форматиране: 21x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 2:
[[Файл:Croiseur_de_bataille_Strasbourg_03-07-1940jpg.jpg|мини|Френската ескадра под огъня на английското „Съединение Н“; в средата е линейният крайцер „Дюнкерк“.<br>Мерс ел Кебир, 3 юли 1940 г.]]
 
'''Операция Катапулт''' ({{lang-en|Operation Catapult}}) е кодовото название на военоморска операция през [[Втората световна война]], целяща унищожаването на главните сили на [[ВМС на Франция]], разработена и осъществена от [[Royal Navy|Кралския британски флот]]. Проведена е в периода 3 - – 8 юли 1940 г., като кулминацията и&#768; е '''битката при Мерс ел Кебир''' (край [[Оран]], [[Алжир]]).
{{Северноафриканска кампания}}
 
Ред 8:
След [[Битка за Франция|поражението на Франция]] във Втората световна война, [[Режим Виши|новото колаборационистко правителство]] подписва т. нар. [[Компиенско примирие (1940)|Компиенско примирие]] с [[Нацистка Германия|Германия]], член 8 на което гласи, че всички френски военни кораби трябва да се съберат в пристанищата за преброяване и разоръжаване под германски или [[Италия|италиански]] контрол.
 
По онова време френският флот е нареждан сред най-могъщите в света — – освен многобройните единици от различен клас в състава му влизат и съвсем новите [[Линеен кораб|линейни кораби]] [[Дюнкерк (линеен крайцер)|„Дюнкерк“]], [[Страсбург (линеен крайцер)|„Страсбург“]], [[Ришельо (линеен кораб)|„Ришельо“]] и [[Жан Бар (линеен кораб)|„Жан Бар“]]. Попадането на тази сила във вражески ръце би било изключително опасно за [[Великобритания]]. На 24 юни 1940 г. френският министър на отбраната [[Франсоа Дарлан|Ф. Дарлан]] издава секретна заповед, според която екипажите трябва да предприемат специални секретни мерки, за да не допуснат завземането на корабите от силите на който и да е противник или държава. Ако това все пак се случи, то те не трябва да попадат цели в противникови ръце.
 
Въпреки че е известено за френските намерения, командването на Кралския британски флот, опасявайки се, че по един или друг начин френските кораби ще попаднат във вражески ръце, спешно разработва операция Катапулт, целяща предотвратяването на тази опасност.
Ред 15:
[[Файл:French-ships-africa.png|дясно|мини|Основните френски бази в Африка]]
Основните френски сили се намират в следните бази:
* [[Мерс ел Кебир]] — – двата нови и свръхмодерни линейни крайцера „Дюнкерк“ и „Страсбург“, старите линейни кораби [[Прованс (линеен кораб)|„Прованс“]] и [[Бретан (линеен кораб)|„Бретан“]], 6 [[разрушител]]я, [[хидроавиотранспорт]]ът [[Командан Тест]] и няколко [[подводници]].
* [[Алжир (град)|Алжир]] — – 6 леки [[крайцер]]а.
* [[Александрия]] — – линейният кораб [[Лоран (линеен кораб)|„Лоран“]], 4 крайцера и няколко разрушителя.
* [[Казабланка]] — – новият линеен кораб „Жан Бар“.
* [[Тулон]] — – 4 тежки крайцера.
* [[Дакар]] — – новият линеен кораб „Ришельо“.
* [[Мартиника]] — – [[самолетоносач]]ът „[[Беарн (самолетоносач)|Беарн]]“ и два леки крайцера.
* В английските пристанища [[Плимът]] и [[Портсмът]] се намират старите линейни кораби [[Париж (линеен кораб)|„Париж“]] и [[Курбе (линеен кораб)|„Курбе“]], свръхтежката подводница [[Сюркуф (подводница)|„Сюркуф“]], както и още няколко единици от различни класове.
 
Ред 50:
{{цитат|Ако нито нито една от тези алтернативи не бъде приета, вие сте длъжен да се постараете да унищожите корабите в Мерс ел Кебир, особено Дюнкерк и Страсбург, използвайки всички средства, които имате във ваше разпореждане.|[http://militera.lib.ru/h/smith_p5/04.html Смит П. Ч. Закат владыки морей. (Smith P. C. Great ships pass)]}}
 
След поставянето на ултиматума, командващият френската ескадра вицеадмирал М. Жансул протака преговорите почти през целия ден&nbsp;— – водещият преговорите Холанд е допуснат на борда на Дюнкерк едва в 16:15 h. Докато текат преговорите, английски самолети хвърлят магнитни [[мини]] на входа на пристанището, за да не се позволи излизането на френски кораб. До 17:00 h няма постигната договореност и Съмървил поставя краен срок до 17:30 h за вземане на решение. Междувременно англичаните получават радиограма от главното командване с настояване за възможно най-бързо приключване на въпроса и предупреждение за евентуално пристигане на френски подкрепления&nbsp;— – има сериозни подозрения, че ескадрата крайцери в Алжир се готви да окаже помощ на Мерс ел Кебир.
 
[[Файл:Mogador 03-07-1940 jpg.jpg|дясно|мини|Тежко повреденият разрушител „Могадор“]]
Ред 57:
Корабът прекратява боя и се оттегля към плитчините навътре в залива, където акостира край селото Сен Андре. „Прованс“ също е улучен от 381-mm снаряди и тежко повреден прекратява боя, а екипажът му го изхвърля на брега, спасявайки го от сигурна гибел. 381-mm снаряди улучват и „Бретан“, един от които попада в погреба с боеприпаси. Линейният кораб е обхванат от огън и в 18:09 h внезапно се преобръща и потъва, а с него и почти всички от екипажа му. Хидроавиотранспортът „Командан Тест“ също е подпален, но оцелява, а тежкият разрушител „Могадор“ макар и с откъсната кърма, е изхвърлен на брега от екипажа си.
 
След като изваждат от строя три от четирите френски линейни кораба, англичаните пренасят огъня си по бреговите батареи и укрепления, но почти веднага след това по радиото и със светлинни сигнали от брега французите молят за спиране на огъня. Съмървил заповядва прекратяване на стрелбата в 18:12 h — – около петнайсет минути след започването и&#768;. Същевременно той, под прикритието на [[димна завеса]], отклонява ескадрата си по-далеч от обсега на бреговите батареи, оставяйки входа на пристанището открит и същевременно изпраща съобщение до французите, че ако не види техните кораби да потъват, отново ще открие огън.
 
==== Бягството на Страсбург ====
Ред 72:
Въпреки добрите резултати от атаката на 3 юли, англичаните се опасяват, че „Дюнкерк“ бързо може да бъде ремонтиран, още повече, че става ясно, че корабът не е толкова тежко засегнат, колкото е обявено първоначално. По тази причина е взето решение за нанасяне на повторен удар. Тъй като след предишната атака, корабът, макар и неподвижен, се намира в дъното на пристанищния рейд, където е прикрит от морето, е решено атаката да бъде проведена от въздуха. Взето е предвид и обстоятелството, че „Дюнкерк“ е близо до селото Сен Андре и при евентуален артилерийски обстрел, в него би могло да има цивилни жертви<ref>{{икона|ru}} [http://militera.lib.ru/h/smith_p5/04.html Смит П. Ч. Закат владыки морей. (Smith P. C. Great ships pass)]</ref>.
 
Разработена е спомагателната операция Изгрев (Operation Sunrise), според която линейният крайцер трябва да бъде атакуван от палубните торпедоносци Fairey Swordfish на „Арк Ройъл“. Според плана на операцията те трябва да осъществят атаката на три вълни — – първата в състав от шест машини, другите две — – с по три машини. За последните две вълни е предвидено изтребително прикритие от общо десет [[Blackburn Skua]]. Трите вълни трябва да нанесат ударите си от различни направления, летейки на пределно малка височина. Ако въздушната операция „Изгрев“ завърши с неуспех, то все пак се предвижда обстрел с оръдията от главния [[калибър]] на „Худ“ и „Валиънт“.
 
=== Мерс ел Кебир, 6 юли ===
[[Файл:HMS Ark Royal h79167.jpg|дясно|мини|Самолетоносачът „Арк Ройъл“ с опериращи от него самолети Fairey Swordfish]]
Вечерта на 5 юли Съединение Н отново напуска Гибралтар с курс към Мерс ел Кебир, оставяйки в базата бавноходния „Резолюшън“. На 6 юли, в 5:20 h сутринта, от палубата на Арк Ройъл, намиращ се на 90 мили от Мерс ел Кебир, излита първата вълна от шест торпедоносеца, водена от лейтенант-командър ([[капитан III ранг]]) Ходкинсън, като един се връща поради технически проблеми. Тяхна цел е десния борд на „Дюнкерк“. След час полет, появявайки се от страната на изгряващото слънце, от височина 20 m и дистанция 700- – 800 m, те атакуват линейния крайцер. От петте торпеда едно не се отделя от самолета, две потъват, а другите две улучват страничен [[вълнолом]].
 
Около десет минути след тях над пристанището се появяват трите Fairey Swordfish от втората вълна, чиято цел е левия борд на „Дюнкерк“. Самолетите са забелязани навреме от линейния кораб „Прованс“, който открива плътен [[Зенитно оръдие|зенитен огън]], принудил англичаните да легнат на курса на първата вълна. От трите изстреляни торпеда едно отново не се отделя от самолета, второто не улучва целта, а третото потопява [[корвета]]та „Тер Ньов“, намираща се до „Дюнкерк“. Разполовен на две, „Тер Ньов“ бързо потъва с намиращите се на борда му 42 [[дълбочинна бомба|дълбочинни бомби]]. Само няколко минути след потъването му, бомбите с [[тротилов еквивалент]] 1.4 [[Тон (единица)|t]] детонират и мощният взрив разтърсва „Дюнкерк“. Десният му борд е разкъсан на протежение от 30 m. Бронираните плочи на главния броневи пояс са смачкани, в кораба бързо нахлува вода, примесена с гориво от разбитите цистерни. Дюнкерк се накланя силно надясно, като само фактът, че вицеадмирал Женсул предвидливо е откарал кораба в плитчините, го спасява от преобръщане.
Ред 84:
=== Френската авиация при Мерс ел Кебир ===
[[Файл:Morane D-3801 J-143 flying.jpg|дясно|мини|Френски изтребител [[Morane-Saulnier M.S. 406]]]]
Въздушната охрана на базата в Мерс ел Кебир се осъществява от [[Ескадрила|ескадрилите]] GC II/3 ('''GC''' {{lang-fr|Groupe de Chasse — – Изтребителна група}}) и GC III/3, базирани на летище Оран ла Сеня и въоръжени с [[Dewoitine D.520]], и ескадрилите GC I/10, GC I/5 и GC II/5 от летище Сен Дьони дю Сиг, въоръжени с [[Morane-Saulnier M.S. 406|M.S. 406]] и [[Curtiss P-36 Hawk|Curtiss Hawk 75]].
 
По време на атаката на Съединение Н на 3 юли, изтребителите Dewoitine са вдигнати във въздуха, но са натоварени само с въздушното прикритие на самото летище, а изтребителите от другите ескадрили закъсняват и атакуват британските кораби при оттеглянето им, но тъй като са въоръжени със 75-kg бомби и без прицели за бомбардиране, не им нанасят никаква вреда, въпреки че дори обстрелват с картечниците си корабните надстройки. Единственият им успех е свалянето на британски Blackburn Skua от „Арк Ройъл“, участващ в отразяването на атаката<ref>{{икона|ru}} [http://www.aviaship.info/ark/page,2,73-operacija-katapulta.html Операция Катапульта]</ref>.
Ред 95:
Предвижда се Съединение Н да нанесе удар и по базата Казабланка, елиминирайки заплахата от свръхмодерния линеен кораб „Жан Бар“, но атаката е отменена, тъй като е преценено, че корабът е все още недостроен и в обозримо бъдеще той не представлява реална заплаха.
 
=== Дакар, 7 - – 8 юли 1940 г. ===
В състава на френската ескадра, базирана в Дакар, [[Сенегал]] се намира най-новият френски линеен кораб „Ришельо“. „Ришельо“ току-що е приключил ходовите си изпитания и все още не е напълно окомплектован и оборудван, но неговата артилерия е напълно боеспособна, което го превръща в цел за британците.
 
Ред 113:
Само при атаките в Мерс ел-Кебир са убити 1297 французи и около 350 са ранени. На 5 юли 1940 г. Франция скъсва дипломатическите си отношения с Англия, като изобщо отношенията между двете държави се влошават за години напред.
 
Англичаните не успяват да унищожат основните си цели — – линейните кораби „Дюнкерк“, „Страсбург“, „Ришельо“ и „Жан Бар“: След ремонт „Дюнкерк“ (съвместно с ремонтираните „Прованс“ и „Могадор“) отплава за Тулон, където споделя участта на останалите френски кораби, базирани там — – на [[26 ноември]] [[1942]] г. френският флот (включително „Дюнкерк“ и „Страсбург“) се самопотопява при навлизането на немските войски в града, изпълнявайки заповедта на Ф. Дарлан отпреди две години.
 
„Ришельо“ и „Жан Бар“ още веднъж са подложени на удари от [[съюзници]]те: първия при [[операция Заплаха]], а втория при [[Морска битка при Казабланка|Морската битка при Казабланка]] в хода на [[операция Факел]]. При тези атаки двата линейни кораба отново оцеляват — – в крайна сметка след [[самопотопяване на френския флот в Тулон|самопотопяването на френския флот в Тулон]] „Ришельо“ отплава за САЩ, където е окончателно ремонтиран и обновен, а „Жан Бар“ през 1945 г. се завръща във Франция, където също е модернизиран.
 
== Източници ==
<references />
* Подопригора, Александър И. Африканский „Восход“. В: Авиация и время. 3/2000, стр. 44 - – 47.
* {{икона|ru}} [http://militera.lib.ru/h/smith_p4/index.html Смит Питер Чарлз. Бой неизбежен.]
* {{икона|ru}} [http://militera.lib.ru/memo/english/churchill/2_11.html%20 Черчилль У. Вторая мировая война. — – М.: Воениздат, 1991]
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Операция_„Катапулт““.